Непоказвани досега документи от фонда на Военноисторическия архив разкриват нагласите на българите преди обявяването на Независимостта

Непоказвани досега документи от фонда на Военноисторическия архив разкриват нагласите на българите преди обявяването на Независимостта

BOBSTH 07:00:01 22-09-2021
NT1518BO.006 07:00
Независимост - Военноисторически архив - документи

Непоказвани досега документи от фонда на Военноисторическия архив разкриват нагласите на българите преди обявяването на Независимостта


Велико Търново, 22 септември /Марина Петрова, БТА/
Непоказвани документи от фонда на Военноисторическия архив разкриват нагласите на българите преди обявяването на Независимостта в Търново. Документите са от Фонда на Централно доброволческо дружество "Сливница", организацията на участниците в Сръбско-българската война, съхраняван в Държавния военноисторически архив, каза за БТА директорът на архива във Велико Търново Светлин Радев. Документите се съхраняват в една и съща архивна единица и представляват телеграма и възвание, изпратени на 22 септември 1908 година в Търново от членовете на организацията.
Текстът на Възванието към българския народ започва с историческо въведение и с коментар спрямо отношенията с Турция. На финала на Възванието, писан преди обявяването на Независимостта, се казва: "Да живее независимото българско царствто, да живее негово величество българският цар Фердинанд, да живее българският народ и неговата храбра армия, която е готова да даде отпор на ония, които биха завидели на нашето независимо царство и се опитат да го нападнат". Възванието е подготвено, написано и прието преди обявяването на Независимостта, без хората, които са го подписали да знаят, че този акт ще бъде обявен. Членовете на дружеството приемат документа и едва тогава разбират, че Независимостта е обявена, че царят е в Търново и веднага го изпращат в старата столица. Доказателство за това е телеграмата, с която той е съпроводен от София до Търново.
Първият подпис, поставен под Възванието е на генерал Дечко Караджов - един от големите генерали в Българската армия, участник в Руско-турската война, поборник, завършил първия випуск на Военното училище, един от пълководците, водели българската армия при Гургулят, човек с много сериозна биография. Според Светлин Радев, това илюстрира нагласата и очакванията на тази общност от български мъже, участвали във войната, за развитието на България. От Възванието и от текста на телеграмата се вижда, че членовете на това дружество, които са били представителна част на българското общество, са очаквали обявяването на Независимостта, като естествен процес - от Освобождението, през Съединението, та до Независимостта.
Телеграмата, изпратена от тях на 22 септември от София до Търново е адресирана до Негово царско височество Фердинанд и в нея се казва, че към царя са съсредоточени погледите на целия български народ от прокламираното от него дело, а членовете на доброволческото дружество изразяват безпределната си радост от този тържествен акт. Идеята на това Възвание изцяло се покрива с очакванията им, затова той бива титулуван цар, преди още да е провъзгласен за такъв, посочи Радев. Поради това в пазения документ има уточнение, което сочи: "Когато официалното Възвание беше готово, се получи известие от Търново за официалното обявяване на България за независимо царство и за наименованието на княза с титлата цар".
Във Военноисторическия архив има много документи, които макар и косвено са свързани с обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 година, разказа още директорът на архива. Част от тях са били предмет на изследвания или са представяни в изложби, други все още очакват да се сдобият с публичност. Интересен документ е заповед на Пета Дунавска дивизия чрез телеграма на военния министър ген. Данаил Николаев по случай провъзгласяването на Независимостта, както и рапорт до ген. Назлъмов за взетите от турските власти мерки след обявяване на Независимостта. Заповед по военното ведомство с рескрипт на цар Фердинанд за приемане на шефството на 18-ти и 20-ти Търновски пехотни полкове от царя и княз Кирил месец след провъзгласяването на Независимостта, също е част от богатия фонд на Военния архив, свързан с историческия акт за обявяване на Независимостта на България. /НТ/