AV 08:00:01 29-01-2022
RM1631AV.006 08:00
дезинформация - проверка - платформа

Ловците на фалшиви новини


София, 29 януари /Румяна Михова, БТА/
Четирима журналисти, консултант по работа с бази данни и мениджър социални мрежи - това е скромният екип на "ловците" на фалшиви новини от Factcheck.bg. Отскоро им помага младежки екип - студентка и ученик в 11-и клас.
Платформата се занимава ексклузивно с проверка на фактите, за да се бори с нарастващото количество дезинформация в българската медийна среда. Като всяка неправителствена структура, се финансира по проекти, включително от ЕС и НАТО, обявени на сайта, нещо повече - под всяка публикация пише коя е донорската организация.
Инициативата за създаването на Factcheck.bg е на Асоциацията на европейските журналисти в България, спечелила финансиране по проект от Европейския парламент и с това финансиране ние започнахме да работим, като първите ни публикации се появиха в края на май 2021 г., разказва за БТА главният редактор на екипа Ралица Ковачева - доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Поканихме колеги, които имаха опит в тази дейност и бяха доказали, че могат да работят по начина, по който ние работим, а именно по Методиката на Международната мрежа на проверителите на факти, обяснява тя.
"Ковид-19 и заговорът за намаляването на световното население" от рубриката "Дезинформация", "Новата 5G мрежа и човешкото здраве" от секция "Фактите за..." и "PolitiCheck: Отговори на твърдения за Ковид-19 от митинга на "Възраждане" от рубриката "Проверено" са сред последните публикации на сайта Factcheck.bg, който е със свободен достъп. Над 100 са публикациите от началото на проекта.
Идеята е не ние да сме единствени и да проверим всичко, напротив, основната цел на това, което правим, е да даваме материали, които да се ползват от медиите - не просто да се препубликуват, а да се ползват тези вече налични проверени факти за работата на журналистите оттук нататък при създаването на друг тип истории, но подплатени с тези факти, заявява Ралица Ковачева.
Всички сме обединени около идеята, че е важно да проверяваме информацията, защото през годините в журналистическата си работа сме се убедили във важността на това и сме видели с очите си, работейки в медиите, колко е трудно за журналистите - поради натиска на времето, поради новинарския цикъл 24/7, просто невинаги има възможност да се проверява информацията, особено, когато става дума за специфични теми. Поради това нашата работа е ориентирана както към широката публика, така и много съществено към самите журналисти, за да им помогнем, когато имат нужда да проверят някаква информация, да има място, където те да знаят, че могат да проверят, допълва главният редактор.
Всеки, който смята, че е попаднал на твърдение, което трябва да бъде проверено, може да подаде сигнал в сайта на Factcheck.bg.
Получаваме страшно много сигнали, обсъждаме всички, за да идентифицираме нещата, които са проверими, защото не всичко, за което хората ни сигнализират, подлежи на проверка, например мненията, оценките и прогнозите не подлежат на проверка. Всичко обаче, което е проверимо, преценяваме в каква точно форма е добре да се направи проверката, обяснява Ковачева. Първият подход е превантивно опровергаване, събиране на фактите по някаква тема, по която има потенциал да се завихри дезинформационна кампания. На сайта има секция, озаглавена "Фактите за..." и там се събират такива материали, в които са изложени фактите, събрани са релевантни документи по темите, което е важно за журналистите, защото, ако се случи впоследствие да се разпространяват неверни твърдения по тази тема - може лесно да се извадят проверените факти. Другият жанр е т.нар. класически факт чекинг - проверки на съвсем конкретни твърдения и информации, които, понеже са конкретни, подлежат на сравнително бърза проверка със заключения дали е вярно, невярно, подвеждащо или не може да бъде подкрепено с факти. За такива проверки хората ни пращат информации било от български сайтове, било, все по-често, от социалните медии, разказва Ковачева.
И третото, което правим, добавя тя, което може би е най-амбициозната част от нашата работа, е, когато видим много еднотипни сигнали за едно и също нещо или силно активно разпространяваща се информация по различни канали и успоредно с това сме забелязали такива тенденции в социалните медии - тук трябва да се направи нещо повече от просто опровергаване на фактите. Тук трябва да се покаже как всъщност разпространяването на тази информация очевидно е организирано под формата на кампания, която има различни източници, различни канали, през които върви и тогава показването на този модел, на тази схема е не по-малко важно от просто съобщаването на вярната информация. Идеята е да се покаже, че има умисъл това да се разпространява.
По думите на Ковачева дезинформацията е като коронавируса - ти опровергаваш нещо, то се видоизменя малко и утре се появява отново от десет пъти повече места. В България има модел за лесното проникване на дезинформацията не просто от социалните медии, както е в повечето европейски държави, а в мейнстрийм медиите, в утвърдените медии, при това през институционални или политически канали, най-вече политическите говорители. Три изборни кампании преживяхме миналата година, знаем какво чудовищно количество откровени лъжи се изговориха, включително от телевизионния екран и в този смисъл това, че ние сме опровергали нещо, изобщо не пречи на някои хора да продължават да го повтарят, реално това е част от модела на дезинформацията, смята Ралица Ковачева.
Затова от Factcheck.bg са направили отскоро рубрика, кръстена "PolitiCheck" - т.е. проверка на политически изказвания, в която се фокусират върху това, което се говори в институциите, в Народното събрание, в Министерския съвет и т.н. В тази рубрика на принципа на един дневник, който периодично обновяваме, ние просто цитираме направеното твърдение и отдолу слагаме линк към извършената от нас проверка, разказва главният редактор.
Според Индекса за медийна грамотност за 2021 г., изготвен от Институт "Отворено общество", България заема 30-о място в класацията от 35 държави, като влошава позициите си в сравнение с предишни години.
Един от показателите, които се взимат предвид при генерирането на този индекс, са резултатите от образователните тестовете PISA, всички сме наясно какво мери PISA и какви са резултатите на България от година на година. Очевидно имаме проблем с образованието, коментира Ралица Ковачева. Според нея големият проблем с разбирането на медийната грамотност в българското образование към момента е, че на това се гледа като на някакъв отделен предмет. Това не е предмет - това е умение. Неслучайно, включително и в разбирането на ЕС и на ЮНЕСКО, които много се занимават с тази тема, се говори за дигитална медийна грамотност или информационна медийна грамотност, т.е. става въпрос за работа в цифрова среда, с цифрови инструменти, разбиране на някакъв тип нова инфраструктура, не просто медийна грамотност, отбелязва Ковачева. По думите й не е достатъчно просто да покажем на децата в един учебен час някакви сайтове и да им кажем - ето, много внимавайте с тях, а става въпрос да им дадем познания за начините да се ориентират в тази нова среда.
България е една от държавите с най-висок процент на хората, които се информират от социалните медии, посочва Ралица Ковачева. Тя цитира последното изследване на Института "Ройтерс" - доклада за цифровите новини, който се публикува всяка година. Там за България този процент е над 70, за страни като Германия и Франция е под 50, в скандинавските държави е около 40 - това са държави с висока медийна грамотност. По думите й, един от проблемните моменти е, че хората в България с лекота използват социалните медии като източник на информация, а това означава, че те не разбират как работят социалните медии, не схващат начините, по които могат да бъдат обект на манипулация и т.н. Това е нещо, за което децата непрекъснато трябва да бъдат обучавани в училище не в отделен предмет, а в рамките на всеки един предмет. Когато учителят поиска да направят презентация по някаква тема, той трябва да отдели повече време да им обясни как да намерят информация, как да я проверят, как да я цитират коректно. Според Ралица Ковачева такъв подход е необходим, но, преди да обучават децата, самите учители трябва да имат тези знания и умения.










/РУМ/