BOBSTH 06:55:01 26-10-2021
RZ2001BO.002 06:55
Видин - Димитровден - църковен часовник /снимки, видео/

На Димитровден камбаните на катедралния часовник във Видин за 121-ва година ще възвестят празника


Видин, 26 октомври / Ирена Данаилова, БТА/
Сто двадесет и една години часовникът на катедралния храм "Св. Димитър" във Видин отмерва времето, като на всеки четвърт и кръгъл час камбаните известяват точния час. На днешния Димитровден камбаните на катедралния часовник за поредна година ще възвестят радостната вест за настъпването на духовния празник на Видин и ще почетат Св. Димитър Солунски и храмовия празник.
Според някои изследователи това е най-старият кулов часовник в България, който все още работи. Той е изработен е от мюнхенската фирма "Манхард" през 1900 г., която отдавна не съществува, разказва архимандрит Антим, протосингел на Видинска епархия. Църковен часовник с подобен механизъм, поставен преди повече от век, е единственият работещ в Европа, с гордост добавя той.
Камбаните му са прозвучали за пръв път на 21 август 1900 г. Изразходвал е по-малко от една трета от капацитета си и може да отмерва времето още 300-400 години, са убедени специалисти-часовникари.
В България няма аналог на този прост и съвършен механизъм. Той се намира в подпокривното пространство на храма "Св. Димитър" и до него се изкачват 120 стъпала. Навиването му отнема час и се извършва ръчно. На височина от 12 метра трябва да се издигнат три тежести, всяка от които по 250 кг. Специалистите, които се грижат за часовника, го навиват два-три пъти седмично, посочва архимандрит Антим.
Историята на часовника е записана върху дървената кутия, в която е поставен преди 121 години. По нея се четат имената на часовникарите, предимно турци и евреи, които са го поддържали през годините. Градският часовник е купен от Видинската община през 1899 г. като общинските съветници са успели да намалят първоначалната цена от 10 000 златни лева и са го купили за 8 500. С гордост протосингелът разказва, че часовниковият механизъм не се влияе от атмосферните промени. Избързва с една минута за два месеца.
Светлана Кръстева, директор на видинския архив, разказва необичайната история на този часовник: "Изборът на часовник никак не е бил лесен. В осем заседания на Видинският градски общински съвет и в четири заседания на Църковното настоятелство в далечната 1899 г., е обсъждан този въпрос. Благодарение на старателните протоколисти и съхранените архивни документи имаме възможност да проследим фазите, през които е преминало решението за избиране и закупуване на часовника. След много перипетии общинските съветници решават да поръчат механизма на мюнхенската фабрика за часовници "Ion Mannhardtsche", чийто търговски агент се намирал тогава в София.
Условията, при които се поръчва са - часовник, две камбани с общо тегло 850 кг, транспортиране до Видинското пристанище и монтаж - за 10 000 златни лева, без дърводелските дейности по наместване, мито и транспорт от парахода до църквата. Фабриката дава пет години гаранция. Представителят на мюнхенската фабрика е поканен да дойде във Видин на свои разноски. От протокол от заседание на общинските съветници от 20 ноември 1899 г. се разбира, че агентът на мюнхенската фабрика е пристигнал и декларирал, че камбаните и часовникът ще бъдат направени от най-качествен материал. Става ясно, че часовникът има устройство, което не се влияе от метеорологичните условия, дискутирани са цената и теглото на камбаните. Съветниците отлагат решението си за следващо заседание, което се провежда на 16 декември. На обсъждане е предложено писмо от фабриката с обещание да предаде "един прецизен часовник и камбани от 875 кг, заедно с камбанен стал от една трайност и изпълнение, каквито другите фабрики не могат да дадат, за 9000 лева". Решението на съвета е "съгласява се да даде сумата 8500 лева", при което на 26 декември е получена телеграма за приетата от фабриката поръчка за тази цена. От по-късни протоколи става ясно, че при даването на поръчката Градското управление се е интересувало какви средства ще са нужни за осветяване на циферблатите нощем, но 500-те лева, искани от фирмата за тази цел оставят часовника без осветление.
За датата на пускането му в действие на 21 август 1900 г., от 16.00 часа, свидетелства покана от председателя на Църковното настоятелство до специално утвърдена комисия от Градското общинско управление, която е приела монтирания вече часовник. Общинският съвет е поемал поддържането на часовника и заплатата, макар и минимална, на часовникаря. В бюджета му за 1902 г. за първи път се определя възнаграждение на "майстора за смазване, почистване и курдисване на градския часовник" - 180 лева годишно, при 3600 лева годишна кметска заплата тогава.
Името на първия градски часовникар Моисей Лазаров се среща за първи път в заповед на кмета от февруари 1903 г. През април 1904 г. той е сменен от Исмаил М. Бошняков. Някои часовникари са написали собственоръчно своите имена и бележки по стените на дървения шкаф за съхранение на механизма. Близо 40 години го е поддържал Али Хаджиалиев.
В края на 1996 г. часовникът се е повредил и не е работил до 26 октомври 1998 г. Поправя го Николай Маринов и го пуска в действие на храмовия празник - Димитровден. Той се грижи безкористно за изправността и точността на часовниковия механизъм до своята смърт преди две години", завършва разказа си Светлана Кръстева.
/РЗ/