Проф. д-р Христина Николова,

Ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“

 

Икономическото развитие на страната, както и процесите на глобализация и европейска интеграция доведоха до значително нарастване на вниманието към развитието на транспортния сектор. На базата на основните национални планове и прогнози за развитие на икономиката ни и в частност на транспортната система, може да се направи извода, че пред този икономически сектор стоят сериозни предизвикателства за постигане на устойчива и интелигентна интегрирана мобилност на хора и стоки.

Развитието на съвременното общество изисква запазването на икономическа и социална стабилност, което зависи до голяма степен от възможностите за обществени комуникации, както и от вътрешната и външна търговия. Въпреки че системата за електронни комуникации е развита до ниво, при което връзките между отделните хора и компании могат да се осъществят виртуално, то икономическия живот, професионалната реализация, взаимната зависимост, единство и съгласуваност могат да се постигнат и зависят до голяма степен от добре организираната и функционираща транспорта система. Тази система предоставя възможности на хората да пътуват и улеснява търговията като осигурява придвижването и обмена на всички видове продукти. Хората пропътуват огромни разстояния с цел осъществяване на бизнес и прекарване на свободното време. Стоките се придвижват през различни територии и страни с цел задоволяване на потребителското търсене на населението.

Значението на транспорта за съвременното общество е очевидно за всеки, когато вниманието се насочи към това как пътуват хората и как се задоволяват техните потребности от стоки и услуги. Освен това, съвременното общество зависи в голяма степен от евтините енергийни източници, за да осигури производствените процеси, за да гарантира отопление и осветление на домовете и за осъществяване на пространствено преместване на стоки и хора. То функционира ефективно благодарение на транспортните връзки, които са се развивали в течение на векове и поради факта, че постиженията на науката и технологиите са намерили отражение в транспорта. Бързите комуникации създават възможности за преодоляване на бариерите между различните страни и народи.

Транспортът съдейства и за увеличаване на обема на производството и заетостта в икономиката. Усъвършенстването на организацията на превозите и промяната в логистичните концепции на фирмите води до икономии на време за пътуване, което допринася за повишаване на производителността на труда.  

Освен всичко това, този икономически сектор въздейства и осигурява положителни външни ефекти за другите сектори като развитие на иновациите и осигуряване на достъп до пазара на труда и физическия капитал (транспортната инфраструктура), разширен достъп до пазари, промяна в начина на живот и комуникации на хората чрез осигуряване на висока мобилност на хора и стоки.

Не бива да се забравят обаче и негативните външни ефекти, причинени от транспорта като:

- замърсяване на околната среда (въздух, води, почви), които водят до сериозни промени в климата и глобално затопляне, както и до промени в биоразнообразието;

- транспортни произшествия – водят до загуба на човешки живот, материални загуби, загуба на производителност, медицински разходи за лечение на пострадалите при транспортни произшествия и др.;

- задръствания – които водят до загуби на време, загуби на производителност и загуби за останалите сектори на икономиката.

Пред транспортния сектор стоят важни и неотложни проблеми, които оказват влияние както върху политиката за неговото развитие, така и върху дейността на транспортните компании и взаимоотношенията с техните клиенти. Един от тези глобални проблеми са задръстванията по автомобилните пътища, които засягат над 10 % от пътната мрежа в Европа, а годишните разходи във връзка с тези задръствания възлизат на 0,9—1,5 % от БВП (около 400 млн. евро).

Освен това, транспортът е един от секторите, които допринасят в най-висока степен за замърсяването на околната среда. На автомобилния транспорт се дължат 72 % от всички свързани с транспорта емисии на въглероден диоксид (CO₂), които са нараснали с 32 % за периода 1990—2018 г.

Друг важен проблем, който стои пред транспортния сектор в глобален мащаб е необходимостта от намаляване на броя на смъртните случаи при пътно-транспортни произшествия. Анализът на данните за загиналите при ПТП в България, показва спад с 36 % от 2000 г. насам, но броят им все още надхвърля броя, който трябва да бъде постигнат при  изпълнение на целта на Европейската транспортна политика за намаление на смъртните случаи с 50 % до 2020 г. Крайната цел е 0 загинали, т.нар. „Мисия 0“.

През 2020 и 2021 г. транспортният сектор беше изправен пред предизвикателството на ограничаване на свободата на движение и други координирани рестриктивни мерки, необходими за осигуряването и запазването на човешки животи по време на пандемията от COVID-19. Тези мерки доведоха до сериозен спад в икономиките, закъснения с доставките на стоки и услуги и необходимост от скъсяване на веригите на доставките на стоки от първа необходимост. Забавянето в доставките на стоки, от своя страна, доведе до критичен недостиг на някои от тях. Предприетите ограничителни мерки за разпространението на вируса доведоха, също така, до забавяне на доставката на пратки в Европа и в целия свят. По време на тази криза, най-важно беше осигуряването на лекарства, защитна екипировка и други консумативи в болниците, лекарските кабинети и медицинските центрове. В този контекст, ключов проблем беше осигуряването на непрекъснати транспортни услуги, които са от жизнена необходимост за функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз и за ефективност на действията в отговор на здравната криза в обществото, причинена от разпространението на COVID-19.

Кризата и последствията от нея доведоха до необходимост от предприемането на мерки за възстановяване и преодоляване на икономическите, обществени и финансови загуби и последици във всички сектори на икономиката, респективно за ограничаване на въздействията върху функционирането и управлението на транспортния сектор в страната.

От друга страна са налице все по-строги европейски изисквания за ограничаване на консумацията на енергия и подобряване на енергийната ефективност на сектора, за увеличаване на неговата екологична устойчивост и подобряване на качеството на живот на населението в съответствие с основните принципи на т.нар. „Европейско зелена сделка“. Всичко това налага идентифицирането на конкретни мерки и изграждането на ясна и устойчива концепция за справянето с кризисни ситуации.

Основната цел на транспортния сектор е да предприеме мерки за възстановяването си и за преодоляване на обществените и финансови последици и ограниченията, наложени от пандемията COVID-19. Постигането на тази цел ще допринесе за възстановяване на позициите на отделните видове транспорт на националния и европейски транспортен пазар, за ограничаване и намаляване на загубите на транспортните компании и за осигуряването на адекватно предлагане на транспортни услуги, отговарящо на изискванията на потребителите. Всичко това ще създаде предпоставки за повишаване ефективността като цяло и транспортният сектор ще има възможност да имплементира устойчива стратегия за справяне с подобни кризисни ситуации в бъдеще, както и ще отговори на новите предизвикателства, свързани с имплементирането на основните принципи на Европейската зелена сделка. Те са насочени към подобрено управление на мобилността на пътници и товари, отчитане на обществените разходи за транспорт при спазване на принципите за справедливост и постигане на конкурентоспособност на транспорта и европейската икономика, осигуряване на ползи от автоматизацията на процесите и приложение на ИТС и насърчаване на екологичната и устойчива мобилност. Разбира се всички тези предизвикателства трябва да бъдат адресирани при запазване на нивата на участие на транспортния сектор в икономиката на страната чрез осигуряване на заетост, осигуряване на икономически растеж и прилагане на иновации в организацията на превозите, при превозните средства и в управление на превозния процес за повишаване на конкурентоспособността, както и чрез внедряване на иновации, инвестиции и дигитализация, повишаване на безопасността по пътищата и осигуряване на качествена транспортна свързаност на хора и места.

УНСС