През изминалата седмица (15-21 февруари) Националният статистически институт (НСИ) публикува данни, които са от голямо значение за икономиката[1].

Инфлацията е важен показател, който дава представа за поскъпването на основни стоки и услуги, които всеки от нас използва в ежедневието си. За да можем да се сравняваме с останалите страни от Европейския съюз се използва хармонизиран индекс на потребителските цени, затова анализът се спира на този индекс. За месец януари 2021 г. инфлацията е минимална в размер на 0.1%, а спрямо януари 2020 г. се наблюдава намаление в инфлацията в размер на -0.4%. На годишна база (спрямо януари 2020 г. с натрупване) най-много се увеличават цените в групата „Образование“ – с 5%, докато при „Здравеопазване“ увеличението е с 1.5%. Малко по-значително намаление на цените се наблюдава при „Транспорт“ с -5.1%, както и при „Облекло и обувки“ с -3.5%. Вероятна причина за намалението е кризата с коронавируса, която кара хората да се въздържат от покупки на по-дълготрайни стоки от една страна, както и са силно затруднени да пътуват, от друга страна. Хранителните продукти и безалкохолните напитки са с почти непроменени цени, като намалението е незначително в размер на -0.1%.

НСИ публикува и данни за размера и източниците на доходи на домакинствата, както и за основните направления на разходите. Те са средно за едно лице от домакинство за четвъртото тримесечие на 2020 г. и са съпоставени с четвъртото тримесечие на 2019 г. Общият доход на лице е в размер на 1805 лв. и нараства с около 35 лв. (2%) спрямо предходната година. Доходът от работна заплата е в размер на 976 лв., намалява с 20 лв., като относителния му дял в общия доход също спада от 56.2% на 54.1%, което вероятно се дължи на влиянието на кризата. Добавките за пенсионерите водят до увеличение на източника доход от пенсии, средно за тримесечието, на едно лице с 61 лв.(12.6%) и те достигат 544 лв., като относителният им дял се увеличава от 27.3% на 30.1%. Кризисният период обикновено е свързан с увеличение на обезщетенията, но поради невисокия им размер, източникът на доход социални обезщетения и помощи намалява от 53 лв. на 50 лв. на едно лице (спад със 7.1%).

Общият разход на лице е в размер на 1681 лв. и се увеличава с 11 лв. (0.7%) спрямо предходната година. Увеличение се наблюдава в две групи. Разходите за жилище (консумативи и поддържане) се увеличават с 20 лв. (6.9%) и достигат 306 лв. Разходите за облекло и обувки нарастват с 1 лев (1.6%) и достигат 64 лв. Разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват с 10 лв. (2.1%) и достигат 485 лв. Значително е намалението на разходите за свободно време, културен отдих и образование – от 69 на 61 лв. (с около 12%), което е логично следствие от кризата и въведените ограничителни мерки, както и известното въздържане от потребление.

Данните за трудовия пазар (заети и безработни) са важни за развитието, като работната сила е един от основните фактори за дългосрочен икономически растеж. Глобалната криза от 2008-2009 г. доведе до голяма загуба на заети, поради което тези процеси трябва да се следят и анализират внимателно. Отново сравнението е между четвъртото тримесечие на 2020 г. и четвъртото тримесечие на 2019 г.

Кризата се отразява на пазара на труда, като въпреки предприетите мерки, броят на заетите лица на възраст над 15 г. намалява с близо 96 хил. души (3%) до 3127 хил. през четвъртото тримесечие на 2020 г. спрямо година по-рано. Намалението при мъжете е с 50 хил., докато при жените е с 46 хил. души. Това е значително намаление на заетите, като от скоростта и устойчивостта на възстановяване на икономиката зависи колко бързо тези хора могат отново да си намерят работа. Важен показател е заетостта при младежите до 29 г., като намалението е с близо 37 хил. души или 8.7%. Кризата затруднява допълнително младите хора да си намерят трайни работни места, като са необходими мерки на политиката, които да ги задържат в България, докато се възстанови икономиката.

Безработицата отбеляза исторически ниски нива преди кризата, като през четвъртото тримесечие на 2019 г. броят безработни лица е 138.5 хил., което съответства на коефициент на безработица от 4.1%. През четвъртото тримесечие на 2020 г. броят на безработните лица вече е 173 хил., което означава увеличение с 34.6 хил. (25%) и съответства на коефициент на безработица от 5.2%. Броят на безработните младежи се увеличава с 9.3 хил. (31% нарастване), като коефициентът на безработица в тази възрастова група (15-29 г.) се увеличава от 6.7% на 9.3%. Коефициентът на безработица (на лица над 15 г.) при мъжете е 5.4%, а при жените е 5.1%.

Продължително безработните лица (една или повече години са без работа, но активно я търсят) са 85 хил., което е около 49% от всички безработни лица, като техният брой се е увеличил с 11.5 хил. спрямо година по-рано. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава от 2.2% на 2.6%.