BOBSTH 10:17:32 01-11-2021
RZ1015BO.003
Пловдив - будители - честване

Денят на народните будители за първи път се чества в Пловдив през 1909 година


Пловдив, 1 ноември /Дима Шопова, БТА/
Денят на народните будители за първи път в България се чества в Пловдив през 1909 година, посочи за БТА директорът на Историческия музей в града Стефан Шивачев. По думите обаче много малко са сведенията за това, като се събират в едно съобщение, че е било организирано почитане паметта на народните будители. Можем само да гадаем, но не е трудно да се предположи, че след като през 1885 година в Пловдив започва първото честване на 2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за освобождението на България, през 1909 година се ражда и идеята да бъдат уважени и почетени и тези българи, които имат огромен принос за възраждането на българския народ, за развитието на просветата, културата и за извоюването на самостоятелна българска църква. Честването е било на 22 септември - Денят на годишнината от обявяването на независимостта на България.
Това, подчерта Шивачев, е твърде епизодично, като през следващите години тази идея заглъхва. Едва през 1922 година по идея на Стоян Омарчевски, който е министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски, започва организирано честване на Деня на народните будители, което съвпада с празника на Свети Иван Рилски. Пловдив отново е едно от местата, където с много обществен отзвук и много тържественост започва вече създаването на традицията за честването на този ден, коментира Стефан Шивачев. По думите му в основата е Стойо Шишков, големият изследовател на Родопите и на Тракия, общественик, заслужил учител в Пловдив. Благодарение на него от 1922 до 1925 година се утвърждава този Ден на народните будители, като пак на него дължим и първия списък на заслужилите пловдивски будители.
Много е интересен този списък на Шишков и в следващите години той се дообогатява. На преден план Шивачев изтъква фамилията на Чалъковци, чиито хора през второто десетилетие на 19 век идват от Копривщица и в Пловдив умножават своето богатство и стават едни от най-богатите хора в Османската империя. По думите му на тях дължим финансирането, изграждането и утвърждаването на българската позиция в църковния и национален въпрос. Те финансират създаването на първите светски училища в Копривщица, в Сопот, в Пловдив, финансират изграждането и на църкви. В списъка са и Драган Манчов и Христо Г. Данов, които откриват книжарници в редица големи градове, а в останалите български земи учебниците пристигат чрез пътуващи книжарници. Не са пропуснати и плеядата учители, сред които Найден Геров и Йоаким Груев. Стойо Шишков изважда на преден план и тези дейци, които още през 1859 година постигат в Пловдив първия успех в църковната борба срещу Гърция като д-р Стоян Чомаков, пловдивските митрополити Паисий и Панарет, каза още Стефан Шивачев.
/РЗ/