Малкоизвестна картина на Иван Мърквичка е показана в експозиция на художествената галерия "Христо Цокев" в Габрово
BOBSTH 07:19:01 15-01-2022
IS1807BO.015 07:19
Габрово - художествена галерия
Малкоизвестна картина на Иван Мърквичка е показана в експозиция на художествената галерия "Христо Цокев" в Габрово
Габрово, 15 януари /Жанет Михова, БТА/
Картината "Селски пейзаж" на художника Иван Мърквичка е показана в представителната експозиция на габровската галерия "Христо Цокев" и е определена от екипа на културната институция за акцент на месец януари.
През 2022 година габровската галерия навършва 60 години от създаването си, като първоначално е била художествен отдел към тогавашния окръжен народен музей. Откриването става на 5 септември 1962 година с художествена изложба, в която са представени 40 живописни и скулптурни творби. Сред тях са пет картини на патрона на галерията - родения в Габрово живописец Христо Цокев, един от първите български художници получили академично образование и завършил Московското художествено училище. Другите картини са предоставени на музея от Националната художествена галерия творби на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров - Майстора и други български творци. Това съобщи Нели Недева, връзки с обществеността в габровската галерия.
За БТА Недева разказа, че малкоизвестната картина на Мърквичка не е датирана, но според изкуствоведа проф. Марин Добрев, става дума за ранна работа на художника, още от чешкия му период. Творбата, която е била показана в първата художествена експозиция през 1962 година, е с размери - 29 на 42 сантиметра и е рисувана в типичната за художника техника - маслени бои върху платно.
Ян Вацлав Мърквичка, както е рожденото му име, е роден в село Видим при Дуба, Австрийска империя /днес в границите на Република Чехия/ на 23 април 1856 година. По покана на правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България и е назначен за учител в пловдивската гимназия "Св. Св. Кирил и Методий". През 1896 година е сред учредителите на Държавното рисувално училище /днес Национална художествена академия/. Същата година Иван Мърквичка единодушно е избран за директор на първото висше художествено училище в България.
Габровското село Жълтеш е увековечено в картина на големия български живописец
За БТА Недева разказа любопитна история, свързана с творческото търсене на вдъхновение, което довело два пъти големия живописец в габровско. През лятото на 1892 година, на път от Трявна за Габрово, Мърквичка минава през село Жълтеш. От личният архив на краеведа Илия Габровски, съхраняван в габровския Държавен архив, научаваме, че художникът се впечатлява от "една малка, типична за Габровско, селска къща до църквата "Св. Атанас" в селото, посочи Недева. Като истински пленерист Мърквичка разпъва статива и започва да рисува къщата на Стоян Иванов Рязката. Необичайната за жителите на Жълтеш случка, бързо ги събира около художника. Децата, които току-що били пуснати от селското училище, първи се скупчват, за да наблюдават чудатия странник. Едно момиче го попитало кой го е научил да рисува толкова хубаво, а Мърквичка отговорил: "Кой ли? Труд и дарование прави живописеца".
Мърквичка, като вещ учител, взел молива и започнал да рисува пасящите наблизо кон и магаре. Накарал децата да извадят тетрадки и ги наставлявал да нарисуват двете животни, показвайки им как да изразят с молив разликите. След това рисувал, заедно с тях къщата, на Стоян Рязката, като не забравил да им даде и домашно - всеки сам да нарисува собствената си къща. Привечер, връщайки се с овцете от паша, Рязката се учудил от събралото се множество пред неговата къща. Още по-изненадан бил от картината и възкликнал по повод своя дом: Същата! Недева обясни, че творбата "Къща от село Жълтеш" е публикувана за първи път през 1895 година в издавания от Министерство на народното просвещение "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина".
Красивият женски накит за глава сокай, характерен в Габровско, впечатлява Мърквичка и той се връща в планинския край
След три години именитият художник са връща в Габровско, този път, за да рисува жена със сокай, разказа Недева. По това време специфичната женска премяна, забранена от турската власт, е съхранена единствено в планинските закътани селца. Иван Мърквичка отива в село Боженци с надежда да открие модел за своята творба. Обикаля улиците на селото, стои до чешмата и на мегдана, наблюдава. Обезсърчен, привечер сяда в кръчмата на Андрея Колев. Любопитните селяни веднага започнали да разпитват чудатия странник - от къде е и какво го води в тяхното село. В този момент през прозореца Мърквичка вижда това, за което е дошъл - хубавата и напета Рада Андреева Колева с менци на рамо. Непоколебим, художникът излиза и казва: "Искам да те рисувам със сокай!". Притеснена, жената отговаря, че трябва да попита мъжа си. Според краевада Илия Габровски Радиният съпруг неодобрително отсича: "Не давам да се тапосваш, защото ще умреш. На кого ще оставиш двете си деца". Намесата на свекървата направила възможна прочутата творба на Мърквичка "Жена със сокай". Художникът рисувал Рада Андреева три дни, но без да я гледа в очите, заради суеверието на мъжа й. Затова в картината моделът е изобразен в профил.
Заради суеверие или не, но портретът на Рада от село Боженци има трагична съдба. След представянето на изложба в София, творбата е откупена от Етнографския музей, където става част от постоянната експозиция. По време на бомбардировките над София през 1943 година пламва пожар в сградата на музея и картината изгаря.
По-възрастни хора, живели в Боженци или посещавали музейната къща на Дончо Попов през 70-те години на миналия век, разказаха на репортер на БТА, че в музея е имало копие на картината "Жена със Сокай", създадено неизвестно от кой художник, но сегашната съдба и на копието не се знае.
За габровската художествена галерия Недева разказа, че тя става самостоятелна институция със своя собствена сграда през 1974 година. Историята на галерията е свързана с имена на творци като Светлин Русев, Кънчо Цанев, Митьо Солаков, Никола Николов, Минчо Минчев, Илия Савчев, Симеон Абанос. Специализираните изложбени пространства са с обща площ 1500 квадратни метра, а във фондохранилищата на площ от 500 квадратни метра се съхраняват над 3 хиляди експоната.
/ИС/