BOBSTH 09:57:02 27-09-2021
NT0955BO.001
Столична община - Генчо Керезов - интервю

София се изкачва прогресивно в световните класации за най-иновативни градове, заяви зам.-кметът по дигитализация Генчо Керезов


София, 27 септември /София Господинова, БТА/
София се изкачва прогресивно в световните класации за най-иновативни градове. Наскоро столицата беше определена като градът с най-добра заявка по Програмата за международно и регионално сътрудничество (IURC - International Urban& Regional Cooperation), финансирана от ЕК, и ще работи с Източна Азия по политиките си за иновации. Това заяви в интервю за БТА Генчо Керезов, зам.-кмет по направление "Дигитализация, иновации и икономическо развитие" на Столичната община.
Паралелно с преките мерки по дигитализацията на града, Столична община постигна и множество ключови международни партньорства, чрез които черпим ноу-хау и споделяме най-добрите световни практики в публичните иновации, посочи Керезов и даде за пример:

Policy Cloud, проект на ЕК, финансиран по "Хоризонт 2020"

Неговата основна цел е да създаде инструменти в облачна среда за моделиране, тестване и управление на политики чрез анализ и визуализация на данни. Като част от проекта, Столичната община е водещ партньор по разработването на Методология за използване на облачни технологии от публични администрации.

София ще е първият град в Европа, за който ще бъде създаден таксономичен анализ

За да постигнем целите на ЕС в областта на климата и енергията до 2030 г. и да постигнем целите на европейската Зелена сделка, жизненоважно е да насочим инвестициите към устойчиви проекти и дейности. Планът за финансиране на устойчив растеж изисква създаването на обща класификационна система за устойчиви икономически дейности или "таксономия на ЕС". Таксономията на ЕС е система за класификация, която установява списък на екологично устойчиви икономически дейности.
Планът е до началото на октомври да има готов таксономичен анализ, след което да се започне комуникация с Европейската инвестиционна банка и да се представят данните по около осем ключови проекта, които да бъдат финансирани.

ЕИБ може да финансира експертна помощ за всеки проект

Задачата на експертите от банката пък ще е да разширят анализа на всеки от проектите и да подготвят документацията за кандидатстване по европейските фондове. Амбицията е в средата на следващата година да привлечем европейски средства за проектите, за които успеем да осъществим доказан резултат. Става въпрос за около 100 млн. лв., които на практика са една пета от инвестиционната програма на града за година.

Ново поколение дигитални услуги в Столичната община

Разработихме важни за дългосрочното развитие на общината политики. Нови пилотни проекти вече са налице. Преходът към дигитализация и нуждата от стабилно изграждане на дигитална култура е осезаем и гражданите посрещат инициативите положително. Нещо повече, дигитализацията на администрацията никога преди не е била толкова нужна и търсена, обясни Генчо Керязов.
Планът за действие за изпълнение на Стратегията по дигитализацията, който разработихме с екипа ми, беше приет единодушно от Общинския съвет. Особено важна в програмата за внедряване на иновации е Пясъчникът за иновативни решения. Идеята е в това, че общината инвестира малко средства в множество пилотни проекти със социално значение, за да може да проследи в реално време ефективността и потреблението и оттам вече да инвестира за развитието на услуги и системи за целия град, посочи зам.-кметът.

Система за онлайн прием в детски градини и първи клас

Въведохме онлайн система за сватби, която, пести много време на младоженците и е особено подходяща в условията на COVID-19. От началото до сега са регистрирани 2600 онлайн сватби, каза Керязов. Разработена е и програмата "София избира", която за първи път дава възможност на софиянци да предлагат проекти за реализация от общината и след това да гласуват за своя фаворит. Внедрихме пилотно системи за производство на зелена енергия и умни комунални услуги в детски градини и училища, която предвиждаме да се развие в града с цел оптимизиране потреблението на енергия и подпомагане на управленски процеси, като получаваме данни в реално време, обясни още Генчо Керязов.

Следва пълният текст на интервюто:

- Вече една година сте заместник-кмет по дигитализация на Столичната община. Каква е равносметката ви за този период?
- Работата ми в тази една година стъпи на ясните приоритети и задачи, поставени от кмета Йорданка Фандъкова, която ме покани в своя екип. За една година се изправихме пред много предизвикателства в условията на COVID кризата. В тези условия се отличи особено много ключовата роля на дигитализацията. Никога не е било толкова важно да внедряваме бързо и ефективно ново поколение дигитални услуги в общината. Разработихме важни за дългосрочното развитие на общината политики. Нови пилотни проекти вече са налице. Преходът към дигитализация и нуждата от стабилно изграждане на дигитална култура е осезаем и гражданите посрещат инициативите положително. Нещо повече, дигитализацията на администрацията никога преди не е била толкова нужна и търсена. Позитивите са по-лесна работа, по-малко бюрокрация, бързо и ефективно предоставяне на услуги за гражданите и качествена обратна връзка, с която да правим процесите все по-достъпни и прозрачни. С това се цели възможно най-пълноценното управление на публичен ресурс, обвързан само с реални резултати и ползи.

- На какъв етап е работата ви по Стратегията по дигитализация, която е част от
програмата на кмета на София Йорданка Фандъкова?
- Планът за действие за изпълнение на Стратегията по дигитализацията, който разработихме с екипа ми, беше приет единодушно от Общинския съвет. Едно от изискванията на кмета Фандъкова е да привлечем в работата представители на IT-сектора в София и затова създадохме Дигиталния борд. Освен ефективно сътрудничество между бизнеса и кметството, той ни съветва за въвеждането на нови дигитални технологии, допринасящи за повишаване качеството на общинските услуги, комуналните услуги и инфраструктура. Особено важен в програмата за внедряване на иновации е Пясъчникът за иновативни решения. Идеята е в това, че общината инвестира малко средства в множество пилотни проекти със социално значение, за да може да проследи в реално време ефективността и потреблението и оттам вече да инвестира за развитието на услуги и системи за целия град. С това се цели възможно най-пълноценното управление на публичен ресурс, обвързан само с реални резултати и ползи. Засилихме своето участие в плана за интегрирано развитие на София като приоритетна дирекция за осъществяването му и се включихме активно в обсъжданията по Зелената сделка, организирани от ЕК в рамките на проекта Intelligent Cities Challenge, където София е участник заедно с още 135 града от ЕС и света. Реализирахме и пуснахме в експлоатация системата за онлайн прием в детски градини и първи клас. Въведохме онлайн система за сватби, която пести много време на младоженците и е особено подходяща в условията на COVID 19. От началото до 26 септември са регистрирани 2600 онлайн сватби. Разработихме програмата "София избира", която за първи път даде възможността на софиянци да предлагат проекти за реализация от общината и след това да гласуват за своя фаворит. Внедрихме пилотно системи за производство на зелена енергия и умни комунални услуги в детски градини и училища, която предвиждаме да се развие в града с цел оптимизиране потреблението на енергия и подпомагане на управленски процеси, като получаваме данни в реално време. Над 200 учители от 16 училища в София станаха част от проекта на Столичната община "Училище в облака" за развитие на дигиталните умения и работа в онлайн среда с цел цялостна дигитална трансформация на училището. Много важно, както за гражданите, така и за общината, е предстоящото въвеждане на системата за електронна смяна на адреса, която вече стартира тестово, както и въвеждане на електронна идентификация за използване на е-административни услуги. Важно е да се отбележи и започналата работа по реализирането на "дигитален двойник" на София. Той се осъществява съвместно със Софийския университет и Института GATE и представлява събирането на всички цифрови данни за столицата в 3D-модел, в който да се извършват симулации на различни процеси. Чрез дигиталните модели ще могат да се правят анализи и взимат решения на базата на много точни данни за промени в града. Радостен съм, че технологичната общност в София е наш активен партньор във всяко начинание. Заедно създадохме Дигиталния борд, на който съм председател, за да можем периодично да се съветваме по важни за дигиталната трансформация на общината въпроси. Винаги в историята бизнесът е бил първи в разработката на нови технологии и услуги, които обществените офиси възприемат често след доста дълго време. Чрез сближаването на общината и технологичните компании успяваме да свалим времето, в което се информираме за съществуването на иновации до възприемането и адаптацията им и, в крайна сметка, успешното им прилагане сред услугите, създадени за подобряване на условията на живот в полза на гражданите.

- Как Столичната община развива иновациите? По какви програми и проекти за иновации работи общината?
- Паралелно с преките мерки по дигитализацията на града, Столична община постигна и множество ключови международни партньорства, чрез които черпим ноу-хау и споделяме най-добрите световни практики в публичните иновации. Едно от тях е Policy Cloud, проект на ЕК, финансиран по "Хоризонт 2020". Основната му цел е да създаде инструменти в облачна среда за моделиране, тестване и управление на политики чрез анализ и визуализация на данни. Срокът за изпълнение е 3 години, през които София работи заедно с още 15 партньора от 9 държави. Като част от проекта, Столичната община е водещ партньор по разработването на Методология за използване на облачни технологии от публични администрации. Методологията цели да предостави набор от адаптивни техники за създаване на политики, използващи облачни инфраструктури и технологии за големи данни. Реализирахме ключово партньорство с Bloomberg Philanthropies Digital Innovation Initiative. През 2020 г. София заедно с още 20 европейски града беше поканена да участва в Digital Innovation Initiative 2020-2022 на Bloomberg Philanthropies - международна инициатива за управление на процесите на дигитална трансформация в Европейските градове. Като част от програмата София получава консултантска и техническа помощ от FutureGov за оптимизиране на общинските административни услуги - цел в синергия със Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2019-2023 г. и Стратегията за дигитална трансформация на София. Целта на участието на Столичната община е да подобрим информираността, достъпа и цялостното обслужване на гражданите, както и да постигнем по-добър диалог. Първият ни проект, реализиран с това партньорство, е системата за електронна промяна на адресната регистрация. София се изкачва прогресивно в световните класации за най-иновативни градове. Наскоро беше определена като градът с най-добра заявка по Програмата за международно и регионално сътрудничество (IURC - International Urban& Regional Cooperation), финансирана от ЕК, и ще работи с Източна Азия по политиките си за иновации. Ползите за столицата ще бъдат достъп до иновативни идеи през международна мрежа, отваряне на врати за диалог и партньорство с нови глобални партньори и подходящи заинтересовани страни от всички инвестиционни сектори, за нови начини за справяне с местни и глобални предизвикателства. София ще се възползва от множество международни визити с цел развитие на столицата като инвестиционна точка. Не на последно място съвместната работа по прекия фокус на Столична община в областта на дигитализацията и зелените технологии доведе до успеха да бъдем избрани на второ място в "Зелена столица на Европа". Това е сериозно постижение и продължаваме активно да надграждаме, за да може София да бъде чист, енергийно оптимизиран и прогресиращ град.

- Какви са приоритетите в работата ви като зам.-кмет по дигитализацията до края
годината, както и за следващата година?
- София ще бъде първият град в Европа, за който ще бъде създаден таксономичен анализ, който вече възложих. За да постигнем целите на ЕС в областта на климата и енергията до 2030 г. и да постигнем целите на европейската Зелена сделка, жизненоважно е да насочим инвестициите към устойчиви проекти и дейности. Пандемията засили необходимостта от пренасочване на ресурси към устойчиви проекти, за да направим нашите икономики, предприятия и общества по-устойчиви срещу климатичните и екологичните сътресения. За това е необходим общ език и ясна дефиниция на това какво е "устойчиво". Ето защо планът за финансиране на устойчив растеж изисква създаването на обща класификационна система за устойчиви икономически дейности или "таксономия на ЕС". Таксономията на ЕС е система за класификация, която установява списък на екологично устойчиви икономически дейности. Планът е до началото на октомври да има готов таксономичен анализ, след което да се започне комуникация с Европейската инвестиционна банка и да се представят данните по около осем ключови проекта, които да бъдат финансирани. ЕИБ може да финансира експертна помощ в размер на 250 хил. евро грант за всеки проект. Задачата на експертите от банката пък ще е да разширят анализа на всеки от проектите и да подготвят документацията за кандидатстване по европейските фондове. Амбицията е в средата на следващата година да привлечем европейски средства за проектите, за които успеем да осъществим доказан резултат. Става въпрос за около 100 млн. лв., които на практика са една пета от инвестиционната програма на града за година. Това са практики, които Европа ще финансира и които планирахме дори преди да имаме информация за тяхната разработка от ЕС. Част от проектите, чиято мащабна реализация гоним, са център за анализ на данни за града, който да е отворен за гражданите и бизнеса, умни детски ясли, градини, училища и обществени сгради, интегриране на водородни технологии в административните сгради с цел намаляване на разходите за енергия с до 50 процента, създаване на инфраструктура за постигане на енергийно неутрална градска мобилност.
/НТ/