ЕС и НАТО не са "те", а "ние", България трябва ясно да заявява своите позиции в Съюза и Алианса, смятат експерти
AV 08:05:02 08-01-2022
RM1816AV.024 08:05
експерти - сигурност - коментари
ЕС и НАТО не са "те", а "ние", България трябва ясно да заявява своите позиции в Съюза и Алианса, смятат експерти
София, 8 януари /Асен Бояджиев, Лора Метанова, БТА/
ЕС и НАТО не са "те", а "ние", България трябва да заявява и аргументира ясно своите позиции в рамките на Съюза и Алианса, така че интересите ни да бъдат представени и защитени в общите политики и решения. Тези мнения изразиха пред БТА Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, и Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност, потърсени за коментар за ситуацията в сферата на сигурността през новата 2022 г.
Предизвикателствата за сигурността през новата година
Йордан Божилов отбеляза, че годината започна на фона на изключително високо ниво на напрежение между Запада и Русия заради струпване на руски войски на руско-украинската граница и заплахата от руска военна интервенция в Украйна. Дали от незрялост или от желание за всяване на паника много анализатори, включително и в България, заговориха за потенциален военен конфликт между НАТО/ЕС и Русия. Веднага ще кажа, че такъв вариант няма, категоричен е експертът. И НАТО, и ЕС чрез своите представители заявиха, че, даже и при руска военна интервенция в Украйна, отговорът на западните страни ще бъде икономически, но не и военен, което също ще има сериозни последици за агресора, припомни той. Това беше ясна и категорична позиция на държавите от НАТО и ЕС - че съществуващият международно-правен ред не може да се нарушава и спорните въпроси да се решават чрез военна сила, посочи Божилов и добави, че това е много сериозно послание предвид сериозната динамика в международните отношения.
През тази година НАТО трябва да приеме нова Стратегическа концепция, а Европейският съюз да одобри Стратегическия компас. Тези документи ще дадат насока и на двата съюза, в които участваме и ние, за бъдещите политики и дейности в областта на сигурността и отбраната, включително и по отношение на Русия, сътрудничеството с партньорите и отговорите на новите предизвикателства, посочи експертът. Според него ще продължи стратегическото съревнование между САЩ и Китай, като то обхваща всички сфери - международни отношения, военни способности, икономика, права на човека, нови технологии и т.н. Интересното е, че Европа ще трябва да изработи своето отношение към това съперничество, един вид да се позиционира, което няма да е лесно, каза той.
Тероризмът, миграцията, нестабилността в отделни региони, климатичните промени ще продължат да са предизвикателство пред сигурността, като в същото време това са и теми, по които може да има добър диалог и сътрудничество между Запада и Русия и други държави, смята председателят на Софийския форум за сигурност.
За Любомир Кючуков основното предизвикателство е продължаващата ерозия на следвоенния световен ред: неглижирането на международните институции и системата на ООН, пренебрежението към международното право - на първо място принципът на националния суверенитет. През последните десетилетия войната се завърна в Европа - не просто като факт, а като легитимен и дори морално оправдан инструмент за решаване на международни спорове. Нещо повече - понятието "мир" на практика изчезна от международната лексика, смята той. Според него динамиката на международните отношения дава основания да се правят асоциации с периода на Студената война. Само че, докато до 70-те години на миналия век противостоянието бе "замръзнало", статично, то сега е динамично и периодично преминава през горещи етапи, отбеляза Кючуков. Нещо повече, тогава имаше придържане към взаимни договорености и действаща система на контрол за тяхното изпълнение. Днес системата за контрол върху въоръженията се разпадна, а в областта на ядреното разоръжаване остана само един действащ договор - подновеният през миналата година Нов СТАРТ, допълни експертът.
Същевременно вече е ясно оформено новото противоборство за глобално лидерство - между Пекин и Вашингтон. То е обективно и очевидно ще бъде всеобхватно и дългосрочно, като ще определя динамиката на международните отношения през следващите десетилетия. Въпросът е дали ще бъдем свидетели на съревнование с правила на играта или на конфронтация, където ще действа правото на силата, коментира Кючуков. Според него това тласка светът към една нова, вторична геополитическа двуполюсност, която е на път да бъде идеологически "опакована" като противоборство "либерална демокрация - авторитарни режими". Тази тенденция не оставя място за неприсъединяване и в един такъв свят за ЕС и Русия остава поддържаща роля - на втория ред на масата на глобалните играчи, със задачата да осигурят взаимното си сдържане. Което не съответства на амбицията на ЕС да се превърне в самостоятелен глобален фактор, заложена в концепцията за стратегическа автономия на Съюза и утвърждаване на европейска суверенност, отбеляза експертът.
Очаквания от предстоящите разговори между САЩ и Русия и НАТО-Русия заради напрежението около Украйна
Положително е, че се сяда на масата на преговорите, смята Йордан Божилов. Впрочем, и НАТО и ЕС имат ясна позиция спрямо Русия, записана в документите на двете организации, а именно сдържане, но и готовност за диалог по всички въпроси, припомни той. Според него не може да се каже как ще приключат тези преговори, защото Русия поставя неизпълними условия, които са в разрез с принципите на международното право и с основополагащите документи на НАТО.
Русия настоява да бъдат дадени гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО. Няма как да бъде прието положение, че една държава, в случая Русия, ще решава съдбата на друга суверенна държава. Това е нарушение на принципите на международното право и на устоите на европейската сигурност, заложени още в Заключителния акт от Хелзинки от 1975 и доразвити впоследствие, отбеляза експертът. Той каза, че не може да бъде прието искането да се изтеглят всички войски на НАТО от териториите на държавите, които станаха членове на Алианса след 1997 или всички Източно и Централноевропейски държави и обясни, че това ще постави част от държавите в НАТО в по-неблагоприятно положение и изложени на рискове. Принципът в НАТО е, че всички страни членки дават толкова, колкото могат, но получават пълните гаранции за своята сигурност и отбрана от целия Съюз, независимо от размера на територията, броя на военнослужещите или мащаба на икономиката, припомни Божилов. Експертът напомни и че на териториите на Полша, Литва, Латвия и Естония, след анексирането на Крим от Русия, са разположени по един контингент на НАТО, наброяващ 1000 военнослужещи всеки. На фона на огромната военна мощ на Русия разполагането на толкова малки контингенти не представляват военна заплаха, но пък е силен израз на евроатлантическата солидарност. Въпреки това има много други въпроси, по които може да се водят преговори и което да доведе до значително намаляване на напрежението в региона, е мнението на Божилов.
За Любомир Кючуков диалогът е единственият път за излизане от спиралата на конфронтацията и самият факт, че страните се ангажират да преговарят, е позитивен. Проблемът е, че дори диалогът в последните години бе дискредитиран като инструмент за постигане на решения и в редица случаи се превърна по-скоро в платформа за отправяне на взаимни обвинения, отбеляза той, но допълни, че очевидно обаче нивото на риска от въвличане в директна конфронтация вече е толкова високо, че е принудило страните да седнат на масата за преговори.
Всичко това е на фона на набиращото инерция разбиране, че е възможно решаване на конфликтите в постсъветското пространство от позиция на силата, по военен път - след прецедента с Нагорни Карабах. Бих искал да вярвам, че поне от гледна точка на глобалните играчи сценарият "военна победа" е немислим, коментира той. Сценарият "едностранни отстъпки" изглежда нереалистичен, а сценарият "замразяване на конфликта" просто не води до решение. С други думи - политическото решение няма алтернатива, категоричен е Кючуков, като същевременно отчита, че Крим задълго "ще трови международните отношения".
Притеснително, но и достатъчно обективно е, че предмет на разговорите на този етап не е деесклацията, а удържането на противопоставянето под контрол. Надеждите са свързани с обстоятелството, че след срещата Байдън-Путин в Женева през юни м.г. това няма да остане просто епизод, а ще се трансформира в процес, ангажиращ и двете страни за търсене на позитивни решения, е мнението на директора на Института за икономика и международни отношения.
Мястото на България
Мястото на България е достатъчно ясно определено в резултат на нейния собствен избор - в ЕС и НАТО, отбеляза Любомир Кючуков. С едно задължително уточнение - ЕС и НАТО не са "те", а "ние". С други думи, България трябва да направи много детайлен анализ кои са заплахите за националната сигурност и да аргументира своите позиции в рамките на Съюза и Алианса по начин, по който нашите интереси да бъдат представени и защитени чрез общите политики, смята експертът.
Разполагането на допълнителни сили на НАТО в България сега по-скоро би се вписало в ескалацията на конфронтацията и трупането на войски и въоръжения от двете противоборстващи страни. Според мен то би донесло допълнително напрежение, а не би дало допълнителна сигурност на страната, коментира Кючуков. За България основните рискове за сигурността произтичат не директно от Русия, а от конфронтацията между Запада и Русия. И България има основания да се нареди сред тези страни от Централна и Южна Европа (включително Германия и Франция), които виждат гарантирането на европейската и собствената си сигурност в диалог с Русия, а не без и срещу Русия, посочи директорът на Института за икономика и международни отношения.
Според Йордан Божилов интересът на България е да се деескалира напрежението на базата на преговорите, но в същото време да се отстояват принципите на международното право. Българският интерес е да се запази единството на страните в рамките на НАТО и ЕС по ключови въпроси, категоричен е Божилов. Ние сме част от НАТО и ЕС и сме обвързали нашата сигурност и отбрана с това членство. Искам дебело да подчертая нещо много важно - България като член на НАТО и ЕС има пълните права да участва във взимането на общи решения, наравно с всички останали държави, посочва експертът. Ако на българска територия бъдат разположени войски на НАТО, това може да бъде само и единствено защото България и нейните представители са гласували за това, отчитайки националния интерес и националните позиции. Много е важно нашите политики и решения да бъдат заявявани в общите органи на НАТО и ЕС, отбеляза той и допълни, че те трябва да се базират на решения на компетентните органи и да бъдат представени по подобаващ и ясен начин. Всякакво шикалкавене или двусмислия са контрапродуктивни, подчертава Божилов. Бих искал България да има по-активна роля в НАТО и ЕС, което е в интерес както на тези организации, но най-вече е в интерес на нашата страна, е препоръката на експерта.
/РУМ/
RM1816AV.024 08:05
експерти - сигурност - коментари
ЕС и НАТО не са "те", а "ние", България трябва ясно да заявява своите позиции в Съюза и Алианса, смятат експерти
София, 8 януари /Асен Бояджиев, Лора Метанова, БТА/
ЕС и НАТО не са "те", а "ние", България трябва да заявява и аргументира ясно своите позиции в рамките на Съюза и Алианса, така че интересите ни да бъдат представени и защитени в общите политики и решения. Тези мнения изразиха пред БТА Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, и Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност, потърсени за коментар за ситуацията в сферата на сигурността през новата 2022 г.
Предизвикателствата за сигурността през новата година
Йордан Божилов отбеляза, че годината започна на фона на изключително високо ниво на напрежение между Запада и Русия заради струпване на руски войски на руско-украинската граница и заплахата от руска военна интервенция в Украйна. Дали от незрялост или от желание за всяване на паника много анализатори, включително и в България, заговориха за потенциален военен конфликт между НАТО/ЕС и Русия. Веднага ще кажа, че такъв вариант няма, категоричен е експертът. И НАТО, и ЕС чрез своите представители заявиха, че, даже и при руска военна интервенция в Украйна, отговорът на западните страни ще бъде икономически, но не и военен, което също ще има сериозни последици за агресора, припомни той. Това беше ясна и категорична позиция на държавите от НАТО и ЕС - че съществуващият международно-правен ред не може да се нарушава и спорните въпроси да се решават чрез военна сила, посочи Божилов и добави, че това е много сериозно послание предвид сериозната динамика в международните отношения.
През тази година НАТО трябва да приеме нова Стратегическа концепция, а Европейският съюз да одобри Стратегическия компас. Тези документи ще дадат насока и на двата съюза, в които участваме и ние, за бъдещите политики и дейности в областта на сигурността и отбраната, включително и по отношение на Русия, сътрудничеството с партньорите и отговорите на новите предизвикателства, посочи експертът. Според него ще продължи стратегическото съревнование между САЩ и Китай, като то обхваща всички сфери - международни отношения, военни способности, икономика, права на човека, нови технологии и т.н. Интересното е, че Европа ще трябва да изработи своето отношение към това съперничество, един вид да се позиционира, което няма да е лесно, каза той.
Тероризмът, миграцията, нестабилността в отделни региони, климатичните промени ще продължат да са предизвикателство пред сигурността, като в същото време това са и теми, по които може да има добър диалог и сътрудничество между Запада и Русия и други държави, смята председателят на Софийския форум за сигурност.
За Любомир Кючуков основното предизвикателство е продължаващата ерозия на следвоенния световен ред: неглижирането на международните институции и системата на ООН, пренебрежението към международното право - на първо място принципът на националния суверенитет. През последните десетилетия войната се завърна в Европа - не просто като факт, а като легитимен и дори морално оправдан инструмент за решаване на международни спорове. Нещо повече - понятието "мир" на практика изчезна от международната лексика, смята той. Според него динамиката на международните отношения дава основания да се правят асоциации с периода на Студената война. Само че, докато до 70-те години на миналия век противостоянието бе "замръзнало", статично, то сега е динамично и периодично преминава през горещи етапи, отбеляза Кючуков. Нещо повече, тогава имаше придържане към взаимни договорености и действаща система на контрол за тяхното изпълнение. Днес системата за контрол върху въоръженията се разпадна, а в областта на ядреното разоръжаване остана само един действащ договор - подновеният през миналата година Нов СТАРТ, допълни експертът.
Същевременно вече е ясно оформено новото противоборство за глобално лидерство - между Пекин и Вашингтон. То е обективно и очевидно ще бъде всеобхватно и дългосрочно, като ще определя динамиката на международните отношения през следващите десетилетия. Въпросът е дали ще бъдем свидетели на съревнование с правила на играта или на конфронтация, където ще действа правото на силата, коментира Кючуков. Според него това тласка светът към една нова, вторична геополитическа двуполюсност, която е на път да бъде идеологически "опакована" като противоборство "либерална демокрация - авторитарни режими". Тази тенденция не оставя място за неприсъединяване и в един такъв свят за ЕС и Русия остава поддържаща роля - на втория ред на масата на глобалните играчи, със задачата да осигурят взаимното си сдържане. Което не съответства на амбицията на ЕС да се превърне в самостоятелен глобален фактор, заложена в концепцията за стратегическа автономия на Съюза и утвърждаване на европейска суверенност, отбеляза експертът.
Очаквания от предстоящите разговори между САЩ и Русия и НАТО-Русия заради напрежението около Украйна
Положително е, че се сяда на масата на преговорите, смята Йордан Божилов. Впрочем, и НАТО и ЕС имат ясна позиция спрямо Русия, записана в документите на двете организации, а именно сдържане, но и готовност за диалог по всички въпроси, припомни той. Според него не може да се каже как ще приключат тези преговори, защото Русия поставя неизпълними условия, които са в разрез с принципите на международното право и с основополагащите документи на НАТО.
Русия настоява да бъдат дадени гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО. Няма как да бъде прието положение, че една държава, в случая Русия, ще решава съдбата на друга суверенна държава. Това е нарушение на принципите на международното право и на устоите на европейската сигурност, заложени още в Заключителния акт от Хелзинки от 1975 и доразвити впоследствие, отбеляза експертът. Той каза, че не може да бъде прието искането да се изтеглят всички войски на НАТО от териториите на държавите, които станаха членове на Алианса след 1997 или всички Източно и Централноевропейски държави и обясни, че това ще постави част от държавите в НАТО в по-неблагоприятно положение и изложени на рискове. Принципът в НАТО е, че всички страни членки дават толкова, колкото могат, но получават пълните гаранции за своята сигурност и отбрана от целия Съюз, независимо от размера на територията, броя на военнослужещите или мащаба на икономиката, припомни Божилов. Експертът напомни и че на териториите на Полша, Литва, Латвия и Естония, след анексирането на Крим от Русия, са разположени по един контингент на НАТО, наброяващ 1000 военнослужещи всеки. На фона на огромната военна мощ на Русия разполагането на толкова малки контингенти не представляват военна заплаха, но пък е силен израз на евроатлантическата солидарност. Въпреки това има много други въпроси, по които може да се водят преговори и което да доведе до значително намаляване на напрежението в региона, е мнението на Божилов.
За Любомир Кючуков диалогът е единственият път за излизане от спиралата на конфронтацията и самият факт, че страните се ангажират да преговарят, е позитивен. Проблемът е, че дори диалогът в последните години бе дискредитиран като инструмент за постигане на решения и в редица случаи се превърна по-скоро в платформа за отправяне на взаимни обвинения, отбеляза той, но допълни, че очевидно обаче нивото на риска от въвличане в директна конфронтация вече е толкова високо, че е принудило страните да седнат на масата за преговори.
Всичко това е на фона на набиращото инерция разбиране, че е възможно решаване на конфликтите в постсъветското пространство от позиция на силата, по военен път - след прецедента с Нагорни Карабах. Бих искал да вярвам, че поне от гледна точка на глобалните играчи сценарият "военна победа" е немислим, коментира той. Сценарият "едностранни отстъпки" изглежда нереалистичен, а сценарият "замразяване на конфликта" просто не води до решение. С други думи - политическото решение няма алтернатива, категоричен е Кючуков, като същевременно отчита, че Крим задълго "ще трови международните отношения".
Притеснително, но и достатъчно обективно е, че предмет на разговорите на този етап не е деесклацията, а удържането на противопоставянето под контрол. Надеждите са свързани с обстоятелството, че след срещата Байдън-Путин в Женева през юни м.г. това няма да остане просто епизод, а ще се трансформира в процес, ангажиращ и двете страни за търсене на позитивни решения, е мнението на директора на Института за икономика и международни отношения.
Мястото на България
Мястото на България е достатъчно ясно определено в резултат на нейния собствен избор - в ЕС и НАТО, отбеляза Любомир Кючуков. С едно задължително уточнение - ЕС и НАТО не са "те", а "ние". С други думи, България трябва да направи много детайлен анализ кои са заплахите за националната сигурност и да аргументира своите позиции в рамките на Съюза и Алианса по начин, по който нашите интереси да бъдат представени и защитени чрез общите политики, смята експертът.
Разполагането на допълнителни сили на НАТО в България сега по-скоро би се вписало в ескалацията на конфронтацията и трупането на войски и въоръжения от двете противоборстващи страни. Според мен то би донесло допълнително напрежение, а не би дало допълнителна сигурност на страната, коментира Кючуков. За България основните рискове за сигурността произтичат не директно от Русия, а от конфронтацията между Запада и Русия. И България има основания да се нареди сред тези страни от Централна и Южна Европа (включително Германия и Франция), които виждат гарантирането на европейската и собствената си сигурност в диалог с Русия, а не без и срещу Русия, посочи директорът на Института за икономика и международни отношения.
Според Йордан Божилов интересът на България е да се деескалира напрежението на базата на преговорите, но в същото време да се отстояват принципите на международното право. Българският интерес е да се запази единството на страните в рамките на НАТО и ЕС по ключови въпроси, категоричен е Божилов. Ние сме част от НАТО и ЕС и сме обвързали нашата сигурност и отбрана с това членство. Искам дебело да подчертая нещо много важно - България като член на НАТО и ЕС има пълните права да участва във взимането на общи решения, наравно с всички останали държави, посочва експертът. Ако на българска територия бъдат разположени войски на НАТО, това може да бъде само и единствено защото България и нейните представители са гласували за това, отчитайки националния интерес и националните позиции. Много е важно нашите политики и решения да бъдат заявявани в общите органи на НАТО и ЕС, отбеляза той и допълни, че те трябва да се базират на решения на компетентните органи и да бъдат представени по подобаващ и ясен начин. Всякакво шикалкавене или двусмислия са контрапродуктивни, подчертава Божилов. Бих искал България да има по-активна роля в НАТО и ЕС, което е в интерес както на тези организации, но най-вече е в интерес на нашата страна, е препоръката на експерта.
/РУМ/
EUR 1.9558
USD 1.724
CHF 1.8657