AV 07:00:01 19-01-2022
RM1631AV.002 07:00
съдии - ВСС - промяна

Голяма част от съдиите искат промяна във ВСС


София, 19 януари /Димитър Абрашев, БТА/
Съюзът на съдиите в България /ССБ/ разпространи допитване, свързано с работата и структурата на Висшия съдебен съвет. Данните от анкетата посочват, че голяма част от съдиите искат промени - както в начина на работа, така и в структурата на кадровия орган.
Според данните от допитването 13 процента от магистратите са за запазване на досегашната продължителност на мандата на членовете на ВСС, останалите 87 процента искат промяна.
Най-проблематично е, че съдиите не възприемат Висшия съдебен съвет като защитаващ интересите на общността, каза в интервю за БТА Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.

Следва пълният текст на интервюто:
- ССБ разпространи проучване, според което почти всички съдии, участвали в него, искат коренна промяна в модела, по който работи ВСС. Какво Ви говори това?
- Възможни са няколко интерпретации, но като че ли най-проблематично е, че съдиите не възприемат Висшия съдебен съвет като защитаващ интересите на общността. Тоест говорим за липса на доверие, за наличие на големи дистанции между тези, които трябва да представляват съдебната власт и самите магистрати.
Струва ми се, че мнението на съдиите съвпада и с това на обществото, доколкото то въобще е запознато с дейността на ВСС, нагласите са негативни. Изследвания на Български институт за правни инициативи също показват това и то е устойчива тенденция, като обаче трябва да се подчертае, че има известни разлики между мнението на съдии, прокурори и следователи, тъй като конкретното изследване отчита в някаква степен мнението само на съдиите и само на членове на ССБ.
По-важно е обаче да се помисли какви са източниците, основанията за тази коренна промяна в модела на ВСС - трябва да се тръгне оттам, за да се види какво ще се променя в структурата, правомощията или функциите. От гледна точка на гражданското общество един от основните проблеми е, че ВСС не съумява през всички тези години да се опази от външни, неправомерни влияния, а той на първо място трябва именно да съблюдава за независимостта на съдебната власт. Неубедителните, непоследователни, съпровождани със скандали кадрови решения също водят към тази негативна оценка за работата. Настоящият, а и предходни състави на ВСС се провалят при решаването на същностни проблеми в съдебната власт - натовареността, кариерното развитие, неравномерно възнаграждение на различните нива, електронно правосъдие, съдебна карта и др. Ако трябва да обобщя, желанието и на съдиите, и на обществото за съществена промяна във ВСС е следствие на критичните оценки за работата и ниското доверие.

- Съдиите искат отделен съдебен съвет за съдии и отделен за прокурори. Как намирате тази идея?
- Ограничаването на вземането на решения за съдии и прокурори (и следователи) в отделни колегии или отделни съвети е не само искане на съдиите, а се подкрепя и от по-широк кръг експерти, но представлява и препоръка на международни партньори на България. В основата на тази концепция стои разбирането, че кадровите и дисциплинарните въпроси на съдиите трябва да се решават от самите съдии, за да се избегнат всякакви предпоставки за влияние при може би най-чувствителната тема за магистратите, доколкото това засяга пряко личната им независимост при упражняване на законовите правомощия.
От друга страна стои мнението на прокурорите, което между другото е изразявано и от висши представители на прокуратурата, на главния прокурор и то е основано на опасения да не би прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт. Трябва да се каже, че създаването на два отделни съдебни съвета не води автоматично за извеждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт.
От гледна точка на сегашната структура на съдебната власт и законовите изисквания все още има въпроси, по които трябва да има съвместно решение.

- Ако сегашният модел на постоянно действащ ВСС се замени с два отделни, то как ще бъдат избирани главен прокурор и председатели на върховни съдилища?
- Това е въпрос на дискусия, могат да се прилагат различни модели, но ми се струва, че няколко неща са важни и трябва да се кажат. Първо, каквито и процедури да се измислят, те винаги могат да се заобиколят или нарушат, ако хората, които ги прилагат, нямат съзнанието и етичната настройка да провеждат избор, който да е почтен и да се търсят най-добрите кандидати. Второ, изборът трябва да е строго професионален, това е стандарт в рамките на континенталната правна система, тоест всякакви популистки възгласи за пряк избор от всички граждани са несериозни. Трето, в момента процедурата за избор на "тримата големи" е една от най-сложните и тромави в ЕС и въпреки това невинаги обществото остава удовлетворено от избора, защото зад него прозира вмешателство. Четвърто, трябва да разделим председателите на двете върховни съдилища от главния прокурор, защото чисто законовите им правомощия са коренно различни, а главният прокурор концентрира много повече власт и инструменти да влияе пряко. Тоест, може би трябва да се помисли за различни процедури за избор. В някои страни в ЕС председателите на върховните съдилища се избират от самите съдии в съответния съд. В изследване на общественото мнение, проведено през декември миналата година, се оказа, че най-голям дял от гражданите (21,3 на сто) смятат, че председателят на ВКС трябва да се избира пряко от всички съдии в страната.

- Съдиите казват, че членовете на кадровия орган трябва да се избират по нов начин, като дори не се използва и принципът 6 члена, избрани от съдии и 6 от НС. Кой обаче е правилният модел за съставяне на съдийска колегия според Вас?
- Това отново е въпрос на обществена дискусия, защото могат да се прилагат различни варианти. Върху прокуратурата трябва да има завишен обществен контрол поради пирамидалната структура и на практика един всесилен главен прокурор - по начина, по който в момента е уредено това в Конституцията и ЗСВ. По отношение на съдиите - парламентарната квота е несъразмерно голяма. В Румъния, например, където броят на членовете на техния съвет е по-малък, парламентът избира само двама от тях, които обаче са задължително представители на академичната или експертната общност.

- Съдиите смятат, че мандатът на ВСС също трябва да се промени. Не крие ли рискове по-къс мандат на кадрови орган?
- Не мисля, че има ясно изразено мнение в съдийската общност за продължителността на мандата на членовете на ВСС. Истината е, че политическата динамика вече е много голяма и мандатите в политическото поле бързо започват да се скъсяват. Мандатът обаче е една гаранция, която също е в посока независимост, защото най-малко създава предсказуемост. Нека имамe предвид, че определени реформи изискват и време, което в някои случаи може да се окаже, че надскача дори и един мандат.
Магистратите не са доволни от начина, по който протичат конкурсите в съдебната система, а също и от начина, по който всеки от тях бива атестиран.

- Според Вас какво несправедливо има?
- Проблемът е много сериозен и комплексен. Много често се сменяше начинът на атестиране, но като че ли атестирането е формалистично и незадълбочено, макар и реквизитите при атестиране да са немалко. Необходимо е цялостно преосмисляне на това как и от кого се извършва атестирането и за какво се използва - дали се отразява на възнаграждението, например, и др.

- За всички тези идеи ще са нужни само промени в Закона за съдебната власт или трябва да се преразглеждат текстове в Конституцията?
- Част от промените могат да се направят само с изменения в ЗСВ, други, които като предложения съществуват в публичното пространство, ще изискват промени в Конституцията. От ДПС обявиха, че също работят по конституционни промени. Президентът Румен Радев също преди повече от година заяви, че ще предложи проект за промени в Конституцията. Трябва да се види в каква посока ще са те, какво ще предложи и изпълнителната власт и дали ще се намери някакъв консенсус върху така необходимата и желана съдебна реформа. При всички положения обаче трябва да се даде достатъчно време за професионално и обществено обсъждане, тъй като това се отнася до всички граждани, и да не се допуска в бързината да се направят грешки. Струва ми се, че оценката за въздействие трябва да е много сериозна при такива промени. Те трябва да се впишат и в по-широка държавна политика, тъй като Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт изтече.

/РУМ/