AV 09:12:01 16-02-2022
HT0908AV.003
Култура - изкуство - Божидар Йонов - интервю

Компютърът помага на студентите, но не може да замести преподавателите, казва художникът проф. Божидар Йонов

София, 16 февруари (Яница Христова, БТА)
Има студенти, които много се интересуват от това, което правим и преподаваме, има и други, които смятат, че компютърът ще им покаже всичко. Смятам, че компютърът може само да им помогне, но не и да замести преподавателите. Това каза пред БТА художникът Божидар Йонов, който днес отбелязва своя 80-годишен юбилей.

Той е роден през 1942 г. в София. Завършил е стенопис в Националната художествена академия (НХА), където по-късно става професор по пространствен дизайн, а в периода 2003-2007 г. е и ректор. От 1978 до 1991 г. е художник-проектант в театър "София", където създава над 120 плаката. Има многобройни художествени реализации в областта на пространствения и графичен дизайн, плаката, рекламата, типографията и стенно-монументалните изкуства.

Правил е самостоятелни изложби в Будапеща, Цюрих, Виена, Москва, Берлин, Грийнсбъро (САЩ), Токио и др. Носител е на престижни награди, сред които златен медал от Международния конкурс за туристически плакат в Торино (Италия, 1971), специална награда на АПН за плакат на олимпийските игри в Москва (1980), сребърен медал за графичен дизайн на календар от международното биенале в Бърно (1982), наградата "Златно перо" (2011).

През 1994 г. Божидар Йонов, Албена Спасова и Божидар Икономов са основатели и организатори на международното триенале на сценичния плакат в София. Тази година се очаква неготовото десето издание.

През 2013 г. излиза графичната книга "Три посоки в книга", чиито цветни репродукции и текстове проследяват 45 години от творческото развитие на художника.

В интервю за БТА проф. Йонов разказа колко е важно общуването и контактът както за студентите, така и за техните преподаватели, които им предават своя опит, как се променят графичните изкуства, какво е бъдещето на плаката и как дигиталните технологии променят работата на художниците.

- Г-н Йонов, как се насочихте към изкуството като личен и професионален път?

Божидар Йонов: Откакто се помня, рисувам - по простата причина, че съм израснал в семейство на художник. Моят баща също е художник. Изобщо, в моята фамилия вече имаме четвърто поколение художник и това е моята внучка, както и моят син. Това е една посока, в която цялата фамилия отдавна върви. Покрай баща ми навремето, спомням си много добре, когато съм ходил в ателието му и съм виждал как той работи с негови колеги, се впечатлявах страшно много и това беше причината да кандидатствам в Художествената гимназия, където ме приеха за негова изненада. Той даже не знаеше, че кандидатствам там.

Пътят ми вече оттам нататък беше определен, защото в гимназията получавахме едно изключително добро образование, един хъс в такава посока. Имахме едни изключително добри преподаватели, които умееха и знаеха как да ни пренесат любовта към изкуството.

Другото нещо е, че след това беше и академията, и всичко, което и до ден днешен правя.

- Създател сте както на мащабни монументи и витражи, така и на разнообразни плакати и графични проекти. Но имате ли любима техника и формат за изразяване?

Б. Йонов: Първо, аз съм завършил декоративно-монументална живопис - стенопис, както се водеше навремето, при един изключителен преподавател - проф. Богданов (Георги Богданов, 1910-1974, живописец и монументалист, директор на НХА през 1967-1972, учил е в Държавното висше училище за изобразителни изкуства в Берлин, за първи път у нас въвежда техниките мокро фреско и сграфито - бел. ред.). Той беше немски възпитаник и покрай него всички, които бяхме негови ученици и студенти, хванахме тази професионална тема.

В това отношение искам да кажа, че много от монументалните работи, които съм правил, винаги са били в такава посока и в такава организация, че т.нар. "архитектурен синтез" беше много важен за мен и за моите работи. В смисъл такъв, че форматът на една такава монументална работа винаги подхожда и тръгва от архитектурната среда.

Любима техника не мога да кажа, защото всеки материал си изисква своята техника.

В момента плакатите и изобщо приложната графика се измести много чувствително от компютрите. Плакати почти не се правят, както едно време се поръчваха и правеха плакати с доста високи художествени стойности.

В момента се занимавам с един друг вид материал, който е другата крайност на компютрите и на всичко, свързано с дигиталните изкуства. Това са емайлите - една изключително сериозна, скъпа и трудна техника. Защото все пак там трябва да минеш и през метал, и през високите градуси - над 950 градуса. Този материал ме пленява, тъй като дава изключително големи възможности. Дори сега съм се захванал да правя едни триизмерни пластични неща, които дано имам сили и време да ги довърша тази година, за да мога да ги покажа на обществеността.

- Кога да очакваме изложбата?

Б. Йонов: Нищо лошо не искам да кажа, но имам колеги, които са адски продуктивни, и през месец-два правят изложби. Това, от една страна, зависи от материалите, с които работят, защото не всички материали дават възможности човек да бъде толкова бърз и провокативен. Докато аз съм се захванал с материал, който, както разказах, е изключително трудоемък и труден, и тежък, и скъп. Трябваше да се науча да заварявам прецизно някои метали, да се науча да използвам други материали и инструменти, обработващи метал, и т.н. Избрах другата крайност - за разлика от други мои колеги, които използват дигиталните възможности и компютрите, за да създават изкуство, което също е много интересно и много хубаво.

Но в момента никой не ме гони, никой не стои зад гърба ми да ме ръчка и да ми казва: "Хайде, давай, направи бързо изложба!". Решил съм бавно, докато имам такава възможност и най-важното - сили, да постигна нещо, което смятам, че би трябвало да бъде оценено от мои колеги и ценители.

- Вие сте един от основателите на международното триенале на сценичния плакат. Донякъде описахте какво е състоянието на приложната графика днес, но бихте ли ни разказали как всъщност се развива плакатът като изкуство през годините?

Б. Йонов: Тази тема е болна в момента за мен, защото, както казах, плакатът почти умира като такъв. Тъй като все пак плакатът е едно изкуство, предназначено за екстериора, а не за интериора. За съжаление, първото нещо вече е, че т. нар. реклама в 90 процента от случаите се визуализира чрез т. нар. билбордове. А техниката и начинът, по който те се правят, вече не са тези, с които едно време се правеха плакатите. Тогава те се печатаха на хартия и имаха своите качества, и своята стойност, даже като едни произведения на изкуството. Имаше колекционери, които ги събираха, и имаха много сериозно отношение към този вид изкуство. Защото плакатът за мен е едно изключително добро и важно изкуство в областта на изобразителните изкуства.

Другото нещо е, че международното триенале все още продължава да представя този вид изкуство в цял свят и през есента на тази година ще бъде осъществено десетото му издание. Дано пандемията и всички тези изненади, които имаме, не попречат. Естествено, че като говорим за триенале, не мога да не спомена името на моя колега Божидар Икономов, с когото започнахме навремето. Не мога да не спомена и фактически гръбнака и двигателя на триеналето - нашата колежка и сподвижник Албена Спасова, без която то не може да съществува.

Искам да кажа, че оттук нататък и по света, не само в България, нивото на сценичния плакат пада. Започнаха да се занимават хора, недобри професионалисти в тази област, ползвайки компютрите във всичките им посоки и възможности. Има едни шаблони, които дойдоха отвън, и т. нар. сценичен плакат придоби формата на афиш с пет-шест снимки на актьори, музиканти или други артисти, които, естествено, заслужават поклон за своя труд. Но предназначението за плаката по принцип, когато той е на улицата, е да отнеме вниманието за секунди на зрителя, да му покаже нещо, за каквото става въпрос, и оттам нататък той да бъде пленен или провокиран, за да се заинтересува за дадено сценично събитие.

- Казвате, че компютърът прилича на добре подострен молив, но само от въображението на художника зависи как ще го използва. Какво влияние оказват съвременните дигитални технологии върху творческия процес при Вас?

Б. Йонов: Компютърът наистина е едно изключително добро графично средство в ръцете на един добър график. Защото много добри графици умеят да използват тази техника за изобразяване на своите идеи по един много пестелив и много сериозен начин. Докато много хора, които, владеейки добре компютърната графика, прекаляват с някои ефекти и оттам нататък нещата се изпускат. Няма контрол, разбирате ли? Компютърът е един много лош дявол, който стои пред теб или зад теб и ти казва: "Още малко. Хайде сега и тук". Много важно е един художник да може да се владее и да каже кога трябва да спре. Защото изкуството е подчинено именно на един такъв процес - да знаете кога да спрете. Много е важно един художник да знае кога да спре върху своя бял лист или своето бяло платно и т.н.

- Какви съвети давахте на студентите, за да се превърнат в истински творци?

Б. Йонов: Не само давах, а и продължавам да давам, защото още ме канят в художествената академия да преподавам, което за мен е голяма чест и удоволствие. Дишам въздуха на младите колеги и това е изключително важно за мен. Страшно интересно и подтикващо е човек да не забравя все пак професията. Защото, даже и в тази пандемия, и в тези онлайн часове, които продължаваме да имаме, контактът с тях е изключително интересен и важен за мен. Предполагам, че и за тях този контакт е важен, защото опитът, който имаме по-възрастните художници и тези, които преподават в академията, е много важно как ще бъде предаден на младото поколение, и как нашите колеги в бъдеще ще работят по дадена специалност, по даден материал или по дадена тема.

Съветите, които давам на моите студенти, са много. Те зависят от повода. Даже и за една буква, ако трябва да се изгради и да се нарисува, съветът може да трае цял ден. Тези професионални разговори са изключително важни. И това е пак персонална нагласа - има студенти, които страшно много се интересуват от това, което правим и преподаваме, има и други, които смятат, че компютърът ще им покаже всичко. Смятам, че компютърът може само да им помогне, но не и да замести преподавателите.

- А какви бяха предизвикателствата като ректор?

Б. Йонов: Е, да, като ректор на академията имах хиляди предизвикателства. Естествено, че едно от големите предизвикателства беше да направя опит, и донякъде успях, да събера академията на едно място. Направихме един голям архитектурен конкурс - с международно участие - как да съберем академията и да се допострои една сграда на това място, където е в момента на "Шипка" 1. Смятам, че моите колеги - ректорите, които бяха след мен, успяха да направят още една малка крачка, като построиха и едно крило към тази сграда, която е към една от старите постройки на академията.

Много ми се иска един ден, ако може академията да построи и останалите сгради и да се събере на едно място. Защото контактите между преподаватели и студенти не са много добри, когато те не са на едно място - за да могат, както се казва, денонощно да се виждат, да работят и да коментират. /ДД

/ХТ/