AV 15:05:01 21-12-2021
GG1501AV.021
Чили - президентски изори - прогресивна левица

Протестен вот изстреля 35-годишния
Габриел Борич начело на досегашното
"икономическо чудо" Чили


София, 21 декември /Петя Гергова от БТА/

Най-сеизмично активната държава в света - Чили, в неделя преживя нов политически трус, предизвикан от победата на Габриел Борич на втория тур на президентските избори в богатата латиноамериканска държава.

Левият бивш лидер на студентски протести, наричан от критиците си "комунист", ще стане през март най-младият държавен глава на Чили, изпреварвайки на балотажа крайнодесния си опонент и почитател на генерал Пиночет Хосе Антонио Каст.

Вторият тур на изборите в Чили беше произведен 3 дни след смъртта на вдовицата на бившия чилийски диктатор генерал Аугусто Пиночет - събитие, което символично отбеляза края на цяла епоха, и две години след началото на масови протести срещу икономическото неравенство.

Показателно е, че и двамата претенденти, участвали на балотажа, са извън центристкия мейнстрийм, определял управлението на страната от 1990 г. насам, когато Чили се върна към демокрацията след мрачните години на диктатурата.

Главното обещание на новоизбрания Борич е отказ от пазарно ориентирания икономически модел от времето на Пиночет, допринесъл за икономическия растеж, но задълбочил до крайност социалното неравенство.

Роден в Пунта Аренас в южната част на Чили, като студент по право през 2011 г. Борич оглавява протести с искане за по-добро и по-евтино образование.

След балотажа в неделя ръководителката на латиноамериканската програма на Център "Уилсън" във Вашингтон Синтия Арнсън каза за Асошиейтед прес, че "едно е сигурно: чилийската демокрация победи". Анализаторката отчете, че Каст веднага е признал поражението си, още преди обявяване на окончателните резултати, поздравил е победителя и после лично е отишъл в щаба му, за да му честити.

А досегашният държавен глава консерватор Себастиан Пинера още същия ден великодушно е предложил пълна подкрепа през тримесечния преходен период.

Според анализатори на АП, амбициозната цел на Борич е да въведе социална демокрация по европейски образец, разширяваща икономическите и политическите права, но без да се плъзга към авторитаризъм.

По време на кампанията си Борич обикаля страната и влага много сили за разширяване на социалната си база, а първата си реч след победата започна на езика на коренното население мапуче, което от десетилетия се бори да си върне земите, от които чилийската армия го е изтласкала.

Едва навършилият минимална възраст за участие в избори, Борич иска да установи система за преразпределение на благата.

Всъщност Борич беше изведен до финала и победи на гребена на вълната от социални протести, започнали през 2019 г. заради повишаване на цената на билета за метрото. Излялото се по улиците социално недоволство даде тласък на надигането на прогресивната левица и на задействане на процедура по изготвяне на нова конституция от специално избрани 155 делегати. Продължилите с месеци протести прераснаха в общонационални с искания за по-достъпни обществени услуги.

"Чили беше люлката на неолиберализма и ще бъде и негов гроб", каза Борич, цитиран от Ройтерс, когато спечели кандидатурата на издигналия го ляв блок, в който влиза и Чилийската комунистическа партия.

Оттогава той се опитва да се дистанцира от някои крайни възгледи на групи в левия блок, включително от подкрепата на компартията за венецуелското правителство на президента Николас Мадуро. Това не попречи на левите сили в цяла Латинска Америка - от Куба до Аржентина, като се премине през Мексико, Венецуела, Никарагуа и Перу, да ликуват от победата на Борич.

С баща хърватин, той е пореден потомък на емигрант от Балканите, който с леви идеи печели президентски пост на южноамериканския континент.

"Нашият кръстоносен поход е за надежда и за победа над страха, каза Борич по време на кампанията си в Патагония", цитиран от АП. "Днес нашият дълг е да убедим другите, че предлагаме най-добрия път към по-справедлива държава". Борич обеща за целта да вдигне данъците на свръхбогатите, за да подобри социалното подпомагане и защитата на околната среда и да елиминира частната пенсионна система - един от досегашните белези на свободния пазар в Чили.

След като стана ясно, че Борич печели, в центъра на столицата Сантяго негови привърженици празнуваха, прегръщаха се и развяваха знамена с образа на победителя. Имаше и знамена на ЛГБТ общността, съобщи Ройтерс от мястото на събитието. Тази общност също подкрепи идеите му за политика на социално приобщаване.

В деня преди балотажа Борич написа в отворено писмо, че ако спечели, неговото правителство ще осъществи промените, за които чилийците са настоявали на протестите от 2019 г. А в деня на решаващото гласуване каза, че "унищожавайки света, ние унищожаваме себе си и чилийците не искат нови "пожертвани зони" и проекти, които разрушават страната и нейните общности.

Наблюдатели отбелязаха, че много хора в Чили всъщност не са били доволни от вариантите, които им останаха на балотажа. Както отбеляза анализаторът Патрисио Навиа за Франс прес, "умерените кандидати не се класираха за втория тур".

Майкъл Шифтър, президент на "Интерамерикан дайълоуг" във Вашингтон, каза за АФП още преди втория тур, че "повечето чилийци, които гласуват (на балотажа), ще бъдат водени от страха. Било, защото не искат Чили да стане по-дясна държава (ако бъде избран Каст), било, защото ги е страх, че Борич ще бъде контролиран от компартията и страната ще се превърне във втора Венецуела".

Резултатът от балотажа показва, че 55-те процента отишли до урните чилийци са били по-уплашени от десния католик Каст.

Редно е да се отбележи, че Борич печели и благодарение на подкрепата на жените гласоподавателки. Те масово се опасяваха, че при победа на десния кандидат, ще има силно връщане назад и отказ от извоювани придобивки, свързани с правото на аборт и ЛГБТ общността.

В победната си реч Борич обеща, че чилийските жени ще се главни действащи лица в новото правителство, което ще се стреми "веднъж завинаги да остави зад гърба си патриархалното наследство на нашето общество", предаде АП.

На Борич обаче предстоят още битки, защото ще трябва да работи с парламент с изравнено съотношение на силите, който няма охотно да следва неговия дневен ред в условията на сложна икономическа обстановка с очаквано забавяне на растежа, инфлация и нараснал през пандемията държавен дълг.

Така че, главното предизвикателство ще е да отговори на очакванията.



/Петя Гергова/
/ГГ/