BOBSTH 06:55:01 01-01-2022
LM1843BO.006 06:55
Ямбол - сурвакница - фолклор - традиции + видео

Възпитаването на децата в българщина преминава от хващането на сурвакница до любовта към фолклора, казва семейство от Ямбол


Ямбол, 1 януари /Мирослава Безус, БТА/
Сурвакането е сред най-стародавните и характерни за първия ден на Новата година обичаи у нас. За символиката на първоянуарската традиция - любима на малки и големи, за фолклора и възпитанието на децата, разказа пред БТА Ваня Пенева от Ямбол, която е учител и от години изработва "първите магически пръчки" на българското дете - сурвакниците.
По думите й народният ритуал с украсена сурвакница от дрян вече столетия успява да се съхрани в народната памет, близък до автентичния си първообраз. И неслучайно - отваряйки вратите на домовете си за децата сурвакари, отваряме сърцата си с надежда за по-добри дни в следващите 12 месеца, казва Ваня Пенева.
Дряновата клонка е основата на сурвакницата и символизира издръжливия български дух. Вплетената зелена вълнена прежда е плодородието на земята, бялата и пуканките - надеждата. Жълтият цвят е израз на светлината, слънцето и стремежът към топло огнище. Червеният цвят се слага в средата, защото това е сърцето на българката, което зарежда с любов семейното огнище, обяснява още майсторката на сурвакници.
В нейния дом традициите се предават на поколенията, а народният фолклор е на особена почит. Тя призовава към опазване на нашите обичаи, обредност и изконно българско начало. "Защото без дух, без вяра, без традиции - ние ще загубим своята идентичност и вяра в доброто, а ние, българите, сме добри хора", категорична е дългогодишната учителка. Тя вярва, че е успяла да "зарази" безброй деца с българщина, в това число - и своите собствени, както и внуците.
"В наши дни се наблюдава радваща тенденция на възраждане и завръщане към нашите корени - обичта към народните танци и музика", казва 35-годишната Светлана Петрова, която е попила от майка си Ваня родолюбието. Тя е завършила и преподавала в Националното училище по фолклорни изкуства в Котел, била е и част от Ансамбъл "Българе", а сега е танцьор във Фолклорен ансамбъл "Тунджа". С плам за фолклора и традициите говори и нейният съпруг, който е музикант кавалджия, хореограф и учител в Стралджа. "Когато народната музика присъства в битието на семейството, детето израства с нея и тя е основната, която слуша през целия си живот, всичко друго е преходно", допълва и 35-годишният Иван Петров. Така възпитават и петгодишния си син Георги, който от бебе заспива под звуците на кавала, а днес нетърпеливо чака да хване дряновата сурвакница, която са изработили баба му и баща му.

/ЛМ/