BOBSTH 08:05:01 21-09-2021
NT1710BO.002 08:05
Стара Загора - Испания - ученици

Светът трябва да бъде отворен за децата, казва Росио Серрано, учителка по испански език в Стара Загора


Стара Загора, 21 септември /Румяна Лечева, БТА/
Броени дни след началото на новата учебна година една снимка стана повод да се запозная с испанката Росио Серрано, учител по испански език в Стара Загора. Докато разговаряхме разбрах, че би искала да се върне в Арбанаси, защото по думите й, това е най-прекрасното място на света. Тя е четвърта година в България и вече е влюбена в българските манастири. Спечелила е конкурс на просветното министерство на Кралство Испания за преподавател по испански език и е разпределена в старозагорската гимназия "Максим Горки".
Родена е преди около 40 години в столицата на кралството. Завършила е университета в Алкала де Енарес, градче близо до Мадрид, считано за родно място на прочутия й сънародник Мигел де Сервантес. Още като студентка мечтае да опознае Балканите, културата и историята я запленяват. Съдбата я отвежда първо в Бразилия, където е преподавател 10 години. Няма семейство, но се гордее с всеки свой ученик, когото научава на испански език.
Повод за нашата среща е снимката от спектакъла "Къщата на лудите е трудна за опазване", с който трупата на гимназия "Максим Горки" се класира за втора поредна година на второ място. Снимката е избрана от Културния отдел на посолството на Кралство Испания в България за дипляна, рекламираща обучението по испански език в повече от 70 испански езикови паралелки в 8 държави, с повече от 120 испански учители и повече от 28 000 ученици, а и Национален и Международен фестивал за училищен театър на испански език.

Следва пълният текст на интервюто:

- Как успяхте само за шест месеца да постигнете този забележителен успех?
- "Къщата на лудите" е постановка, обединяваща две едноактни произведения - интермедии - на Сервантес. Снимката, избрана за дипляната, е на Йоана, една от моите колежки в гимназията, която преподава китайски език, но знае и испански. Тя прояви желание и направи поредица от снимки на спектакъла. Това е вторият училищен спектакъл, който поставих в Стара Загора. Първият беше "Домът на Бернарда Алба". Във всяка държава началото е едно предизвикателство. Трябва да усетиш добрите страни на непознатите. Не мога да не призная, че това е моята първата работа като режисьор-преподавател. Играла съм в "Дома на Бернарда Алба", ролята на Адела - най-малката дъщеря на Бернарда, също в ученически театър, когато бях в гимназията. Интересът за роли сред българските ми ученици в гимназия "Максим Горки" беше много голям. Срещнах родители, които проявиха разбиране и желание да помогнат на продукцията. Мисля, че сред по-младите поколения в Испания няма особена страст към театъра, но тук, в България, усетих голямо желание за изява - танци, ученически театър, студии, пеене и пр. За костюмите и на двете постановки получихме помощ от Държавна опера - Стара Загора. Радостно е, че в Стара Загора има помощ и от родители, така по-бързо решаваме проблемите, които възникват за първата постановка "Домът на Бернадра Алба", избрах гола сцена, за да не се разсейва вниманието на зрителя с ненужни детайли. Фокусът в трагедията бяха езикът на тялото и словото, на сцената бяха само столовете, бастунът, ветрилата и чаршафите, които момичетата бродират. Спечелихме много аплодисменти.

- Училищният театър присъства ли в образователната програма на Кралство Испания?
- Учителят трябва да има инициативност. Първите, които ме вдъхновиха да избера учителската професия, бяха моите преподаватели - добри педагози, сърцати хора, отлични специалисти. Учителят е пример в живота на подрастващия, за цял живот.

- Има ли разлика между испанските паралелки в България и Бразилия?
- Трудно е да правя паралели между двете страни. Първо, защото те са много различни в същността си и в повечето аспекти. Освен това, в Бразилия преподавах в два университета в северната част на страната, т.е. занимавах се с по-големи ученици, докато тук преподавам в гимназия. Не съм правила театър на испански език в Южна Америка, защото това не беше предвидено в университетските програми, а в общинското училище, в което преподавах от време на време, нямаше възможност да се постави произведение на сцена. Там животът е много различен и тези училища са отредени за деца от семейства със скромни финансови възможности. Театър не съм организирала, но пеехме и танцувахме, животът им и без друго беше много труден. Прави впечатление, че дистанцията между преподавателите и учениците в България е по-голяма. България е част от Европейския съюз и тук вече има мрежа от формални и неформални европейски културни институции. Открит е и филиал на Испанския културен институт "Сервантес", който има седалища в 56 града, в 37 страни по света. В Кралство Испания ние кандидатстваме за преподавателски места по цял свят, навсякъде, където има интерес към испанския език. Богатството и разнообразието на културното наследство, което обхваща не само Иберийския полуостров, но и цяла Латинска Америка, обяснява големия интерес към обучението по испански. И бих искала да посоча един факт, само в Източна Европа ученическите театри участват и се явяват на национални конкурси, така обучението придобива състезателен характер. Нашата цел обаче беше да покажем какво сме научили, да създадем достоверни убедителни образи, а присъдената ни награда естествено, че ни зарадва.

- Как ви изглежда животът тук и в Испания днес?
- Начинът на живот е твърде близък. Не съм изпадала в културен шок. Българите са топли, сърдечни, гостоприемни...

- Какво правите през свободното си време?
- Моето хоби е рисуването и посещавам ателието на старозагорската художничка Атанаска Янева, с която заедно творим. Това са чудесни споделени мигове. През уикендите пътувам, изключително съм впечатлена от православните манастири, от византийската иконопис. Велико Търново ми напомня Толедо, а и двата града са побратимени. Влюбена съм в българските манастири, в хората от старопланинския край, бих желала на края на живота си да бъда в Арбанаси, за мен това е най-специалното място на света.

- Вярваща ли сте ?
- Не, баща ми и майка ми са вярващи. Аз съм агностик. Но мисля, че трябва да се интересуваме от история на религиите и отношението им към модерната душевност.

- Освен преподавател, Вие сте и изследовател, защитили сте дисертация в Бразилия. Има ли тема, която Ви интересува и по която работите в Стара Загора?
- Да, България и Испания имат обща история и тя е свързана със сефарадските евреи. Проучвах документи в Държавен архив Стара Загора и подготвям статия. Сефарадските евреи са живели в Испания до края на XV век. Прогонени от католическите крале Исабел и Фернандо, евреите се разселват из Централна Европа, стигат и до Османската империя. В резултат на петвековното им съжителство със заварените народи, езикът, който носели със себе си, е повлиян от френски, турски и български и дори, и така оформя сегашния си облик. В днешно време наричаме този език ладино или джудео-еспаньол.

- Какви спомени ще оставят у Вас българските ви ученици?
- Аз съм в началото на четвъртата ми учебна година в България. Не знам колко ще остана, но знам, че светът трябва да бъде отворен за децата. Знам, че когато им отвориш вратите за света, те стават по-добри хора. Един нов език е един нов свят. Живея с усещането и вярата, че испанският език ще отвори нови врати на моите ученици. /НТ/