BOBSTH 06:10:01 16-10-2021
RM1513BO.001 06:10
Крумово - Авиационен музей - изложба

Документална изложба в Авиационния музей - Крумово разказва 70-годишните истории на авиационните бази у нас


Крумово, 16 октомври /Дима Шопова, БТА/
Документална изложба под мотото "70 години полкова и базова структура във ВВС на България", експонирана в Авиационния музей - Крумово, разказва 70-годишните истории на авиационните бази у нас. Тя е посветена и на 109-та годишнина от първия боен полет на българската военна авиация, който се чества на 16 октомври, ден, обявен и за празник на българските ВВС. С много снимки и текст изложбата проследява историите на авиационните бази Граф Игнатиево, Узунджово, Чешнегирово, Толбухин, Безмер и 60 години от въвеждането на тази структура от 24-та вертолетна авиационна база Крумово, каза за БТА директорът на музея Рада Банялиева.
На 16 октомври 1912 година, през Балканската война, е извършен първият разузнавателен полет в Европа, по времето на който летателните средства са използвани като бойно средство, припомня историкът. Този полет е извършен от Радул Милков и Продан Таракчиев с посока Одрин и това се счита за раждането на бойната авиация на българските ВВС, допълва Банялиева. Изложбата се намира във външната експозиция на музея, съдържа 20 пана и ще остане до пролетта на следващата година. Освен за създаването на базите, за въвеждането на полковата и базовата структура във ВВС, тя проследява промените, които се извършват в българската военна авиация. При някои авиобази това се случва до наши дни, а при други, като Чешнегирово, Узунджово и Толбухин, приключва през 2002 година, когато те са закрити, подчерта директорът на музея.
Днес в музея любителите на авиацията ще могат да гледат и филма "Чудото" със сценарист проф. Димитър Недялков и режисьор Марин Градинаров. Той е посветен на легендарния командир на 3/6 орляк майор Чудомир Топлодолски - един от летците герои, защитавали небето над България по време на бомбардировките от Втората световна война. Ще бъде отдадена и почит към всички пилоти, загинали при изпълнение на служебните си задължения. В периода 1946 година до днес, със самолети на българските ВВС, са се случили над 70 катастрофи при които са загинали над 150 пилота.
На 17 март 1951 година в състава на 10-та изтребителна авиационна дивизия се създава 19-и изтребителен авиационен полк (иап), разположен на летище Граф Игнатиево с реактивните самолети Як-23 и учебните Як-17. През годините на въоръжение в елитната ни авиобаза са били самолети МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19, всички модификации на МиГ-21, а през 2001 година там се пребазират и МиГ-29. Летателният състав изпълнява задачи и носи непрекъснато бойно дежурство във всички видове метеорологични условия денем и нощем, от пределно малки до стратосферни височини, на дозвукови и свръхзвукови скорости. През 2004 г. започва носенето на бойно дежурство - Air Policing. Екипажите на 3-та авиационна база вземат участие и във всички международни военни учения провеждани от НАТО.
Също през март 1951 г. в състава на 10-а изтребителна дивизия е сформиран 21 изтребителен авиационен полк /иап/ Узунджово. Първоначално летателният състав се обучава на самолет Як -11, а няколко месеца по-късно започва усвояването на реактивните Як-17 и Як-23. През есента на 1951 г. започва приучване на изтребителите МиГ-15. След тях в строя влизат изтребителите МиГ- 17 и новите свръхзвукови МиГ-19С. В периода 1970 - 1983 г. авиобазата в Узунджово става център за подготовка на младия летателен състав на самолети МиГ-17 и МиГ-17Ф, в края на който започват приучване и на самолети МиГ-21. През юни 2002 г. авиобазата е закрита.
70 години ще отбележи и 22-ри иап Безмер, създаден на 5 октомври 1951 година на летище Граф Игнатиево. Новосъздаденото поделение разполага с 24 реактивни самолета Як-23, четири години по-късно е превъоръжен с реактивните самолети МиГ-15. Постъпват и самолетите МиГ-17, които остават на въоръжение почти три десетилетия. През 1986 г. на въоръжение в полка постъпват първите десет щурмови самолета Су-25К, предназначени за непосредствена поддръжка на бойните действия на сухопътни войски. Като учебно-бойни самолети са използвани Л-29 и Л-39. Личният състав на авиобазата участва във всички учения на българската армия, в демонстрации пред наши и чужди държавни и военни делегации и в учения с международно участие, в които демонстрира високо бойно майсторство и професионализъм. През 2001 г. в Безмер са пребазирани самолетите Су-22, три години по-късно завършва и модернизацията на авиационното радиоелектронно оборудване на самолети Су-25К, Су-25УБК и Л-39. Към днешна дата базата е неизменен участник във всички учения, поддържащи боеспособността и боеготовността на ВВС.
На 27 октомври 1961 г. на летище Пловдив е създаден първият вертолетен полк в България. Подготовката на пилотите започва с 3 броя вертолети Ми-4 и 4 броя Ми-1, които до пролетта на 1963 г. достигат общо 49 броя. В края на 60-те години започва усвояване на вертолети Ми-8, а през 1973 г. и на Ми-2. От 1979 г. на въоръжение постъпват вертолети Ми-24Д и Ми-24В. На 2 октомври 1985 г. с кацането на първите вертолети Ми-17 на летище Крумово започва превъоръжаването на полка с този тип машини. През 1994 г. в съответствие с новите условия и изисквания поставени пред българската армия, 44-ти вап се реорганизира в 24 -та вертолетна авиационна база. През лятото на 1999 г. летци и техници от авиобазата преминават курс за приучване на вертолет Bell-206 в САЩ. Първите 6 броя Bell-206 и 1 брой Bell-430 пристигат в България в края на същата година, на които започва обучението на първите жени пилоти в българската армия. В периода 2006-2007 г. успешно е преминат курс за приучване на вертолет AS-532 AL Cougar, във Франция. Доставени са 12 броя машини от този тип. Военнослужещите от 24 авиобаза изпълняват задачи за транспортиране на войски, бойна техника, осъществяване на десант и други специални задачи. В авиобазата се поддържа постоянно бойно дежурство за Аварийно Спасително Осигуряване (АСО) с готовност за излитане в рамките на 30 минути. Успоредно с бойните си задачи екипажите извършват спасително-издирвателни операции над суша и море, авиомедицинска евакуация, гасене на пожари на територията на страната и извън нея, операции по ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.
През юни 1951 година е сформиран 25-ти изтребителен авиационен полк (иап) - Чешнегирово. Полкът е въоръжен със самолети ПО-2, Як-11 и Лаз-7. През годините на въоръжение постъпват реактивните самолети Як-17 и Як-23, по-късно МиГ-15. През 1961 г. полкът се пребазира на новопостроеното летище Чешнегирово. Летателният състав до 1975 г. носи непрекъснато бойно дежурство денем в прости и сложни условия. През 1976 г. постъпват на въоръжение свръхзвуковият самолет с променлива геометрия на крилото МиГ-23БН и самолет МиГ-23УБ, като за две години полкът напълно се превъоръжава с този тип машина. През юни 2002 г. авиобазата е закрита.
70 години трябваше да навърши и авиобазата на летище Толбухин. Тя започва своето съществуване със самолети Дорниер-17 "Ураган", Авиа Б-71 "Жерав", Физилер-156 "Дрозд" и Фоке-Вулф-58 "Гълъб". През 1955 г. 3-та бомбардировъчна дивизия в Балчик е разформирована и първите самолети Ту-2 и Ил-28 пристигат в Толбухин, а пет години по-късно с МиГ-15 е въоръжена една ескадрила. С годините към него се присъединяват Ил-28Р, МиГ-17 и МиГ-21. През 1982 г. на летище Толбухин кацат самолети МиГ-25, Су-22М-4. През 1995 г. там започва експлоатацията на самолет Л-39, а от септември 1998 г. и на самолети МиГ-21. На 16 юни 2002 г. базата е закрита.




/РУМ/