BOBSTH 07:55:01 26-12-2021
RI2131BO.015 07:55
Кюстендил - акция - помощ /снимки/

Млада кюстендилка, живееща в Сан Диего,
направи дарителска акция сред свои приятели в САЩ,
за да подпомогне жители на кюстендилското с. Раждавица


Кюстендил, 26 декември /Елица Иванова, БТА/
Млада жена от Кюстендил, която живее в Сан Диего, направи дарителска акция сред свои приятели в САЩ, за да подпомогне жители на кюстендилското с. Раждавица за празниците. Местни хора я оприличиха със "Снежанка отвъд Океана" и дори й приписаха ролята на социална служба на другия край на света. Младата дама призова приятелите си в чужбина да помогнат, всеки - с колкото може, на шепа хора, към които съдбата не е била благосклонна, за да могат те да имат топла, човешка и достойна Коледа.
От 2001 година Вася Вал се занимава с инвестиции в имоти и развитие на софтуерна компания, която се конкурира с най-големите в света. Учила е "Бизнес" в България, "Софтуерно инженерство" в Сан Диего и "Мениджмънт на проекти", също там. "Ако мога - още бих учила. Всичко това ми позволи да стана гражданин на света и да ми е добре навсякъде, където имам приятели и имам какво да правя", каза в интервю за БТА Вася Вал.
"Роднините ми са в България, но в САЩ с приятелите ми също сме семейство. Това, което силно желая, е когато се връщаме в България, да го правим не само заради вчера, но и заради сега, и заради утре. Искам моят син, роден и израснал в Америка, но изкарал всяко лято при баба си в с. Раждавица, да се завръща цял живот и да се зарежда от Осоговските извори и река Струма. А, кой знае, един ден може и да павира улицата, за да не дерат коленете си по чакъла децата от следващото поколение, родени някъде по света", разказва Вал.
"С наближаването на празниците чувствам нужда да давам", допълва тя. Вася Вал е събрала сред свои приятели чрез постове в социалните мрежи 6300 лева, от които част вече са разпределени. Хората, на които тя помага, са с ниски или без никакви доходи и такива със здравословни проблеми.
За себе си разказва, че не е "лесен човек", но винаги се старае да е справедлива, упорита и дейна. "От дете не чакам помощ отгоре и когато искам нещо, се заемам сама. В България ни е срам да изметем тротоара пред блока или да вдигнем хартия от паважа, но когато някой се пребори с теглото на предразсъдъците и подхване нещо полезно, съмишленици се намират веднага", категорична е Вася Вал.

/Следва цялото интервю/

- Какви хора се присъединиха към каузата ви? Трябваше ли дълго да ги убеждавате и да им доказвате, че се опитвате да помогнете на някого в нужда?

- До 22 декември 27 човека са дарили средства. Повечето са мои близки приятели, колеги, съученици, с повечето от тях се познаваме от години. Със Здравко Борисов, който за втори път дарява общо 700 долара, се видяхме за последен път в осми клас. Повечето хора даряват по 100 щ.д., което според мен е солидна сума. Някои от дарителите работят по три-четири часа, за да изкарат 100 щ.д. Дълбоко оценявам и даренията по 20 щ.д., защото тази сума "купува" храна за седмица. Имах и едно анонимно дарение от 1000 долара, от непозната за мен жена, която е мой приятел във фейсбук и предполагам се е припознала в това, което правя.
Абсолютно никого не съм молила, убеждавала или насърчавала да дари. Слагам послания в социалните мрежи. Единствено помолих фотографът Ирина Скендерска, която живее в с. Раждавица, да заснеме живота на хората в нужда, защото една снимка показва повече от хиляда думи.

- Каква е рекапитулацията - колко средства успяхте да наберете и как смятате да ги разпределите?

- До 22 декември са събрани 6300 лева. До сега са стоварени 25 кубика дърва за огрев на петима души в с. Раждавица, които имат нужда от тях, на стойност 2200 лева. Майка на две деца от селото пожела и получи хладилник и микровълнова печка. Останаха й 150 лева, които тя искаше да върне, но й предложих да купи за семейството си това, което й е необходимо. Болна жена пожела хранителни продукти. Закупени са й - от промоции в една от търговските вериги в града, за 162 лева. Има една жена със затруднения при ставането от леглото - предстои да й бъде купена пералня, както и хранителни продукти. Към 22 декември остават неразпределени около 3000 лв. Акцията не е приключила и някои хора ще получат и втора помощ. Подробно давам отчет за всяка похарчена стотинка в профила си във фейсбук.

- Как избрахте хората, на които да помогнете?

- Двама-трима от нуждаещите се са лични познати на майка ми, която живее в с. Раждавица. Останалите хора бяха подадени от кмета на селото, защото той има точната информация. Фотографът Ирина Скендерска също събра информация в селото и така бяха потвърдени предложените имена. Изготвихме списък на девет от най-нуждаещите се жители. В едно село не е трудно. Всички хора се познават, знаят нуждите, а и слабостите на съселяните си и в зависимост от това, разпределяме средствата. Инициативата е частна и действаме по собствена преценка, естествено, обсъдихме го с кмета и с всеки, който имаше добро предложение.

- В акцията на място е помогнала майка ви, която живее в селото.

- Майка ми, Маргарита Иванова, е дъщеря на дългогодишен секретар на един от кметовете на Кюстендил. Дядо ми умря от недоумение как режимът, в който вярваше себеотдайно, го предаде безскрупулно. С други думи, възпитавани сме с думи за благото на града и хората. Майка ми дълги години беше домакинка на училища за сираци. През най-гладните години на прехода договаряше цени и помощи за покупката на храна и дрехи за децата. Държавният бюджет едва отпускаше финанси за масло и месо, и сираците ядяха леща и боб - от петък до понеделник. Майка ми намери сърце да даде подслон и подкрепа на сирак, момиче с психично заболяване, близо 20 години при положение, че у нас слагахме кофи, за да събираме дъждовната вода от течащия покрив. Живеехме в две стаи четири-пет човека, но днес и двете подредихме битието си, така че това са само спомени. Знаейки това, можете да бъдете сигурни, че всеки килограм кашкавал и сирене, дърва и всичко друго, ще бъдат купени на промоция.

- Как се роди идеята точно за "Акция Раждавица 2021"?

- В края на ноември видях пост на Тервел Пулев за набиране на средства за болно дете от Кюстендил. Сетих се, че за миналата Коледа, за моя изненада, събрах към 2000 щ.д. и ги дарих на младежите от организацията "Бъди човек" в Кюстендил, които години наред правят кампания в помощ на хора в нужда, за празниците. Сетих се и за добрините на Лили Шмит, която също много помагаше на града. Реших, че въпреки пандемията, ако майка ми се съгласи, мога и аз да организирам акция, тъй като познавам моите приятели и потенциала на социалните медии. Защото те не са само за промоция на силикон, младост и красота, а и за разпространение на убеждения, които могат да променят света. Трябва да се говори за тези неща, защото в днешно време само скромността не краси, защото пошлостта я поставя на дъното, в забрава. Ако го нямаше този пост на Тервел Пулев, ако ги нямаше постовете на кюстендилските медии в социалната мрежа за "Бъди човек", аз нямаше и да се сетя. А българинът в САЩ и в чужбина въобще, е съпричастен. Често пъти е добре финансово и може, и иска да помага. Наясно съм, че трябва да си помагаме сами.

- Споменахте ми, че в САЩ има различна култура за взаимопощ.

- В Сан Диего има седем големи културни организации - симфонии, театри, опера и музеи. За моя изненада се оказва, че 70 процента от техния бюджет се формира от дарения по време на гала-вечери и едва 30 процента - от продажба на билети. Залите често носят имената на най-крупните дарители и, по американски, когато починат, залата се преименова в чест на следващия дарител. Много от дарителите даряват, за да се видят по кориците на медиите, за да останат имената в историята, но каквито и да са подбудите, има резултат за всички. Други организации тук събират доброволци и почистват плажове, лагуни, или залесяват. Трети - ходят в домове за сираци, хора под някакво влияние - и дават морална подкрепа.
Местните масово даряват непотребните си вещи на магазини, откъдето се случва да купувам например играчки на детето си за по долар-два, а не като в България, където макар и прилежно - изхвърляме запазените непотребни вещи около и върху кофите за боклук. За радост в последните няколко години виждам промяна у нас и вярвам, че българинът ще възприеме практичното и доброто от чужбина. Често казвам: "Опознай света, за да обикнеш родината!", в случая, за да я усъвършенстваш.

- Имате идея да събирате в Кюстендил емигранти от различни краища на света веднъж годишно, как смятате да се случи?

- Спомням си Кюстендил пълен с много пременени хора. Помня пешеходната алея с липите, пълна всяка вечер с много хора. Сега година след година зеят самотни плочки и няма дори кого да опръскат при дъжд, под най-ароматните липи. Единствено преди Бъдни вечер пристигат роднини от Европа, а през юли и август - от Америка и други далечни места. Загубихме контакти, забравихме познати. Идвайки си обратно, ние не се връщаме в младостта, но често оставаме в опустяващи родни домове. Нашите деца, родени по света, не са кюстендилци, а гости. Те не познават никого, често не говорят добре български. Ако има събор на емигранта на 23 декември и на 1 август, е възможно всички тези, напуснали града ни хора, да намерят приятели, а младежите - съпрузи или съпруги. Всички тези хора ще могат да отидат на концерт, да си купят картина или да изпият питие в чест на някаква кауза.






/РИ/