AV 09:47:01 17-01-2022
NC0920AV.007 09:47
Турция - Армения

Нова страница в отношенията между Анкара и Ереван


София, 17 януари /Нора Чолакова от БТА/
Историческа среща се състоя на 14 януари в Москва, където след 13 години за първи път се срещнаха представители на Турция и Армения.
"Първи контакт след 13 години. Отворена бе нова страница в отношенията между Турция и Армения". Това бе заглавието по темата, поместено на първата страница на в. "Миллиет" в събота.
Първата важна стъпка в опита за нормализиране на отношенията между двете съседни страни бе предприета в петък в руската столица, където се срещнаха представителите за диалога на Турция и Армения Сердар Кълъч и Рубен Рубинян, писа изданието.
Предишният опит за подновяване на отношенията бе предприет през през 2009 г., когато в Цюрих външните министри на двете страни подписаха протоколи за установяване на дипломатически отношения и за принципите на отношенията си, но тези документи не бяха ратифицирани от никоя от страните. Отношенията между Турция и Армения бяха преустановени през 1993 година (към края на първата война в Нагорни Карабах), като Турция затвори границата си с Армения в знак на протест срещу превземането на Нагорни Карабах от Ереван.
През изминалите години различни страни се опитваха да насърчат възобновяването на усилията за възстановяване на отношенията, но конкретни стъпки бяха предприети едва през декември м. г. с назначаването на специалните представители за диалога на Анкара и Ереван.
След срещата в Москва в петък пред медиите не бяха споделени много детайли от разговорите на двамата представители. Министерствата на външните работи на двете страни обявиха, че срещата е преминала в положителна и конструктивна атмосфера, а Москва и ЕС приветстваха разговорите.
По информация на турското МВнР Кълъч и Рубинян са обсъждали стъпките, които следва да бъдат предприети за нормализирането на отношенията, както и предварителните си възгледи. Турското МВнР посочи още, че двете страни са настроени за пълна нормализация на отношенията, както и че е постигната договорка за продължаване на контактите без предварителни условия.
Въпреки положителните развития коментаторката Карине Геворгян посочи, че не е възможно да се прогнозира какъв ще бъде изходът от тези преговори.
Поставено бе началото. Преговорите обаче се провеждат "в много интересна международна обстановка, която се променя с невероятна скорост". Затова е невъзможно да се прогнозира какъв ще бъде резултатът от тази инициатива, каза Геворгян, като добави, че преговорите са започнали в момент на много обтегнати отношения между Армения и Азербайджан (по думите й на границата между двете страни на практика има война).
Т.е. условията на преговорите са изключително специфични. Но все пак е поставено началото, констатира тя, като изтъкна и ролята на Москва в усилията за нормализиране на контактите между двете страни.
Ако се върнем няколко месеца назад обаче, може да се каже и че усилията за нормализиране са насърчавани и от Запада. По данни на агенция Блумбърг по време на срещата на президентите на САЩ и Турция Джо Байдън и Реджеп Тайип Ердоган в Рим през октомври е бил обсъждан въпросът и Байдън е насърчил турския си колега да отвори границата с Армения.
Същевременно се твърди, че арменският премиер Никол Пашинян би искал границата в скоро време да бъде отворена в опит да укрепи икономиката на страната си и евентуално да намали зависимостта от Русия. Не е ясно обаче до каква степен Ереван може да се дистанцира от Москва, тъй като Армения все още зависи от руските мироопазващи сили в Нагорни Карабах.
Изглежда, че нормализирането е в интерес и на ЕС, който се стреми да постигне някакво влияние в региона, особено, след като не успява да спре амбициите на Москва в Украйна.
За мнозина е ясно, че перспективите за нормализиране на отношенията изобщо не са сигурни, дори ако се приеме, че Нагорни Карабах вече не е пречка за усилията, тъй като остават още много исторически и психологическите спънки. Не трябва да се забравя, че най-спорният въпрос между двете страни е свързан с арменския геноцид.
Също така противопоставянето и възраженията на много граждани и в двете страни са друг потенциално опасен фактор. Депутатът от арменската опозиция Тигран Абрахамян например твърди, че Турция "иска да унищожи арменската държава" и предупреди правителството за "опустошителни последици". А съюзът на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция с националистите също създава огромни рискове за процеса на нормализация.
/НЧ/

/НЧ/