проф. д-р Яна Симова – Изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт – кардиолог, водещ специалист по ехокардиография, ръководител на научна група за пост-COVID синдром i.simova.pn@heartandbrain.bg

 

Фактът, че сте преживели COVID-19 веднага ви поставя в графа „граждани с повишен риск за сърдечносъдови и мозъчни усложнения“. При всеки преболедувал съществува с 73% повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност и 66% повишен риск от възникване на ритъмни нарушения в последващата една година след поставяне на диагнозата. Рискът от настъпване на животозастрашаващо състояние като миокарден инфаркт се увеличава с 61%, а за мозъчен инсулт – с 48%. Дългосрочните оплаквания се регистрират при 80% от преболедувалите. Tяхната продължителност може да надхвърли една година!

Сърдечните и мозъчни заболявания са водеща причина за инвалидизация и смъртност в световен мащаб. Проблемът е особено актуален за нашата страна, като данните сочат, че в България на всеки трима починали двама умират от сърдечносъдови болести като миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечна недостатъчност. Рисковите фактори за тези заболявания са ясно определени от медиците. В условията на пандемия от COVID-19 обаче, се оказва че допълнителен рисков фактор се явява самата инфекция със SARS-CoV-2.

Пандемията от COVID-19 убедително показа, че е в състояние да притисне до стената здравната система на всяка страна. Вкара ни в своеобразна игра на руска рулетка, демонстрирайки, че засегнати от вируса могат да бъдат всички, независимо от възрастта и здравния им статус. Многократно се доказа, че в острата фаза на заболяването, засегнати са жизненоважни органи като сърцето, мозъка и белия дроб. Това обаче е само върхът на айсберга, защото под повърхността се крие нещо далеч по-опустошително, а именно – дългосрочните последици. Въпреки че близо две години светът е изправен пред SARS-CoV-2 и лавинообразно се увеличава броят на преболедувалите, малко са анализите, отразяващи здравословното състояние след „оздравяване".

Американско проучване въз основа на данните от най-голямата интегрирана здравна система в САЩ (VHA), доказа, че хората с преживян COVID-19 са с повишен риск от  развитие на редица сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания. Тези изводи са валидни за всички, преживели COVID-19 и зависят в в различна степен от тежестта на протичане на инфекцията и необходимостта от хоспитализация. Повечето участници са от мъжки пол и бяла раса, което ограничава  възможността за констатации за други групи от населението, съобщават авторите.

В проучването са обхванати три групи участници:

• 151 195 души, преживели COVID-19 инфекция и включени в изследването поне 30 дни след положителен тест; те са разделени на три подгрупи според тежестта на протичане на инфекцията: нехоспитализирани, хоспитализирани, хоспитализирани в интензивно отделение;
• 3 670 087 недиагностицирани с COVID-19 участници, които са потърсили здравна помощ  през 2019 г.;
• 3 656 337 недиагностицирани с COVID-19 участници, които са потърсили здравна помощ през 2017 г.

Учените са се постарали да уеднаквят максимално  демографски показатели, придружаващите заболявания и здравните характеристики – телесно тегло, тютюнопушене, лабораторни изследвания, прием на лекарства.

Резултатите показват, че при преживелите COVID-19, независимо от тежестта на протичане на болестта, рискът от мозъчен инсулт през следващите 12 месеца се повишава с 48%  на , в сравнение с групата  на недиагностицираните с COVID-19. С други думи, При тези пациенти рискът от настъпване на ритъмни нарушения през следващите 12 месеца се повишава с 66%, в сравнение с хората, които никога не са боледували. Tака   близо 20 на 1000 пациенти с COVID-19 имат ритъмно нарушение а. Поданализът показва, че основен дял заема синусовата тахикардия: 82% риск от развитие при всички пациенти с преживян COVID-19.

Фактът, че когато човек е преболедувал коронавирусна инфекция, рискът от настъпване намиокарден инфаркт през следващите 12 месеца се повишава с 61%. Рискът от развитие на сърдечна недостатъчност сред преживелите COVID-19 се увеличава със 73% в сравнение с хората, които никога не са боледували от COVID-19. В цифрово изражение, 11,5 случая на сърдечна недостатъчност се регистрират на 1000 пациента с COVID-19.

Инфекцията със SARS-CoV-2 се явява голям рисков фактор за тромбоемболични усложнения. В проучването се съобщава, че преживелите COVID-19 имат 92% повишен риск от тромбоемболични епизоди през следващите 12 месеца спрямо тези, които не са диагностицирани с COVID-19 или с други думи 10,3 случая на тромбоемболичен епизод на 1000 пациента. При преживелите инфекцията  най-голямо е повишението на риска от  белодробна тробоемболия през следващите 12 месеца: с 206%. Със 73% се повишава рискът от тромбоза на повърхностните вени, а с 62% – рискът за дълбока венозна тромбоза в сравнение с пациентите, които никога не се боледували.

Резултатите от проучването са красноречиви: самият факт, че пациентите са преживели COVID-19, дори формата да е била изключително лека и изкарана на крак, се явява рисков фактор за редица последващи сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания.

Таблицата онагледява чувствително по-високия риск от сърдечни и мозъчни усложнения в рамките на една година след прекарване на COVID-19, разпределен според необходимостта от хоспитализация (в интензивно отделение или не) е в сравнение с хората, които не са били диагностицирани с пандемичното заболяване, но са потърсили лекарска помощ през 2019 г.:

	Нехоспитализирани	Хоспитализирани в стационар	Хоспитализирани в интензивно отделение
Мозъчен инсулт	24 %	177 %	310 %
Ритъмни нарушения	35 %	248 %	649 %
Синусова тахикардия	33 %	422 %	870 %
Предсърдно мъждене	45 %	296 %	825 %
Миокарден инфаркт	12 %	325 %	674 %
Сърдечна недостатъчност	39 %	270 %	522 %
Тромбоемболизъм	52 %	321 %	921 %
Белодробна тромбоемболия	119 %	855 %	2426 %

 

Рискът от възникване на сърдечносъдово или мозъчносъдово усложнение  нараства драстично, правопропорционално на тежестта на прекараната COVID-19 инфекция –– колкото по-тежко е протекла инфекцията, съответно се е наложила има хоспитализация в стационар или интензивно отделение, толкова по-голям е процентът на увеличение на риска от развитие на някое от представените в таблицата усложнения.

Интересно е да се отбележи, че измежду ритъмните нарушения при хоспитализираните пациенти в стационар или в интензивно отделение, най-голям е рискът от развитие на синусова тахикардия. При нехоспитализираните, най-често се наблюдава предсърдно мъждене. При тромбоемболичните инциденти, абсолютен превес има белодробната тромбоемболия – рискът от усложнение при всички форми на преживян COVID-19 е значителен, като е особено драматичен при хоспитализираните в интензивно отделение пациенти. Подобни са данните от продължаващата национална безсрочна кампания на Българския Кардиологичен Институт „Живот след COVID-19", благодарение на която вече повече от година консултираме, анализираме и лекуваме пациенти с Пoст COVID-19 синдром. Кампанията е най-широкомащабната в България и до момента е обхванала над 2100 души. 

Показателно е, че 80% от българите, включили се в нашата програма, имат персистиращи признаци и симптоми, продължаващи месеции дори повече от година след поставяне на диагнозата.

За дългосрочните последици върху сърдечносъдовата система свитеделстват  доминиращите оплаквания: умора (60,5%), прескачане на сърцето (38,2%), задух при усилие (32,2%), болка в гърдите (29%), сърцебиене (23,6%). С малко по-малка честота са регистрирани  и неврологични симптоми: глабоволие (21,3%), нарушена концентрация (17,6%) и световъртеж (17,4%).

41% от проследените хора съобщават за измерване на високи стойности на артериалното налягане  в домашни условия. Прояви на сърдечна недостатъчност се наблюдават при 21% от преболедувалите.

За да бъдат лекувано пълноценно дългосрочните последици от болестта, при над половината от излекуваните, бяха направени допълнителни изследвания и промяна в терапията . Въпреки усилията, при 11% от преболедувалите се наложи повторна хоспитализация.

Грижата за здравето след преживяна инфекция със SARS-CoV-2 е важна и не бива да бъде подценявана. Рискът от сърдечносъдово и мозъчно заболяване се простира далеч отвъд острата фаза на COVID-19. Предвид непрекъснато увеличаващите се случаи на пажиенти, прекарали COVID-19, здравните системи трябва да са подготвени за скритата част от айсберга на пандемията, а именно – дългосрочните последствия от инфекцията.

Извод:

Важно е да бъдат изяснени механизмите, които стоят в основата на връзката между COVID-19 и сърдечносъдовата система. От данните, които имаме дотук, можем да заключим, че водещо  значение има продължителността на увреждане от директна вирусна инвазия на сърдечномускулните клетки, кръвните съсиреци и персистиращото възпаление. Аналогично на предишни епидемии, тепърва предстои да понесем и  косвените ефекти от COVID-19, включващи социална изолация, психичен стрес, финансови затруднения, намалена физическа активност, които също могат да увеличат риска от сърдечносъдови заболявания.

Едно е ясно – ако не обърнем достатъчно внимание на дългосрочните последици от SARS-CoV-2, светът ще се изправи пред нова пандемия с драматични социално-икономическите последици, а основните мишени ще са сърцето и мозъкът.

Използван източник:

Al-Aly Z., Bowe B., Xie Y. et al. One-year Risks and Burdens of Incident Cardiovascular Disease in COVID-19: Cardiovascular Manifestations of Long COVID. Research Square Posted Date: October 5th, 2021 DOI: https://doi.org/10.21203/rs.3.rs-940278/v1

 

Българския Кардиологичен Институт