AV 11:04:01 06-01-2022
NS1100AV.003
САЩ - Конгрес - щурм - годишнина - обзор

Една година от щурма на
Капитолия: въпросът
за отговорността


София, 6 януари /Божидар Захариев от БТА/

Кой е виновен? Това е въпрос, който хората винаги си задават, когато се случи нещо, което излиза извън нормите на общоприетото.

Точно преди година във Вашингтон се случи нещо такова. Съединените щати преживяха един от най-инфарктните моменти в съвременната си история. След президентските избори през есента на 2020 г. президентът Доналд Тръмп първоначално не искаше да признае победата на съперника си - демократа Джо Байдън. Това създаде голямо поляризиране в американското общество. Привържениците на Тръмп бяха силно повлияни от твърденията му, че победата му на изборите му е била открадната. Тръмп призова поддръжниците си да дойдат във Вашингтон и да протестират срещу потвърждаването от Конгреса на победата на Байдън, тъй като според него на изборите са били допуснати нередности.

Напрежението достигна връхната си точка на 6 януари миналата година, когато симпатизанти на президента републиканец се опитаха да възпрепятстват процеса по потвърждаване в Конгреса на победата на Байдън. Стигна се до насилие, до нахлуване в сградата на Конгреса, до непристойно поведение на граждани спрямо институцията.

Най-важният въпрос, който може да бъде зададен, вероятно е: какви са поуките, които можем да извлечем от случилото се, и кой носи отговорността за него?

Не би било пресилено да се каже, че щурмът на Капитолия бе плод на една масова хипноза (или психоза). Стотици хора бяха обзети от чувството, че трябва да предприемат нещо решително, защото според тях по-нататъшната история на страната им зависи от това. При всички положения голяма роля за създаването на общо усещане у всички тези хора изиграха социалните мрежи и споделяните чрез тях идеи. В дните преди щурма в мрежите широко разпространение придобиха публикациите в стил "нещо трябва да се предприеме".

Един от ключовите въпроси, които бяха поставени във връзка с щурма, бе този за ролята на тогавашния президент Доналд Тръмп. И по-конкретно: дали той е пряко отговорен с думите и действията си за случилото се или привържениците му сами са се вдъхновили за действията си от част от неговите изявления. В Конгреса бе създадена специална комисия за разследване на събитията от 6 януари и за ролята на Тръмп в тях. Година след атаката срещу Капитолия, заключение по въпроса все още няма.

Очаква се през идните месеци да бъдат публикувани заключенията от разследването на тази комисия, за да се установи в крайна сметка има ли Тръмп пряка връзка със случилото се, с други думи, причастен ли е той към организацията на размириците или е отговорен само за призива си последователите му да се противопоставят на "кражбата на изборите", който част от тях възприеха като апел за насилствено възпрепятстване на конгресмените да потвърдят победата на Байдън.

Разбира се, на първо място става дума най-вече за евентуална юридическа отговорност на Тръмп.

Съвсем отделен е въпросът за отговорността му като политически лидер и човек. Уместен би бил въпросът доколко е нравствено да призовеш всичките тези хора да дойдат във Вашингтон, да ги вдъхновиш с речите си, като съзнаваш ясно, че част от думите ти може и да не бъдат възприети еднозначно, да ги наричаш "големи патриоти", докато щурмуват сградата на Конгреса, и най-накрая да им кажеш, че макар че са "много специални", е по-добре да си ходят у дома.

Забележителен е фактът, че година след щурма на Капитолия от 700 обвиняеми има само 71 осъдени. Защо е толкова трудно тези хора да бъдат осъдени? Доказването на вината на участниците в щурма е доста трудно, тъй като много от тях казват, че са били на мястото на събитието просто за да демонстрират мирно, че са се озовали не по своя воля насред безредиците.

Обвиняемите, които са се признали за виновни, са 165 (да се признаеш за виновен в наказателния процес не означава автоматично, че си осъден). Четирима от призналите се за виновни може да получат присъди от по 20 или повече години затвор, става ясно от данни на американското министерство на правосъдието. Относително малкият брой осъдени (няма точни данни за броя на участвалите в щурма на Капитолия, по различни източници те варират от 800 до 2000) е доказателство за това колко е трудно да се търси индивидуална отговорност при подобни масови събития.

Освен юридическата отговорност, която ще понесат осъдените, следва да се замислим и за чисто обществената отговорност, която носи всеки човек за поведението си. Възниква въпросът доколко е обоснована вярата в различни видове публикации в социалните мрежи, а също така и вярата в политици, които очевидно злоупотребяват с доверието на симпатизантите си, откровено ги използват за постигането на мимолетни политически цели и в крайна сметка се отричат от тях.

На базата на гореизложеното, може ли да твърдим, че сме изправени пред един забележителен пример за безнаказаност и неяснота? Очевидно е, че след като разузнавателните служби, Конгресът и други американски институции се затрудняват да докажат кой е виновен за случилото, то наистина този въпрос е изключително деликатен и по него в никакъв случай не може да се толерират едностранчиви, непремерени и крайни заключения. Защото, в крайна сметка, случилото се на 6 януари миналата година в САЩ бе събитие, което не на последно място поставя и много сложни конституционни и обществени въпроси, като например докъде се простира властта на американския президент, докъде може да се простира неговата свобода на словото и дали социалните мрежи имат право да му отнемат думата, както направиха с Тръмп.



/НС/