AV 07:27:01 22-12-2021
GG0723AV.001
ЕС - Франция - председателство - България

Клеман Бон в София:
приоритетите на френското
председателство


София, 22 декември /Божидар Захариев от БТА/
Френският държавен министър по европейските въпроси Клеман Бон посети вчера София. След среща с българския премиер Кирил Петков, министърката на външните работи Теодора Генчовска и президента Румен Радев, високопоставеният френски представител взе участие в беседа с български журналисти, която се състоя вчера в сградата на Френския институт. Беседата бе посветена на приоритетите на предстоящото френско председателство на Съвета на Европейския съюз. Бон се постара изчерпателно и точно да отговори на въпросите, поставени му от българските журналисти, като в хода на дискусията бяха разгледани доста теми, свързани с френското председателство от гледна точка на интересите на България.
Събитието започна с встъпителни думи на Клеман Бон. Той изрази задоволството си от факта, че се намира в София и че е имал възможност да разговаря с представители на новото българско правителство. Бон изрази и увереността си, че Франция ще има добро сътрудничество с новото правителство на България.
Той изтъкна също така, че френското председателство на Съвета на ЕС ще се сблъска със сериозни предизвикателства, като например здравната криза, кризата с цената на енергоносителите, дигиталния преход и "зеления" преход.
Високопоставеният френски представител изтъкна, че има три точки, по които Франция и България са в готовност да си сътрудничат: 1) климатичните въпроси и "озеленяването" на икономиката; 2) дигитализацията и 3) външната политика на ЕС, миграционната политика и охраната на европейските граници. Бон подчерта, че взаимодействието по миграционните въпроси е от особено голямо значение, като си припомним кризата с мигрантите от 2015-2016 г. и като вземем предвид, че режими като този в Беларус използват мигранти, за да извършват хибридни атаки срещу Европейския съюз.
След като Бон приключи с встъпителните си думи, започна частта от събитието, в която присъстващите журналисти имаха възможност да задават въпроси на френския държавен министър. Очаквано, първият въпрос беше свързан с перспективите пред Западните Балкани за присъединяване към Европейския съюз и конкретно за тези пред Република Северна Македония. Клеман Бон даде доста дипломатичен отговор на този въпрос, като заяви, че, от една страна, регионът на Западните Балкани безусловно трябва да бъде интегриран в ЕС, а, от друга, че към настоящия момент не би било правилно да се назовават конкретни дати за присъединяването на западнобалканските страни. Френският държавен министър заяви също така, че по въпроса с евентуалното присъединяване на Република Северна Македония, трябва да бъдат взети предвид съображенията на България, свързани с някои исторически въпроси и с проявите на дискриминация в Северна Македония по отношение на хора с българско самосъзнание. Бон изтъкна, че от разговорите си с представителите на българските власти е останал с впечатлението, че в основата на българско-македонските разногласия е общата история на двата народа, понякога споделена, а понякога причина за противопоставяне. Бон беше категоричен също така, че ако страните от региона на Западните Балкани наистина искат да се присъединят към Европейския съюз, те трябва да поемат сериозен и траен политически ангажимент за европейската си интеграция, а не просто да се стремят да отговарят не технически и икономически критерии. Високопоставеният френски представител изтъкна също така, че разговорите, които е провел с представителите на българското правителство, са създали у него надежда, че има възможност разногласията с Република Северна Македония да бъдат преодолени в рамките на няколко месеца. Бон даде обаче ясно да се разбере, че посочването на конкретна дата за това би навредило на динамиката на процеса.
Друг въпрос, зададен на Бон от българските журналисти, беше дали няма усещане, че в Европа не съществува разделение по въпросите на отбраната и на това какво следва да представлява европейският суверенитет. В отговор на този въпрос френският представител на първо място заяви, че по време на пътуванията си в страните от ЕС е останал с впечатлението, че всички подкрепят идеята за европейския суверенитет, който се дефинира като способността на Европейския съюз да действа като по-автономен и по-силен играч на международната сцена. Той призна обаче, че не във всички страни от ЕС има една и съща емоционална реакция, когато става дума за засилване на общата европейска отбрана. Във Франция например настроенията по отношение на европейската отбрана и увеличаването на нейната самостоятелност са положителни, а в балтийските страни пък не толкова, защото идеята за самостоятелна европейска отбрана се възприема като заплаха за здравината на северноатлантическите връзки.
По въпроса с Шенгенското пространство и факта, че България все още не е част от него, Бон заяви, че това не се дължи на грешка на България, а на колективна грешка на европейските страни и че ключът към решаването на този проблем се крие в предложената от френския президент Еманюел Макрон реформа на правилата, по които функционира Шенгенското пространство. Идеите на Франция са свързани със засилване на граничния контрол. Европа трябва да има граници, категоричен бе Бон, като с това подчерта намерението на Франция да гарантира надежден контрол на външните граници на ЕС по време на председателството си на Съвета на Европейския съюз.
По време на беседата бе повдигнат и въпросът за помощта, която Европейският съюз предоставя на страните членки във връзка с коронавирусната пандемия. Бон изрази очакването си, че с идването на власт на новото правителство България успешно ще реализира процедурата по получаване на помощта.
Засегната бе и темата за идеята на Франция в Европейския съюз да бъде въведена обща минимална работна заплата. В отговор на журналистически въпрос дали Франция си дава сметка, че подобна мярка би могла да засегне негативно атрактивността на България като място на базиране на аутсорсингови компании, Бон заяви, че Франция осъзнава, че в рамките на ЕС има сериозни икономически разминавания, но че в същото време е от изключително голямо значение да се противодейства срещу несоциалните практики на някои работодатели, които не отчитат интереса на служителите си.



/ГГ/