Ценни документи за руската общност в Разград пази Държавният архив в града

Ценни документи за руската общност в Разград пази Държавният архив в града

BOBSTH 17:10:02 03-11-2021
RZ1708BO.003
Разград - руска общност - архив + видео

Ценни документи за руската общност в Разград пази Държавният архив в града


Разград, 3 ноември /Садет Кърова, БТА/
Ценни документи, свързани с руската общност в Разград, пази Държавният архив в града, разказа за БТА д-р Дарина Колева, главен експерт в институцията. По думите й през 20-те години на ХХ век през Разград преминават немалък брой бежанци. Част от тях трайно се заселват в града и дават началото на руската общност.
Първото сведение за военни емигранти в града е от ноември 1920 година. Местен вестник съобщава за пристигането на руски генерал в Разград във връзка с настаняването на 500 души руски бежанци. Преписка за руските бежанци и пленници, на съхранение в Държавният военноисторически архив, дава повече информация за настанените в Разград военнослужещи. Документалните източници показват кратък период - от ноември до декември 1921 година, през който към града се отправят значителен брой руски военнослужещи. Информацията се допълва от съобщение във в. "Разградска камбана" от 24 декември 1921 година, в който пише "Пристигнаха в града ни офицери и войници от Врангеловата армия на брой 200, 20 от които със семействата си. Настанени са в града на квартири и в помещенията на I-во артилерийско отделение на 19-та пехотна дружина", разказа Колева. Тя отбеляза, че присъствието на белогвардейците в града се отразява на политическата активност на различните слоеве на населението, но не се стига до сериозни конфликти.
Архивните източници сочат, че в началото на 20-те години на ХХ век присъствието на руски военни и цивилни бежанци в града е видимо. Местните власти се ангажират с подпомагане на бежанците според възможностите си. В общината се назначават предимно специалисти с техническо образование - инженери, кописти, топографи, земемери. Те обаче се задържат за кратко в града и го напускат. За представителите на руската техническа интелигенция градът не представлява притегателен център, заяви експертът. Тя добави, че Разград не се превръща в голям емигрантски център, но става дом за около 40 руски семейства.
Колева обясни, че основната събирателска дейност по темата за руската емиграция в Разград и региона през 20-40-те години на ХХ век е извършена през 90-те години. Установена е връзка с наследниците на емигрантите, които се отзовали с пазени в продължение на десетилетия документи. Според експерта макар и частично, не напълно запазени, събраните материали очертават облика на руската колония в Разград. Комплектовани са биографични данни, задгранични документи, военен паспорт, молби и удостоверения за българско поданство, молби за съветско поданство, свидетелства за завършено образование, писма, сравнително богат снимков материал, справки за реабилитацията на репресираните и др. По думите на Дарина Колева архивните материали касаят не само разградския период на емигрантите, те отразяват сложната картина и движение на тази бежанска маса, а постъпилите документи разширяват възможността за изучаване на руската колония в Разград.
Руската общност в града носи белезите на руската емиграция като цяло - високо образователно ниво, мобилност и адаптивност. Макар и малобройна, в нея има представители на почти всички слоеве на дореволюционното руско общество, каза още Дарина Колева. Тя обобщи, че проучването на руската колония в Разград допълва информацията за руснаците зад граница, разкрива в дълбочина вътрешно-миграционните процеси, логиката на адаптационните процеси и взаимодействието на емигрантите с приелото ги общество./РЗ/