Необходими са критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици
BOBSTH 07:10:01 12-02-2022
RM1945BO.019 07:10
Сливен - читалищно дело - интервю - законови промени
Необходими са критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици
Сливен, 12 февруари (Велина Василева, БТА)
Необходими са критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици. Това каза в интервю за БТА Минко Стефанов, председател на Народно читалище "Зора - 1860", Сливен, и заместник-председател на Съюза на народните читалища /СНЧ/. В Деня на народните будители през 2021 г. Стефанов бе удостоен с почетен знак от президента Румен Радев за значим принос към съхраняването на българската културно-просветна традиция и 165-годишнината от началото на общонародното читалищно дело. Стефанов се занимава с читалищна дейност от детските си години, председател е на читалище "Зора" от двайсет години.
На въпрос необходими ли са промени в Закона за читалищата, свързани с актуални проблеми, Стефанов, подчерта, че последният Закон за народните читалища е приет през 1996 г. и изменян десетина пъти с цел да се съобрази с новите реалности и да подобри управлението на читалищните структури. Според него, трябва да се приемат критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици. Защото са се появили читалища, които са регистрирани с цел да акумулират финансови средства, без да изпълняват своите функции. Няма ясно определени нормативни процедури и правила за контрол от държавата, общините и СНЧ върху работата на тези структури и те се възползват от предоставени им права в закона, но не изпълняват посочените задължения. Част от тази национална читалищна инфраструктура не функционира пълноценно и отчита формална дейност.
Няма обективни предпоставки за приемането на нов Закон за народните читалища, но има остра нужда от нова подзаконова нормативна база, която да формира новия модел на работещото читалище, смята той.
Минко Стефанов коментира още как се е отразила ковид пандемията върху читалищната дейност, като посочи, че много от колективите през топлите дни провеждат своите занимания на открито или само единични уроци в школите, но така се е загубила поетата инерция за сериозен ръст от участия в масовите представителни прояви. Според него, социалната изолация генерира отчуждение и обезсмисля творческия труд, имащ за цел да социализира хората и да ги обедини около общочовешките ценности. Няма еквивалент на живото общуване между хората, защото дигиталните достижения отдалечават самодейците от естествената им среда - читалищната зала, салон, библиотека и сцена за колективна изява, категоричен бе Стефанов.
Помолен да коментира нуждата от модернизация на читалищата, председателят на НЧ "Зора", заяви, че е необходим нов технологичен модел на работа, който чрез защита на проекти да гарантира финансиране на местни и национални прояви и събития - фестивали, прегледи, концерти, събори и конкурси. Всяко читалище трябва да има собствен сайт, електронен подпис и изградена вътрешна система за контрол върху приходите и разходите на средства и управление на материалните активи.
Според него, всяко читалище трябва да се превърне в работеща културна институция, каквато е истинската цел и очакване на хората. Много активно се развиват читалищни единици - клубове в чужбина, където има големи български общности, които получават методическа и творческа подкрепа от СНЧ, от активните български читалища в общинските и областни центрове в страната и от консулствата и посолствата в чужбина. Новите реалности налагат тясно взаимодействие между читалищата, университетите, училищата и детските градини, но особено привлекателно място са и за хората над пенсионна възраст.
Читалищата са еманация на националния дух и стремеж на българския народ към познанието и просвещението, смята Минко Стефанов. По думите му, те представляват особен социален и културен феномен в световната култура.
Следва цялото интервю:
Въпрос: В Деня на народните будители бяхте удостоен с почетен знак от президента Румен Радев за значим принос към съхраняването на българската културно-просветна традиция и 165-годишнината от началото на общонародното читалищно дело. От колко години се занимавате с дейности, свързани с читалищното дело?
Отговор:С читалищна дейност се занимавам от дете и това стана част от моя живот. Детският приказен театър и читалищните поетични рецитали отвориха моите сетива към знанието, изкуството и културата. От двайсет години съм председател на Народно читалище "Зора 1860" Сливен и с това давам своя принос към развитието на читалищното дело в града. Читалищното настоятелство успя да осъществи през последните десет години мащабни културни прояви - тържествени концерти, фестивали и тематични изложби в България и в Европа, което затвърди водещата му позиция като разпознаваема и популярна културна организация. Връченият почетен знак от президента Румен Радев за значим принос е отличие, признание и оценка за цялостната работа на екипа на Читалище "Зора 1860" и за моята работа, като председател. Освен като опит в управлението на обществена организация, но и като практикуващ юрист - адвокат с дългогодишна практика, давам безвъзмездно своите усилия в това разпознаваемо и знаково обществено сдружение, наречено от възрожденците Благодетелно дружество.
Въпрос:Какви са последните проекти, в които участва читалище "Зора"?
Отговор: Интересен проект през 2021г. се оказа Четвъртото издание на Националния детско-юношески театрален фестивал "Сцена под Сините камъни" 18-20 юни 2021г. В него участваха театрални ученически състави от 1 до 12 клас от 14 града, с над 300 деца. Традиционно Библиотека "Зора" реализира мащабни начинания и проект "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност 2021" на МК, осигури финансова подкрепа от 4 000 лева за обновяване на библиотечните колекции от книги за активизиране интереса към книгата и четенето. С тях са закупени над 400 нови заглавия от 44 издателства в края на 2021г. Голямо предизвикателство стана участието на Читалището в националният проект на е-платформата EPALE за учене през целия живот, съвместно с Областна управа, за което получихме престижна национална награда.
Библиотечният фонд на Читалището съдържа 110 300 библиотечни единици - книги, албуми, периодика, грамофонни плочи, компактдискове. Много от изданията, съхранявани единствено при нас, са с изключителна библиографска и културна стойност. Библиотеката регистрира средно годишно 40 000 читателски посещения. Осигурен е безплатен пълен достъп до интернет за читателите. Постигната е пълна автоматизация на всички библиотечни дейности и отдели, работи се и по дигитализация на редки книги и периодични издания. Това изисква обновяване на програмите, закупуване на модерна техника и създаване на благоприятни климатични условия за книгохранилищата, за което очакваме финансова подкрепа от Община Сливен през 2022г.
Въпрос:Подпомага ли финансово община Сливен местните читалища?
Отговор:Тази година Читалище "Зора 1860" подготвя проект, свързан с поддържането и придобиването на техника за довършване дигитализирането на книжовното богатство. Чрез общинския Фонд "Култура" се предоставят средства за читалищата в различните населени места, но те са недостатъчни. Възниква напрежение между читалищата, защото критериите за кандидатстване не са съобразени с качеството на организираните културни прояви от подпомогнатите колективи, няма обвързаност с активността им на сцена и приноса им към местната общност. Не е обосновано обвързан размера на финансиране с достиженията на художествените читалищни колективи.
Има няколко населени места, в които читалищната дейност е достигнала до професионално ниво на фолклорни групи, индивидуални изпълнители и други изявени самодейци. От много повече средства се нуждаят читалищните формации за подготовка и участие в местни, национални и международни прояви. Заделят се недостатъчно средства за поддържане сградният фонд. Читалищата се нуждаят от по-солидна подкрепа от Община Сливен в проекти, за които се иска процентно участие на бенефициента, а читалищата не разполагат със свободен паричен ресурс.
Въпрос:Стремите ли се към модернизация, за да привлечете към читалищното дело и млади хора?
Отговор:Младите хора възприемат вече читалището не само като сграда и място за съхранение на музикални инструменти, народни носии и етнографски експонати, а там може да се твори, да се танцува, да се пее, да се обсъждат и четат книги, да гледат филми, да се представят изложби, да се срещат хора от различни възрасти, но с общи цели и желания и интереси. Ако приемем, че читалището е връзката между държава и гражданите във всяко населено място, тогава можем да приемем, че то дава равно участие и всеобщ достъп до просвета, знания, изкуства и информация, гарантира личностното израстване на всеки и ни доближава до осъзнаване на родовите ни корени, до приближаване към българските ценности и традиции. Това вече не е само модерно поведение, а е осъзната потребност и лична необходимост на младите хора да се срещат на това емблематично и обичайното място - Читалището.
Необходим е нов технологичен модел на работа, който чрез защита на проекти да гарантира финансиране на местни и национални прояви и събития - фестивали, прегледи, концерти, събори и конкурси. Всяко читалище трябва да има собствен сайт, електронен подпис и изградена вътрешна система за контрол върху приходите и разходите на средства и управление на материалните активи. Трябва да има базата и човешкият ресурс да участва пълноценно в развитието и обмена на информационната мрежа между всички читалища и с Министерството на културата, с държавните и общински културни центрове и органи, за да може чрез конкурси в електронна среда да кандидатства за финансиране и методическа помощ.
Много скоро трябва да се представи от министъра на културата за обсъждане и приемане цялостна Програма за развитието на читалищното дело в България, защото читалището е националният постамент за развитието на българската култура и духовен просперитет.
Въпрос:Повлия ли пандемията на дейността на читалищните формации в страната? Много от тях прекратиха сбирките, срещите помежду си. Може ли онлайн общуването да замени живото?
Отговор:Противоепидемичните мерките затвориха за групови прояви читалищните зали и салони. Много от колективите през топлите дни провеждат своите занимания на открито или само единични уроци в школите, но се загуби поетата инерция за сериозен ръст от участия в масовите представителни прояви. Това липсва сега на самодейците. Прилагат се форми на дистанционно обучение, но след като са научени стъпките на един танц, хоро или сценка, трябва да се репетира и да се сглоби общото представяне и да се предложи на публиката. Неоправдано е да се отопляват зали и салони за една третина от капацитета на седящите места и да се организират прояви със символично присъствие на публика. Губи се така целта и мисията на самодейното художествено творчество, но се съобразяваме с реалностите и опазването на здравето на читалищните дейци и на публиката. Социалната изолация генерира отчуждение и обезсмисля творческия труд, имащ за цел да социализира хората и да ги обедини около общочовешките ценности. Няма еквивалент на живото общуване между хората, защото дигиталните достижения отдалечават самодейците от естествената им среда - читалищната зала, салон, библиотека и сцена за колективна изява.
Въпрос:Има ли необходимост от промени в Закона за читалищата, свързани с актуални проблеми?
Отговор:Читалищата отпразнуваха внушителните 165 години от своята поява като особен социален и културен феномен в световната култура. Те са еманация на националния дух и стремеж на българският народ към познанието и просвещението. Голям принос за това има Съюза на народните читалища, който изработва проект за Закон за народните читалища и Правилник за прилагането му през 1927г. От тогава досега държавата е създала правила и норми, които регламентират читалищната дейност, определят обема от права и задължения и упражняват контрол върху предоставените средства, тъй като те имат публичен характер. Последният Закон за народните читалища е приет през 1996г. и изменян десетина пъти с цел да се съобрази с новите реалности.
Появиха се читалища, които са регистрирани с цел да акумулират финансови средства без да изпълняват своите законово формулирани функции и не членуват в Съюза на народните читалища (СНЧ). Няма ясно определени нормативни процедури и правила за контрол от държавата, общините и СНЧ върху работата на тези структури и те се възползват от предоставени им права в закона, но не изпълняват посочените задължения. Част от тази национална читалищна инфраструктура не функционира пълноценно и отчита формална дейност. Няма нормативни изисквания приходите от читалищната собственост да отиват пряко към финансиране на творческата дейност и поддържане на материалната база.
Трябва да се приемат критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици. Необходимо е приемането на адекватна наредба за разпределяне на държавната субсидия за всяко читалище и да се обвърже размера на субсидирането с реално извършената, отчетена и проверена читалищна дейност. Няма обективни предпоставки за приемането на нов Закон за народните читалища, но има остра нужда от нова подзаконова нормативна база, която да формира новия модел на работещото читалище.
Читалищата са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи и имат за цел да развиват и обогатяват културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си. Пряка цел е да работят за запазване на обичаите и традициите на българския народ, да съдействат за разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата, да водят до възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание и осигуряване на достъп до информация.
/РУМ/
RM1945BO.019 07:10
Сливен - читалищно дело - интервю - законови промени
Необходими са критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици
Сливен, 12 февруари (Велина Василева, БТА)
Необходими са критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици. Това каза в интервю за БТА Минко Стефанов, председател на Народно читалище "Зора - 1860", Сливен, и заместник-председател на Съюза на народните читалища /СНЧ/. В Деня на народните будители през 2021 г. Стефанов бе удостоен с почетен знак от президента Румен Радев за значим принос към съхраняването на българската културно-просветна традиция и 165-годишнината от началото на общонародното читалищно дело. Стефанов се занимава с читалищна дейност от детските си години, председател е на читалище "Зора" от двайсет години.
На въпрос необходими ли са промени в Закона за читалищата, свързани с актуални проблеми, Стефанов, подчерта, че последният Закон за народните читалища е приет през 1996 г. и изменян десетина пъти с цел да се съобрази с новите реалности и да подобри управлението на читалищните структури. Според него, трябва да се приемат критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици. Защото са се появили читалища, които са регистрирани с цел да акумулират финансови средства, без да изпълняват своите функции. Няма ясно определени нормативни процедури и правила за контрол от държавата, общините и СНЧ върху работата на тези структури и те се възползват от предоставени им права в закона, но не изпълняват посочените задължения. Част от тази национална читалищна инфраструктура не функционира пълноценно и отчита формална дейност.
Няма обективни предпоставки за приемането на нов Закон за народните читалища, но има остра нужда от нова подзаконова нормативна база, която да формира новия модел на работещото читалище, смята той.
Минко Стефанов коментира още как се е отразила ковид пандемията върху читалищната дейност, като посочи, че много от колективите през топлите дни провеждат своите занимания на открито или само единични уроци в школите, но така се е загубила поетата инерция за сериозен ръст от участия в масовите представителни прояви. Според него, социалната изолация генерира отчуждение и обезсмисля творческия труд, имащ за цел да социализира хората и да ги обедини около общочовешките ценности. Няма еквивалент на живото общуване между хората, защото дигиталните достижения отдалечават самодейците от естествената им среда - читалищната зала, салон, библиотека и сцена за колективна изява, категоричен бе Стефанов.
Помолен да коментира нуждата от модернизация на читалищата, председателят на НЧ "Зора", заяви, че е необходим нов технологичен модел на работа, който чрез защита на проекти да гарантира финансиране на местни и национални прояви и събития - фестивали, прегледи, концерти, събори и конкурси. Всяко читалище трябва да има собствен сайт, електронен подпис и изградена вътрешна система за контрол върху приходите и разходите на средства и управление на материалните активи.
Според него, всяко читалище трябва да се превърне в работеща културна институция, каквато е истинската цел и очакване на хората. Много активно се развиват читалищни единици - клубове в чужбина, където има големи български общности, които получават методическа и творческа подкрепа от СНЧ, от активните български читалища в общинските и областни центрове в страната и от консулствата и посолствата в чужбина. Новите реалности налагат тясно взаимодействие между читалищата, университетите, училищата и детските градини, но особено привлекателно място са и за хората над пенсионна възраст.
Читалищата са еманация на националния дух и стремеж на българския народ към познанието и просвещението, смята Минко Стефанов. По думите му, те представляват особен социален и културен феномен в световната култура.
Следва цялото интервю:
Въпрос: В Деня на народните будители бяхте удостоен с почетен знак от президента Румен Радев за значим принос към съхраняването на българската културно-просветна традиция и 165-годишнината от началото на общонародното читалищно дело. От колко години се занимавате с дейности, свързани с читалищното дело?
Отговор:С читалищна дейност се занимавам от дете и това стана част от моя живот. Детският приказен театър и читалищните поетични рецитали отвориха моите сетива към знанието, изкуството и културата. От двайсет години съм председател на Народно читалище "Зора 1860" Сливен и с това давам своя принос към развитието на читалищното дело в града. Читалищното настоятелство успя да осъществи през последните десет години мащабни културни прояви - тържествени концерти, фестивали и тематични изложби в България и в Европа, което затвърди водещата му позиция като разпознаваема и популярна културна организация. Връченият почетен знак от президента Румен Радев за значим принос е отличие, признание и оценка за цялостната работа на екипа на Читалище "Зора 1860" и за моята работа, като председател. Освен като опит в управлението на обществена организация, но и като практикуващ юрист - адвокат с дългогодишна практика, давам безвъзмездно своите усилия в това разпознаваемо и знаково обществено сдружение, наречено от възрожденците Благодетелно дружество.
Въпрос:Какви са последните проекти, в които участва читалище "Зора"?
Отговор: Интересен проект през 2021г. се оказа Четвъртото издание на Националния детско-юношески театрален фестивал "Сцена под Сините камъни" 18-20 юни 2021г. В него участваха театрални ученически състави от 1 до 12 клас от 14 града, с над 300 деца. Традиционно Библиотека "Зора" реализира мащабни начинания и проект "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност 2021" на МК, осигури финансова подкрепа от 4 000 лева за обновяване на библиотечните колекции от книги за активизиране интереса към книгата и четенето. С тях са закупени над 400 нови заглавия от 44 издателства в края на 2021г. Голямо предизвикателство стана участието на Читалището в националният проект на е-платформата EPALE за учене през целия живот, съвместно с Областна управа, за което получихме престижна национална награда.
Библиотечният фонд на Читалището съдържа 110 300 библиотечни единици - книги, албуми, периодика, грамофонни плочи, компактдискове. Много от изданията, съхранявани единствено при нас, са с изключителна библиографска и културна стойност. Библиотеката регистрира средно годишно 40 000 читателски посещения. Осигурен е безплатен пълен достъп до интернет за читателите. Постигната е пълна автоматизация на всички библиотечни дейности и отдели, работи се и по дигитализация на редки книги и периодични издания. Това изисква обновяване на програмите, закупуване на модерна техника и създаване на благоприятни климатични условия за книгохранилищата, за което очакваме финансова подкрепа от Община Сливен през 2022г.
Въпрос:Подпомага ли финансово община Сливен местните читалища?
Отговор:Тази година Читалище "Зора 1860" подготвя проект, свързан с поддържането и придобиването на техника за довършване дигитализирането на книжовното богатство. Чрез общинския Фонд "Култура" се предоставят средства за читалищата в различните населени места, но те са недостатъчни. Възниква напрежение между читалищата, защото критериите за кандидатстване не са съобразени с качеството на организираните културни прояви от подпомогнатите колективи, няма обвързаност с активността им на сцена и приноса им към местната общност. Не е обосновано обвързан размера на финансиране с достиженията на художествените читалищни колективи.
Има няколко населени места, в които читалищната дейност е достигнала до професионално ниво на фолклорни групи, индивидуални изпълнители и други изявени самодейци. От много повече средства се нуждаят читалищните формации за подготовка и участие в местни, национални и международни прояви. Заделят се недостатъчно средства за поддържане сградният фонд. Читалищата се нуждаят от по-солидна подкрепа от Община Сливен в проекти, за които се иска процентно участие на бенефициента, а читалищата не разполагат със свободен паричен ресурс.
Въпрос:Стремите ли се към модернизация, за да привлечете към читалищното дело и млади хора?
Отговор:Младите хора възприемат вече читалището не само като сграда и място за съхранение на музикални инструменти, народни носии и етнографски експонати, а там може да се твори, да се танцува, да се пее, да се обсъждат и четат книги, да гледат филми, да се представят изложби, да се срещат хора от различни възрасти, но с общи цели и желания и интереси. Ако приемем, че читалището е връзката между държава и гражданите във всяко населено място, тогава можем да приемем, че то дава равно участие и всеобщ достъп до просвета, знания, изкуства и информация, гарантира личностното израстване на всеки и ни доближава до осъзнаване на родовите ни корени, до приближаване към българските ценности и традиции. Това вече не е само модерно поведение, а е осъзната потребност и лична необходимост на младите хора да се срещат на това емблематично и обичайното място - Читалището.
Необходим е нов технологичен модел на работа, който чрез защита на проекти да гарантира финансиране на местни и национални прояви и събития - фестивали, прегледи, концерти, събори и конкурси. Всяко читалище трябва да има собствен сайт, електронен подпис и изградена вътрешна система за контрол върху приходите и разходите на средства и управление на материалните активи. Трябва да има базата и човешкият ресурс да участва пълноценно в развитието и обмена на информационната мрежа между всички читалища и с Министерството на културата, с държавните и общински културни центрове и органи, за да може чрез конкурси в електронна среда да кандидатства за финансиране и методическа помощ.
Много скоро трябва да се представи от министъра на културата за обсъждане и приемане цялостна Програма за развитието на читалищното дело в България, защото читалището е националният постамент за развитието на българската култура и духовен просперитет.
Въпрос:Повлия ли пандемията на дейността на читалищните формации в страната? Много от тях прекратиха сбирките, срещите помежду си. Може ли онлайн общуването да замени живото?
Отговор:Противоепидемичните мерките затвориха за групови прояви читалищните зали и салони. Много от колективите през топлите дни провеждат своите занимания на открито или само единични уроци в школите, но се загуби поетата инерция за сериозен ръст от участия в масовите представителни прояви. Това липсва сега на самодейците. Прилагат се форми на дистанционно обучение, но след като са научени стъпките на един танц, хоро или сценка, трябва да се репетира и да се сглоби общото представяне и да се предложи на публиката. Неоправдано е да се отопляват зали и салони за една третина от капацитета на седящите места и да се организират прояви със символично присъствие на публика. Губи се така целта и мисията на самодейното художествено творчество, но се съобразяваме с реалностите и опазването на здравето на читалищните дейци и на публиката. Социалната изолация генерира отчуждение и обезсмисля творческия труд, имащ за цел да социализира хората и да ги обедини около общочовешките ценности. Няма еквивалент на живото общуване между хората, защото дигиталните достижения отдалечават самодейците от естествената им среда - читалищната зала, салон, библиотека и сцена за колективна изява.
Въпрос:Има ли необходимост от промени в Закона за читалищата, свързани с актуални проблеми?
Отговор:Читалищата отпразнуваха внушителните 165 години от своята поява като особен социален и културен феномен в световната култура. Те са еманация на националния дух и стремеж на българският народ към познанието и просвещението. Голям принос за това има Съюза на народните читалища, който изработва проект за Закон за народните читалища и Правилник за прилагането му през 1927г. От тогава досега държавата е създала правила и норми, които регламентират читалищната дейност, определят обема от права и задължения и упражняват контрол върху предоставените средства, тъй като те имат публичен характер. Последният Закон за народните читалища е приет през 1996г. и изменян десетина пъти с цел да се съобрази с новите реалности.
Появиха се читалища, които са регистрирани с цел да акумулират финансови средства без да изпълняват своите законово формулирани функции и не членуват в Съюза на народните читалища (СНЧ). Няма ясно определени нормативни процедури и правила за контрол от държавата, общините и СНЧ върху работата на тези структури и те се възползват от предоставени им права в закона, но не изпълняват посочените задължения. Част от тази национална читалищна инфраструктура не функционира пълноценно и отчита формална дейност. Няма нормативни изисквания приходите от читалищната собственост да отиват пряко към финансиране на творческата дейност и поддържане на материалната база.
Трябва да се приемат критерии за оценка на читалищната дейност и категоризиране на читалищните единици. Необходимо е приемането на адекватна наредба за разпределяне на държавната субсидия за всяко читалище и да се обвърже размера на субсидирането с реално извършената, отчетена и проверена читалищна дейност. Няма обективни предпоставки за приемането на нов Закон за народните читалища, но има остра нужда от нова подзаконова нормативна база, която да формира новия модел на работещото читалище.
Читалищата са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи и имат за цел да развиват и обогатяват културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си. Пряка цел е да работят за запазване на обичаите и традициите на българския народ, да съдействат за разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата, да водят до възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание и осигуряване на достъп до информация.
/РУМ/
EUR 1.9558
USD 1.724
CHF 1.8657
