BOBSTH 08:30:01 08-01-2022
RZ1922BO.002 08:30
Варна - пандемия - право - интервю

Колкото по-дълго продължава пандемията, толкова по-голям е рискът от нови радикално-популистки вълни, според юрист


Варна, 8 януари /Георги Генчев, Мила Едрева, БТА/
Колкото по-дълго продължава пандемията, толкова по-голям е рискът от безконтролност на изпълнителната власт и нови радикално-популистки вълни, каза в интервю за БТА доц. д-р Симеон Гройсман, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ).
Според него у нас, чрез издаването на заповеди за въвеждане на извънредна обстановка, изпълнителната власт на практика е получила алтернативен начин за обявяване на режим, сходен с извънредното положение, но извън контрола на Народното събрание. Според учението за правовата държава, което е в центъра на нашата Конституция и на европейския правен ред, противоепидемичните мерки следва да подлежат на съдебен контрол, а съдилищата да могат да проверяват дали те обосновано ограничават правата, допълни Гройсман. Според него проблем за нашата страна е това, че в момента съдебният контрол върху въведените мерки не работи.
Законосъобразността на действията на властта в условията на пандемия е в основата на ново изследване на СУ, изпълнявано от екип с ръководител проф. д-р Даниел Вълчев. Наименованието на проекта е "Кризата с COVID-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели", а финансирането му е осигурено от Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката. В научния екип освен доц. Гройсман са включени още преподавателят от Юридическия факултет доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Борис Попиванов от Философския факултет на СУ и политологът д-р Първан Симеонов. Привлечени са и изтъкнати чуждестранни преподаватели по конституционно право от Гърция, Италия, Полша и Унгария. Формулираните от експертите изводи ще бъдат обсъдени на международна конференция през ноември 2022 г. в СУ, а създадените разработки ще бъдат отпечатани в научен сборник през 2023 г.

Следва пълният текст на интервюто:

- Доц. Гройсман, какво всъщност налага реализацията на такъв проект?
- В началото на пандемията (март-април 2020 г.) в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Вълчев поде инициатива за събирането на научен екип, с който да анализираме как функционират държавните институции в хода на пандемията и какво е нейното текущо въздействие и перспективно отражение върху демократичното управление. Западните общества (тук причислявам и България) много бързо се съгласиха с нуждата от ограничителни режими, наложени от управляващите, силно ограничаващи всекидневно използвани свободи. Стана видно, че гражданите, поне в първия момент, бяха склонни да се примирят със загуба на свобода, за да се гарантира сигурността и опазването на общественото здраве. С настъплението си обаче пандемията доведе до отслабването на тази първоначална мобилизация. Породи се напрежение между управляващи и управлявани, очертаха се вътрешните разделителни линии в обществото, процеси които продължават да са много интересни, както социо-политологически - с оглед функционирането на демокрацията, така и чисто юридически.

- Конституцията ни какви задължения възлага на правителството в случай на извънредна ситуация като тази, породена от пандемията с COVID-19?
- Основният закон предвижда възможността Народното събрание да обяви извънредно положение, а по време на такова със закон да се налагат временни ограничения върху правата на гражданите. Иначе конституционната рамка на този процес може да се анализира в светлината на няколко основни разбирания. Първо, през задължението на съвременната държава да защитава човешките права. В този смисъл задълженията на правителството по време на пандемията са свързани с гарантирането на правото ни на живот и на другите ни основни права (лична неприкосновеност, свобода на придвижване, право на труд и др.). Основните ни права се балансират взаимно - тази нужда е налице винаги, не само в извънредни условия. Като пример - моята свобода на придвижване е ограничена от границите на Вашия частен имот, свободата на Вашето слово - от нуждата да не накърнявате моето право на добро име и т.н. Особена чувствителност е налице обаче към ограниченията, които изпълнителната власт налага чрез органите си.
По време на извънредно положение, с оглед на конкретната заплаха, стават необходими допълнителни ограничения. През последните две десетилетия либералните демокрации трябваше често да прибягват до извънредни мерки - първо за борба с тероризма, след това с икономическата криза, с мигрантския натиск. Същевременно едва през 2020 г., за първи път след Втората световна война, европейските държави масово обявяваха извънредно положение. Така събудиха спомена за призраците на извънредното законодателство - любим инструмент на авторитарните и тоталитарните държави през междувоенния период.
Същевременно у нас през 2020 г. се създаде една нова форма на извънредност, която да замени извънредното положение. Тя обаче е достатъчно спорна. Става дума за въведената в Закона за здравето възможност за обявяване на извънредна епидемична обстановка. Правомощието за вземането на такова решение е на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. И сега сме в обявена извънредна епидемична обстановка, като тя беше неколкократно удължавана.
От една страна става дума за нов тип извънредно положение, което не е предвидено в Конституцията. От друга - основанията за обявяването на обстановката и правомощията на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки са сравнително стриктно очертани в Закона за здравето.
В своето Решение 10 от 23.07.2020 г. Конституционният съд прецени, че законовата рамка, позволяваща обявяването на извънредната епидемична обстановка, не противоречи на Конституцията. Авторитетни юристи обаче оспорваха тезите, възприети от Конституционния съд. Трябва да споменем, че трима конституционни съдии са подписали решението с особено мнение и съответни контрааргументи. Факт е, че в Закона за здравето се създаде силно правомощие в полза на изпълнителната власт, която на практика получи алтернативен ред за обявяване на режим, сходен с извънредното положение, но извън контрола на Народното събрание.
Аз лично от една страна намирам за естествено, че в условия като днешните функционира една силна "медицинска власт", преценяваща дали и какви мерки са наложителни. От друга страна тази система не успява да съсредоточи обществено доверие, а традиционни контролиращи инструменти на либерално-демократичната система като парламентарния дебат и съдебния контрол по редица причини за дълго време не бяха налице.

- Междувременно в обществото се обособиха групи, които се противопоставят една на друга по ред проблеми, причинени от действието на патогена. Как могат да бъдат преодолени или сближени тези различия?
- Трябва да кажем, че самите ограничителни мерки на Министерството на здравеопазването се прилагат, за да защитават права - правото на живот и на здраве. Същевременно те ограничават други важни права и постигането на баланс между цел и средства е явно проблематично. В правовата държава политическите решения са обект на парламентарен и обществен дебат, с оглед на своята целесъобразност и на съдебен контрол, проверяващ тяхната конституционна и законосъобразност. И все пак остава усещането за проблем при защитата на правата и свободите. Тази поляризация на мненията в обществото разделя хората на две големи групи "за" и "против", чиито членове търсят аргументи в своя полза, а не истината за фактите и ефективните решения.
Считам, че този ефект се задълбочава от състоянието на съвременната информационна среда - в социалните мрежи около всеки потребител се създава "информационен балон", който извежда мнения като неговото и затвърждава усещането му за правота. Самите обсъждания обаче нямат характер на рационална дискусия, а по-скоро на грубиянски спорове.
Иначе самата проблематика, която обсъждаме е строго специфична - става въпрос за медицински въпроси, по които мнозинството няма компетентност, а лекарското съсловие не показа единство. Така ние се оказваме заложници на своето незнание - явно е, че аз не мога да разбера доводите в едно реномирано медицинско списание, мога единствено да повярвам на този, който ми ги преразкаже. В научен план теоретично са налице определени протоколи за действие, но на практика тяхното действие дори в световен мащаб е трудно, не в достатъчна степен успешно, а за политическия популизъм то въобще не съществува.
Според учението за правовата държава, което е в центъра на нашата Конституция, на европейския правен ред, противоепидемичните мерки - както почти всяко друго държавно действие, следва да подлежат на съдебен контрол. Съдилищата следва да могат да проверяват дали те обосновано ограничават правата и дали това ограничаване е само доколкото е необходимо за справяне с пандемията. В момента в България съдебният контрол върху тези мерки не работи. Министърът на здравеопазването налага мерките със заповеди, които станаха най-важни юридически актове в държавата през последните две години. Поради ред причини обаче те са фрагментарни и хаотични, а гражданите изключително трудно се ориентират в тях.
Върховният административен съд (ВАС) възприе практика гледането на подадените срещу заповедите на министъра жалби да бъде насрочвано за след няколко месеца, когато най-често тези заповеди вече са заменени с други. Според ВАС с оттеглянето на акта отпада и правният интерес от неговото оспорване. Така се оставя настрана фактът, че заповедите се заменят с нови, съдържанието на което е в голям обем аналогично. Следователно връзката "наука - политическо решение - практическо приложение" е разкъсана, особено в България. По същество големите спорове за това дали мерките са съобразени със законите и Конституцията биха могли да бъдат разгледани от ВАС или от Конституционния съд (КС). Ограничителната практика на ВАС и липсата на индивидуална конституционна жалба, що се отнася до сезирането на КС, водят до липсата на такива дела у нас.
От друга страна възникна и проблемът със зелените сертификати. Въведоха се "алтернативни" сертификати, които не са признати на европейско ниво. Тази стъпка беше направена не с медицински, а с чисто политически аргументи - за да се намали недоволството от въвеждането на сертификата и да се успокоят част от онези, които (все още) не искат да преглътнат "горчивия хап" на ваксинирането.

- Може ли въобще да бъде постигнат компромис?
- Според мен България няма да измисли някакъв свой път през пандемията. Нашите наблюдения в социологически и политологически план показаха, че в началото на пандемията имаше налице мобилизация и общо доверие пред лицето на "неизвестното", на вируса като обобщен и непознат враг. В перспектива обаче обществото се раздели. Не мисля, че имаме основание да се надяваме на някакво митично "надделяване на здравия разум" (който и да е той) и на рационален дебат. Колкото по-дълго продължава пандемията, толкова по-трудно е да се апелира към социалната солидарност, въпреки че, според мен, застрашените от вируса групи и особено българските медици се нуждаят от подкрепа.
Нашите мерки са реактивни - те не предвиждат събитията, а реагират според вече станалото. Те до голяма степен копират или са импулсирани (често с опасно забавяне) от мерките в най-развитите западни страни. От тази гледна точка колкото повече продължава пандемията, толкова повече властите са склонни да се решават на по-радикални ограничителни мерки.

- Може ли вече да формулирате някакви изводи, до които стигнахте с реализацията на проекта? Ще има ли случилото се през последните близо три години последици за демократичната система?
- Всяка нова пандемична година води до задълбочаване на системните ефекти за икономиката и политиката, тоест навлезли сме в спирала, чийто изход е сложен за прогнозиране, без да знаем докога ще продължи пандемията. Нашите текущи резултати не са стигнали до категорични изводи, затова ще говоря само от свое име. Смятам, че в дългосрочен план колкото по-дълго продължава пандемията, това ще носи по-сериозни рискове за безконтролност на изпълнителната власт, както и от нови радикално-популистки вълни.
Нашият екип обсъжда и тенденцията за концентриране на важни решения в експертни органи. Тя цели възлагането на власт върху финансови, медицински, в бъдеще навярно и върху климатични специалисти. От тази гледна точка през пандемията виждаме, че подобни експертни решения не са безспорни, не винаги са резултатни, а в крайна сметка и не будят обществено доверие. Според мен евентуалното задълбочаване на пандемията ще води до нуждата от възлагане на още и още експертна власт върху медицински бордове от най-различен характер, но тази власт освен че ограничава демокрацията, с неуспехите на нейните решения, трупа и социално напрежение.
/РЗ/