AV 13:07:31 11-02-2022
PA1301AV.002
Германия - Украйна - криза - позиция

Ще успее ли Шолц
да запази равновесие
в хода на украинската криза?


София, 11 февруари (Николай Велев от БТА)

След срещата си с американския президент Джо Байдън в понеделник, германският канцлер Олаф Шолц не коментира темата за евентуалното спиране на газопровода "Северен поток 2" като част от санкциите срещу Русия в случай на нападение срещу Украйна. Байдън очаквано каза, че проектът ще бъде спрян, но Шолц запази мълчание по темата.

В последно време водената от него Германска социалдемократическа партия (ГСДП) е обект на критики, които идват както от Германия, така и отвън, че не заема достатъчно ясна позиция за "Северен поток 2" в хода на украинската криза.

В свой материал по темата във в. "Ню Йорк таймс" Катрин Бенхолд отбеляза, че новият германски канцлер продължава една от ключовите дипломатически стратегии на Ангела Меркел, която може да се формулира по следния начин: "бъдете сдържани и накарайте хората да гадаят докато не постигнете резултат". Този подход според Бенхолд може да се види във факта, че неотдавна Шолц заяви, че ако Русия нападне Украйна, ответните санкции ще включват "всичко възможно", дори и прекратяване на газопроводния проект. В друго свое по-ранно изказване обаче Шолц определи "Северен поток 2" като "проект от частния сектор".

Противоречията в изказванията на германския канцлер оказват влияние не само на облика му на международната сцена, но и на начина, по който го възприемат неговите избиратели. Според проучване на базирания в Берлин институт за изследване на общественото мнение "Инфратест димап", цитирано от в. "Ню Йорк таймс", в началото на януари Шолц е имал одобрението на 60 процента от германците, докато последните резултати сочат, че рейтингът му е намалял със 17 пункта. Това е най-резкият спад в обществената подкрепа за германски канцлер в цялата следвоенна история на Германия, отбелязва "Инфратест димап".

В понеделник преди визитата на Шолц във Вашингтон социалдемократите проведоха вътрешнопартиен дебат, с който да се опитат да изяснят позицията си към Русия. Преди това депутатът от Християндемократическия съюз (ХДС) Норберт Рьотген се обърна към ГСДП и призова партията да се противопостави на тези, които използват германската история "за лични финансови цели и за политика на успокояване, която превръща агресорите в жертви", визирайки военната сдържаност на Германия след Втората световна война, предаде в. "Гардиън". Социалдемократът Нилс Шмид от своя страна каза, че Германия, заедно с Франция, играе ролята на посредник между Русия и Украйна в Нормандския формат.

След като завърши посещенията си в Москва и Киев във вторник френският президент Макрон замина за Берлин, за да разговаря с току що завърналия се от Вашингтон германски канцлер Шолц. На срещата беше поканен и полският президент Анджей Дуда. В Берлин тримата лидери призоваха Кремъл да се ангажира със "смислен диалог" за европейската сигурност и подчертаха, че "всяка по-нататъшна военна агресия от страна на Русия срещу Украйна ще има огромни последици и сериозна цена", предаде ДПА.

Срещата беше знакова не само с това, че донякъде следваше контурите на Нормандския формат, давайки думата и на Полша, а и защото трите страни имат решаваща роля за изхода от украинската криза. Но зад общия им призив се крият съществени различия.

Неотдавна полският премиер Матеуш Моравецки обеща, че ще изпрати на Украйна няколко десетки хиляди артилерийски снаряда, преносими зенитно-ракетни комплекси, както и леки минохвъргачи, разузнавателни дронове и други отбранителни оръжия. От миналия петък в Полша вече пристигат групи американски командоси, прехвърляни от базата "Форт Браг" в Калифорния, а вчера Ройтерс съобщи, че в централната част на страната са кацнали и първите изтребители "Ф-15", изпратени от Вашингтон. По този повод във Варшава пристигна и британският премиер Борис Джонсън, който искаше да изрази солидарността на Лондон. Моравецки заяви пред него, че Путин цели "да разцепи НАТО", предаде ДПА.

От друга страна във вторник след срещата си с Путин Макрон заяви, цитиран от в. "Гардиън": "Няма сигурност за европейците, ако няма сигурност за Русия". През последните години Макрон няколко пъти направи силно впечатление с изказвания относно НАТО, както и с усилията си за изграждане на обща европейска армия. В края на 2018 г. Макрон заяви, цитиран от Би Би Си: "Искам да изградя истински диалог с Русия по въпросите за сигурността. Тя е страна, която уважавам, европейска страна. Ние трябва да имаме Европа, която може да се защитава сама, без да разчита на САЩ".

Позицията на Германия все още е трудна за разбиране. По времето на Доналд Тръмп отношенията между Берлин и Вашингтон бяха напрегнати, поради упрека към Германия, че не отделя достатъчен процент от брутния си вътрешен продукт за отбрана. В началото на миналата година президентът Джо Байдън отмени решението на предшественика си да накаже Берлин като изтегли около 12 хиляди американски войници от Германия.

В интервю за телевизия Цет Де Еф миналата седмица Шолц подчерта, че през последните години Берлин е отпуснал на Киев близо 2 милиарда евро, "за да се стабилизира икономическата независимост на Украйна и за да й се помогне да се изправи на крака и да се развива". Германия обаче отказа да изпрати оръжия на Украйна, a в края на миналия месец съобщи, че ще изпрати на Киев 5000 каски.
Въпреки че кметът на Киев Виталий Кличко определи германската пратка като "абсолютна шега", проблемът около официалната позиция на Германия за украинската криза и съдбата на "Северен поток 2" се възприема от Киев много сериозно.

Във вторник германската външна министърка Аналена Бербок посети Украйна за втори път за последните две седмици. Тя обеща на Киев пълна подкрепа, но изненадващо срещата й с президента Володимир Зеленски не се състоя. Водещият от Си Ен Ен Джейк Тейпър написа в профила си в "Туитър", че според негов източник от украинското правителство Зеленски е отменил срещата първо "защото външната министърка е отказала да заяви, че Германия ще се откаже от газопровода "Северен поток 2" дори и в случай на руска инвазия и второ заради отказа на Германия да предостави на Киев каквато и да е пряка или непряка военна подкрепа".

Въпреки колебливата позиция на Германия в трудната ситуация, в която се намира Европа в момента, и въпреки охладнелите симпатии на немалко германци към канцлера Шолц, съществуват и някои ясни сигнали за нагласата на германското общество по този въпрос.

Значителна част от хората в Германия се страхуват от мисълта, че след края на Втората световна война в Европа отново биха могли да се чуят изстрели от германски оръжия. В края на миналия месец ДПА разпространи данни от проучване на общественото мнение в Германия, проведено от "ЮГов", според което 59 процента от анкетираните са против доставянето на германски оръжия в Украйна. Подобни действия от страна на Берлин срещат подкрепата на едва 20 процента от респондентите, а 21 на сто заявяват, че не могат да определят позицията си по този въпрос.

Следващата седмица Шолц ще посети Киев и Москва. Предстои да се види дали неясната му позиция няма да започне да изглежда по-скоро като балансирана и докога Шолц ще успее да пази равновесие.
(НВ)

/ПА/