AV 08:30:01 19-12-2021
PP0818AV.004 08:30
българи - празници - интервю

Българинът по празниците се чувства добре, макар и леко озлобен заради кризите, смята български учен


София, 19 декември /Екатерина Тотева, Валерия Димитрова, БТА/

Българинът по празниците се чувства добре, макар и леко озлобен заради кризите, дебнещи отвсякъде. На трапезата за предстоящите празници ще седне вероятно преуморен от работа и грижи, ала трудът му е просто инструмент за постигане на цели или оцеляване, а не богоподобна всекидневна дейност на съзиданието. Коледният бонус, когато го има, е светъл лъч, защото нацията ни е водеща в международни класации по материализъм, и по всяка вероятност ще празнуваме традиционно, тъй като сме на челните позиции в Европа по привързаност към това, което е било.

Надеждите са в по-новите поколения, които вече общуват интензивно с други култури, близки и далечни, виждат различни модели. Това разказа в интервю за БТА проф. д.ик.н. Марин Паунов.

Проф. Паунов работи повече от 30 години като университетски преподавател и учен. Разработва и за първи път въвежда в България - в УНСС и други висши училища - лекционни курсове по организационно поведение, корпоративни (организационни) култури, стратегическо управление и трудова мотивация. Има и непосредствен практически управленски опит в управителните органи на инвестиционни дружества и производствени предприятия от различни отрасли. Работи като международен консултант по редица проекти. Член е на Съюза на учените в България и на Harvard Club of Bulgaria.

Ще има ли тринадесета заплата под елхата?

Нагласите на работодателите за тази година показват, че значителна част от българския бизнес планира да раздаде коледни бонуси, като 83 на сто от фирмите възнамеряват да дадат допълнителни стимули за служителите си; прави впечатление, че процентът се увеличава спрямо 2020 г., когато 60 на сто от предприемачите са заявили, че ще имат възможност за раздаване на бонуси за Коледа. Това показват данни на Българската търговско-промишлена палата от нейно експресно анкетно проучване в периода 6-10 декември среда над 100 браншови организации и предприятия.

Не познавам човек, който би отказал коледен бонус, разказва проф. Паунов. "Въпросът не е в това, че ще се зарадваме на някакво допълнително възнаграждение, а в това, че не бива управлението на фирмата да разчита на автоматизъм на действие на един бонус като мотиватор. Има серия от други методи, с помощта на които да се постигне една по-висока ангажираност към целите и ценностите на организацията, към това, което тя прави", допълва той. Според него, в макросоциален смисъл възнаграждението и парите си остават нещо много важно, без да очакваме от тях да бъдат мотиватор.

"Бих казал на ръководителите - добре дошъл е всеки коледен бонус, удовлетвореността на хората е важна, но не очаквайте от него да ви реши проблемите с отношението на персонала към организацията, към работата, към колегите", обръща се ученият към бизнеса.

Умеем ли да се радваме на празниците?

Празникът си е празник, той предполага лекота и позитивно отношение - доволни сме от това, че сме здрави, че се срещаме с близки хора, че има трапези, по-щедри от обикновеното. Щастието е по-сложен въпрос, в точния момент на празника българите, като всички нормални хора, се чувстват добре, но празниците минават и отминават, разказва проф. д.ик.н. Марин Паунов. Според него българинът има едновременно и стремеж към постигане, но и показване на някакъв успех. Мисля, че е доста очевидно как държим да показваме успялост и дефинираме тази успялост предимно материално. Наблюдавам с учудване как се развиват нещата по отношение на празнуването на рождените дни на децата - има видимо надбягване кой как ще се представи, кой колко пари ще изхарчи, къде ще организира събитието, искаме да се покажем, да се чувстваме значими, защото сигурно дълбоко в себе си имаме колебания за това, разсъждава ученият.


Както празнуваме, така и работим

Българинът е доказал, че е способен да работи много и добре, но не толкова от любов към самия труд, той възприема труда като нещо инструментално - чрез него да постигне или оцеляване, защото доста хора са на това ниво като материален статус, или забогатяване, добруване на децата и т.н., смята ученият. Според него това не е точно трудолюбие, което предполага любов към труда като такъв, независимо от получаваното срещу него. Когато работим, приличаме на него - на създателя си. Това е трудолюбие - да обичаш труда заради самия него, заради съзидателния елемент в него, превръщащ хаоса в организираност, а не защото той ще ти донесе нещо, казва проф. д.ик.н. Марин Паунов.

Празниците не ни променят

Да, вероятно ставаме по-добри по време на празниците, особено наближаващите. Или си подаряваме усещането, че сме по-добри. Българите сме озлобени и исторически, по ред причини, и заради текущите кризи. Липсва ни топлота и емпатия в ежедневието, липсва достатъчно светлина, спокойствие и лекота, и това се дължи както на нашия завистлив индивидуализъм, така и на наслагвания от миналото, като по-скоро едното предполага и другото, коментира ученият. Вижте колко сме мнителни и начумерени като цяло, допълни той. Според него специфичните български негативизъм и недоверие произтичат нерядко и от нашата завист. "Този специфичен български индивидуализъм, който, за разлика от англосаксонския, е свързан с непонасяне на успеха на другия, той е забелязан от всички национални изследователи, без изключение - независимо дали са българи или чужденци. Той е въпрос на национална съдба, на разработени от историята модели на оцеляване, причините не са една и две, но въпросната озлобеност не е от вчера; определени обществено-политически ситуации са в състояние да изострят въпросната озлобеност, а тя трови самите нас и отношенията ни", смята проф. д.ик.н. Марин Паунов.


Рецептата за добро настроение

Ученият разказва, че няма рецепта за добро настроение. "Хубаво е и полезно е да се опитаме да се погледнем отстрани, за да видим какво всъщност правим, в какво сме се превърнали, да се опитаме да се сравним с други. Това че по празниците се чувстваме добре, е нормално, само че животът не е низ от празници", казва професорът. Според него другите процеси, които биха довели до промяна в нашия светоглед, в нашето отношение, за съжаление са процеси, отнемащи време и изискващи активно отношение и намеса на тези, които управляват. "Първата стъпка е да се осъзнае, че има проблем - български ценностен проблем. Не само по ниско доверие сме на крайни позиции. Ние и по материализъм сме на челно място в Европа и доста напред в света", коментира ученият.

По думите му, на челни позиции сме и по склонност към запазване на статуквото и стремеж към сигурност. "Ние сме на челни позиции в Европа по привързаност към това, което е било. Имаме страх от промяна, говорим непрекъснато за нея, но дълбоко в себе си не сме готови за такова нещо, защото сме песимисти по отношение на бъдещето. Може би нямаме достатъчно самочувствие и нерядко бягаме от този факт в патриотарстването...Друга форма на рекордния ни стремеж към "запазване", а не промяна, е склонността да следваме традиции и обичаи, особено по празници, но за съжаление слабо се вълнуваме от смисъла им и духовното им съдържание", разсъждава ученият.

Той е оптимист, че по-новите поколения ще демонстрират по-малко от споменатите характерови проблеми, най-малкото защото обществото ни е вече отворено и новите поколения вече общуват интензивно с други култури, близки и далечни, виждат различни модели, учат се. И може би поради наближаващия празничен цикъл е добре да се вгледаме в Дядо Коледа и готовността му да подарява, за да предизвиква усмивки. Той винаги е бил спасителен срещу студа и мрака наоколо. В себе си имаме и добро, и не толкова добро. Да се опитаме да нахраним доброто не само по празници.


/ПП/