BOBSTH 16:28:01 23-01-2022
IS1625BO.002
Пловдив - НИНКН - Небет тепе

Институтът за недвижимо културно наследство върна проекти на община Пловдив заради пропуски


Пловдив, 23 януари /Дима Шопова, БТА/
Националният институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ върна на община Пловдив за преработване проектите за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс "Небет тепе" и за благоустрояване на подходите към Източната порта на Филипопол. Това съобщиха от националния институт.
От НИНКН припомнят, че през март 2020 година Министерството на културата /МК/ отказва да съгласува двата инвестиционни проекта. Във внесените година по-късно проекти отново има значителни пропуски и проблеми, се посочва в съобщението.
В проекта за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс "Небет тепе" в Стария град не са включени археологическите разкопки от 2016 и 2017 г., а ръководителят на разкопките София Христова е сигнализирала до НИНКН и МК, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство. Уточнено е, че в частта "Заснемане, проучване и патология" не е отразена патологията на материалите. Липсват описанията на различните строителни разтвори и исторически периоди на градеж, не са отбелязани по-ранните реставрационни намеси. Не е отразено и конструктивното състояние на подпорната Източна крепостна стена с множеството пукнатини и обрушвания по нея.
В част "Консервация, социализация и експониране" не са отчетени специфичните изисквания към реставрацията на отделните участъци и към експонирането на различните периоди. Най-късно проучените археологически разкопки - през 2016 и 2017 г., не са изследвани и документирани в проекта. Отсъстват данните за отделните техники на градеж и няма указания за експонирането на различните строителни периоди. Проектът е непълен заради липсата на координация с Регионалния археологически музей - Пловдив.
Част "Паркоустройство и благоустройство" предлага изграждането на нова алейна мрежа с настилки от павета, каменни плочи и трева върху полиетиленова мрежа. Според експертите на НИНКН обаче това решение е крайно неподходящо, тъй като не се съобразява със съществуващите археологически дадености. Алейната мрежата минава през антични зидове и пренебрегва трасето на запазената антична улица. Предвидената метална пасарелка стъпва върху най-старата крепостна стена в пълен разрез със заданието за проектиране и с принципите на експониране. Експертите определят като лоша идеята за изграждането на защитно покритие от поликарбонат с метална конструкция върху зърнохранилището на фона на изцяло откритите археологически структури. Алейната мрежа и изборът на паваж за настилките са много спорни заради добавянето на камък и на подпорни стени от габиони в зоната на археологическите структури.
Проектантите предлагат археологическият комплекс да бъде осветен с 639 тела от типа "паве" и "луна", вградени в пешеходните пътеки. Това осветление поставя на преден план нехарактерни за обекта линеарни геометрични фигури, които пречат на възприемането на археологическите ценности. В Закона за културното наследство липсват текстове за подобен метод на експониране. Предложеното равномерно осветяване на крепостните стени и кули отвътре и отвън не създава акценти и не улеснява прочита на културните ценности. Художественото осветление на Небет тепе трябва да отчита няколко фактора, тъй като археологическите структури се виждат и от различни точки на града, добавят експертите. Според тях предвидената двуметрова метална ограда създава друг облик на комплекса и ограничава достъпа до него. В заданието няма изискване за ограда и включването й в документацията за проекта е недопустимо, твърдят от НИНКН откъдето препоръчват охраната да се осъществява с видеонаблюдение.
По тези причини частите "Електрическа" и "Благоустрояване" също се нуждаят от преработване. Експертите на НИНКН изискват проектите да бъдат допълнени и заверени от археолога-проучвател, преди да бъдат предадени за ново съгласуване. Те отбелязват, че проектите изпълняват изискванията за консервация и реставрация, без да "доизмислят" и дострояват археологическите обекти - една от лошите практики през последните години.
Плановете за Небет тепе сблъскват челно за втори път през последните години действията на общинските власти с мнението на пловдивчани и с експертните оценки на археолози, историци, архитекти, реставратори - пазители на недвижимото културното наследство. Предишният кмет на Пловдив Иван Тотев тръгва с амбицията "да възстанови крепостната стена на Небет тепе, особено западната кула, така че да наподобява Царевец" с европейско финансиране. През 2014 г. организира обществено обсъждане на проекта, но с уговорката, че то няма отношение към вече сключения договор за технически проект. Проектът по този договор предвижда дострояване на оригиналните археологически структури, но експертите оценяват това намерение като агресивна, необоснована и необратима намеса. Архитектурната колегия и българският клон на Международния комитет за паметниците на културата (ИКОМОС) заявяват, цитирани от НИНКН, че проектът нарушава основни принципи и международни документи в областта на опазването на паметниците на културата.
Призивът "Небет тепе е уникален документ, не го унищожавайте" обобщава мненията по време на общественото обсъждане. Сегашният кмет Здравко Димитров заявява, че иска да "форсира" проекта за Небет тепе. Общината получава европейско финансиране за него от малко над осем милиона лева по ОП "Региони в растеж". Това е проектът, който МК и НИНКН връщат вече два пъти с големи забележки. Този проект не предвижда доизмисляне и дострояване на археологическите останки. Но отново има значителни съвременни намеси, които застрашават автентичността и органичността на комплекса. Общинската управа не се отказва от идеята да прави шоу "Звук и светлина" като на Царевец и замисля административна сграда за обслужване на шоуто. Кметът Димитров заявява в първия работен ден от тази година, че бърза да пусне строителната фирма на Небет тепе, за да не загуби финансирането, осигурено по процедура за "туристическа атракция", се припомня в съобщението на Националният институт за недвижимо културно наследство.


/ИС/