BOBSTH 07:20:01 10-02-2022
RZ1831BO.003 07:20
Велико Търново - Емилиян Станев - книга - годишнина

Книга разказва за приятелствата и духовните връзки на Емилиян Станев по случай 115 години от рождението му


Велико Търново, 10 февруари (Марина Петрова, БТА)
През 2022 г. се навършват 115 години от рождението на писателя Емилиян Станев. Дългогодишният изследовател на неговото творчество д-р Радка Пенчева е събрала единайсет истории за неговите приятелства, срещи, взаимоотношения и духовни връзки с други големи имена на българската литература и критика. Сборникът със статии "Емилиян Станев - Той и другите" е плод на 20-годишно изследване, разкриващо дружбата на Емилиян Станев с тези негови съвременници, разказа в интервю за БТА д-р Радка Пенчева, автор на новата книга, посветена на писателя.

Едно от най-хубавите приятелства на Емилиян Станев е с Димитър Талев

С Димитър Талев Емилиян Станев се запознава през 1952 г., след завръщането на автора на "Преспанските камбани" от заточението му в Луковит. Приятелството им е много силно, срещат се почти ежедневно, а това което ги свързва е голямата им любов към Македония, разказа за БТА д-р Радка Пенчева. В книгата тя е публикувала цитат от дневника на Емилиян Станев, в който той посочва, че няма народ като българския, който от себе си да е породил други. Когато Емилиян Станев е ходил на лов с Тодор Живков, многократно му е задавал въпроса кога ще си върнем Македония и постоянно го е "дразнил" на тази тема, каза Пенчева. Тя допълни, че първият държавен ръководител тогава е отговарял, че не е дошъл моментът и е рано. Тези диалози са запазени в дневниците на писателя и се съхраняват в къщата-музей "Емилиян Станев" във Велико Търново, чийто уредник е д-р Пенчева.
В книгата си тя разказва история, според която Емилиян Станев и Димитър Талев правят две посещения из родните си места. Първо Димитър Талев посещава Търново и Елена, откъдето са родовите корени на Емилиян Станев. Към края на живота си Талев кани Станев в Македония, откъдето е неговото родословие. В своите впечатления от разходката в Македонско Емилиян Станев отбелязва, че българите там се страхуват да разговарят на български език. Като пример дава малко градче - Воден, където хората са споделили, че са наплашени от сърбите и не смеят да кажат, че са българи и да говорят на български език, но същевременно са посрещнали гостите от България много сърдечно. Това посещение се е осъществило през 1966 година, в края на която Димитър Талев умира. В словото си за Талев Емилиян Станев посочва, че голямата писателска кауза на Димитър Талев е любовта към Македония.

В една и съща година на литературната сцена дебютират Емилиян Станев и Димитър Димов

Димитър Димов и Емилиян Станев дебютират на литературната сцена през 1938 г. в издателството на Добромир Чилингиров. Емилиян Станев издава "Примамливи блясъци", а Димов публикува "Поручик Бенц" и тогава се запознават. В тези първи години двамата общуват много активно и създават истинско приятелство.
По-късно честното им отношение един към друг дава плодове на друг фронт, посочи д-р Пенчева. Случката е през 1959 г., когато се прави голямо обсъждане на литературната продукция по повод 15 години от деветосептемврийските събития. Тогава доклад за прозата, издадена в този период, чете критикът Стоян Каролев, който поставя на водещите места романът "Иван Кондарев" на Емилиян Станев и романите на Димитър Талев. Георги Караславов обаче се изказва против романа на Емилиян Станев. Тогава се намесва Димитър Димов и застава в защита на романа "Иван Кондарев", определяйки го като най-доброто произведение в българската литература, въпреки че не е завършен.

Емилиян Станев и Елин Пелин - два художествени погледа върху дуализма на българина

В книгата на д-р Пенчева са очертани и типологични връзки, важни за този литературен период. Сред тях е дуализмът в българското общество, разказан по различен начин от Емилиян Станев и от Елин Пелин - единият с "Легенда за Сибин" и "Антихрист", а другият - с цикъла разкази "Под манастирската лоза". Доказателство за тяхното приятелство е томче с първото издание от цикъла "Под манастирската лоза" с изящна подвързия и надпис, гласящ "С най-хубави приятелски чувства ти подарявам тази книга, драги Емилияне, ценейки високо твоя отличен белетристичен дар". В книгата на д-р Пенчева са отпечатани и други посвещения и автографи към Емилиян Станев от негови бележити съвременници.

Емилиян Станев и Боянската компания

Малко хора знаят, че през 70-те години на миналия век Емилиян Станев живее в Бояна, а негови съседи са Елисавета Багряна, проф. Тодор Боров, които са в основата на т.нар. Боянска компания. Към тази компания във времето се присъединяват Блага Димитрова, Йордан Василев и проф. Петър Динеков. Интелектуалната група се е събирала често, всеки един от творците е обсъждал с другите своите творчески намерения в една неформална среда, отбеляза д-р Пенчева. "През 2002 г. потърсих Блага Димитрова във връзка с идеята нейни стихове да бъдат преведени на полски език, разказва Пенчева. Идеята се осъществи, а срещата беше безкрайно ценна, защото тогава говорихме за Емилиян Станев, тя ми подари книга с автограф, който гласеше "За общите ни привързаности", което показа колко много тя ценеше Емилиян Станев, разказа Пенчева.

Емилиян Станев харесва много Чудомир

Радой Ралин разказва на д-р Пенчева, която тогава е млад уредник на музея, че Емилиян Станев много харесва Чудомир и това е отбелязано в дневника на неговата съпруга Надежда Станева, озаглавен "Дневник с продължение". Там той определя Чудомир като автор на живия живот, защото героите му са с истински прототипи, а историите реално са се случили. В книгата на д-р Пенчева са публикувани части от етюда на Емилиян Станев "Чудомир като хуморист". В този текст той го сравнява с Алеко Константинов и с Иван Вазов. Същевременно отношението на Чудомир към Емилиян Станев не е еднозначно, дори си е позволявал да го иронизира и това е документирано в дневника на Чудомир.

Срещата на класическия с магическия реализъм

Емилиян Станев е първият редактор на Йордан Радичков и въпреки всички негови забележки и коментари, двамата - представители на две различни поколения в литературата, стават емблематичен пример за приятелство.
Радичков му посвещава новелата "Таралеж". Д-р Пенчева описва подробно историята на отношенията между двамата в своето изследване. Тя цитира думи от дневника на Емилиян Станев, от които става ясно, че двамата веднъж пътували до Пловдив и Емилиян Станев му казал - "Йордане, не те разбирам много, все едни и същи образи имаш", а Радичков му отговорил - "Бай Емилияне, и аз не ги разбирам". В своето изследване за тази силна връзка между двамата класици д-р Пенчева се позовава на статията на Николай Звезданов - "Другият като битие през смъртта. Емилиян Станев в света на Радичков".
Книгата "Емилиян Станев - Той и другите" на издателство "Фабер" ще бъде представена на рождения ден на писателя - 28 февруари в Регионалната библиотека "П.Р.Славейков" във Велико Търново. Срещата с читателите ще бъде предшествана от документална изложба с фотографии, представящи връзката на Емилиян Станев с Велико Търново, негови гостувания в Клуба на културните дейци в града и във Великотърновския университет./РЗ/