AV 15:16:31 01-02-2022
PA1510AV.001
Буркина Фасо - преврат - Русия - Франция - обзор

Ще разшири ли Русия влиянието си
в Африка за сметка на Запада след преврата
в Буркина Фасо?


София, 1 февруари /Алексей Маргоевски, БТА/

Африканският съюз (АС) съобщи вчера, че временно замразява участието на Буркина Фасо в дейностите на организацията, докато не бъде възстановен конституционният ред в страната, където миналата седмица бе извършен държавен преврат, предаде Франс прес. Новината бе съобщена в Туитър от Съвета за мир и сигурност на АС, който в рамките на организацията отговаря за конфликтите и сигурността. В петък пък бе замразено и участието на Буркина Фасо в органите на Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС). По-рано, също заради подобни преврати, тази мярка бе приложена към Гвинея и Мали.

Какво всъщност се случва в Западна Африка, и дали това не е съвременна проекция на теорията на доминото, но приложена към Африканския континент?

През юни миналата година френският президент Еманюел Макрон обяви, че Франция ще съкрати наполовина военния си контингент от 5000 души, участващ в антитерористичната операция "Бархан" в западната част на региона Сахел. Това предизвика негативна реакция от страна на държавите в региона, които от години се борят с джихадистки групировки. Други страни, участващи в многонационалните сили също заявиха, че ще съкратят или дори ще изтеглят контингентите си. В създалия се вакуум в сферата на сигурността Русия видя възможност да разшири влиянието си в тази част на Африка, чрез изпращане на свои военни инструктори в нестабилните държави от региона.

Превратът в Буркина Фасо стана третият в Западна Африка за последните осем месеца и беше извършен по сценарий сходен с тези в Гвинея и Мали. На 23 януари в няколко военни лагера в Буркина Фасо, включително в най-големия в столицата Уагадугу, отекна стрелба. Правителството обаче отрече твърденията, че армията е завзела властта. Същият ден Франс прес разпространи аудиозапис, в който анонимен военен настоява да бъдат сменени висши армейски командири и армията да получи подходящи средства за борба с джихадистките групировки, нападащи страната.

Още на следващия ден обаче стана ясно, че в страната е извършен военен преврат, а президентът Рок Каборе е задържан във военен лагер от разбунтували се войници.

ЕКОВАС осъди "опита за преврат" в Буркина Фасо и заяви, че армията на страната носи отговорност за безопасността на демократично избрания президент Рок Каборе.

На 24 януари униформени военни обявиха по телевизията, че армията в Буркина Фасо е завзела властта, отстранила е от власт президента Рок Каборе, суспендирала е конституцията, разпуснала е правителството и парламента и е затворила границите на страната. В изявлението, подписано от новия военен ръководител на страната подполковник Пол-Анри Сандаого Дамиба и прочетено от друг офицер по държавната телевизия, се посочва, че превратът е извършен безкръвно, а задържаните от превратаджиите са на сигурно място.

Изявлението е направено от името на неизвестна досега организация - "Патриотично движение за защита и възстановяване" (ПДЗВ). В изявлението се посочва, че "ПДЗВ, което включва всички части на армията, реши да сложи край на управлението на президента Рок Каборе". Като основания за това се изтъкват влошаването на ситуацията в сферата на сигурността и, по думите на превратаджиите, неспособността на Каборе да обедини страната и ефективно да отговори на предизвикателствата, пред които тя е изправена. В петък новият военен лидер на Буркина Фасо Пол-Анри Дамиба заяви, че западноафриканската страна ще се завърне към конституционния ред, когато условията станат подходящи, предаде Ройтерс. Той обеща, че ще върне контрола над териториите, засегнати от насилие от страна на бойци, свързани с "Ал Каида" и "Ислямска държава".

Френският президент Еманюел Макрон осъди преврата, а Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека поиска "незабавното освобождаване" на президента на Буркина Фасо Рок Каборе.

Интересна реакция дойде от Русия. Не кой да е, а руският бизнесмен Евгений Пригожин, смятан за близък до президента Владимир Путин и подозиран във връзки с паравоенната група "Вагнер" приветства преврата в Буркина Фасо, като го определи като признак на "нова ера на деколонизация" в Африка, съобщи Франс прес. "Всички тези така наречени държавни преврати се дължат на факта, че Западът се опитва да управлява държавите и да потиска техните национални приоритети, да налага чужди ценности на африканците, понякога явно подигравайки се с тях", заяви Пригожин в коментар в руската социална мрежа "ВК". "Не е изненадващо, че много африкански държави се опитват да се освободят. Това се случва, защото Западът се опитва да задържа населението на тези страни в полуживотинско състояние", добави бизнесменът, според когото в Африка в момента има "ново освободително движение" и "нова епоха на деколонизация".

Пригожин е обвиняван, че финансира частната руска военна група "Вагнер", за чието присъствие се е съобщавало в Украйна, Сирия, Либия и няколко страни от Субсахарска Африка. Бизнесменът, който също е обект на европейски и американски санкции, отрича всякакви връзки с групата. Руските власти също отричат да са свързани с групата, която от декември насам е подложена на санкции от ЕС. "Вагнер" предоставя военнотехническа поддръжка и обучение на някои страни, включително в Африка, което предизвиква остра критика от страна на западни държави, начело с бившата колониална сила Франция.

Западните печатни издания излязоха с различни реакции за преврата. Британският в. "Файненшъл таймс" отбелязва, че превратът в Буркина Фасо е последният от поредица успешни преврати - в Гвинея, където армията свали президента Алфа Конде през септември, след като той се опита да се кандидатира за противоконституционен трети мандат, и в Мали, където група полковници завзеха властта през август 2020 година.

Изданието посочва, че в тази поредица се вписват и военните преврати в Судан през октомври и в Чад миналата година след смъртта на президента Идрис Деби. Според "Файненшъл таймс" обаче превратът в Буркина Фасо, която дълго време бе образец за стабилност в региона, е бил извършен най-скоротечно на фона на продължителния конфликт с джихадистките групировки, оставил 1,6 милиона вътрешно разселени хора в страната.

Американският в."Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че водачът на новата хунта в Буркина Фасо Пол-Анри Дамиба трудно ще успее да си осигури подкрепата на Франция и САЩ, и затова може да се обърне за помощ към Русия, подобно на военните власти в съседно Мали. Според цитирани от изданието анализатори хаотичната картина в Западна Африка може да отвори възможност за Русия да разшири влиянието си в неспокойния регион.

Миналата седмица в столицата на Буркина Фасо Уагадугу се проведе голям митинг, на който демонстранти развяваха национални и руски знамена и призоваваха Москва да помогне в борбата с джихадистите, които редовно нахлуват в Буркина Фасо от Мали. По-рано Бамако вече наруши всички споразумения с Франция и се обърна към "Вагнер" с молба да съдействие за справянето с джихадистката заплаха. Това предизвика дипломатически конфликт между Франция и Русия.

Според източници на "Уолстрийт джърнъл" властите в Мали са сключили договор с "Вагнер" за присъствие на руски наемници в страната срещу 10 млн. долара месечно. Тогава също всичко започна с развяване на руски знамена на митинг в Бамако. Вероятно е оправдано да се потърси аналогия с теорията за доминото, защото трудностите в справянето с джихадистката заплаха в Сахел принуждава дошлите след преврат военни власти в страните от региона да обръщат гръб на Запада и да насочват погледите си към Русия.

През изминалата година в Мали пристигнаха няколко групи руски военни инструктори. Те обучават армията на Мали по същия начин, както преди това го правеха в Централноафриканската република (ЦАР).

Новата военна хунта в съседна Гвинея, дошла на власт след военния преврат миналия септември, също се обърна за помощ към Русия. "Руснаците се справиха добре в другите африкански страни. Надяваме се те да могат да направят същото и тук", каза един от участниците в митинга в Уагадугу пред в."Ню Йорк Таймс".

Според някои източници полковник Пол-Анри Дамиба настойчиво е предложил преди преврата на президента Рок Каборе да "се обърне към Русия" за помощ, но Каборе е отказал, което може да е провокирало преврата.

Нестабилността в региона на Западна Африка дава възможност на Русия да си върне влиянието на Африканския континент от времето на Съветския съюз, а Москва вече разполага с достатъчни ресурси за това. Буркина Фасо е напът да се превърне в поредната брънка от веригата, но никой не може да прогнозира дали ще бъде и последната.











/ПА/