Изложба, посветена на 165 години от рождението на Стоян Михайловски, организира Централната библиотека на БАН (ЦБ - БАН). Стоян Михайловски е виден български писател, общественик, политик. Автор е на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща в училищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него.   

Експозицията представя личната му библиотека, съхранявана в ЦБ - БАН, негови първи публикации на страниците на „Периодическо списание“ и „Сборник за народни умотворения“, както и първи издания на негови произведения.

Личната библиотека на Стоян Михайловски постъпва в Централна библиотека на БАН през 80-те години на XX век. Тя съдържа около 3000 тома – художествена, правна и религиозна литература на различни езици, речници (сред които пълният френско български речник от 1894 г. и българо-френски речник от 1898 г. на друг наш възрожденец, просветен деец и общественик Нестор Марков).

Специален акцент в изложбата е първата публикация на всеучилищния химн „Върви, народе възродени“ на страниците на сп. „Мисъл“. През тази година  се навършват 120 години от първото му изпълнение през 1901 г.

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище. На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

Друг важен момент е представянето на книги от личната библиотека на Михайловски с автографи и посвещения както на български класици – Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Яворов, Петко Тодоров, Кирил Христов, Антон Страшимиров, така и на видни български общественици и просветни дейци, сред които Димитър Молеров, Димитър Мишев, Юрдан Тодоров, Йосиф Хербст и др. Подбрани са и различни издания на френски език, които съставляват преобладаваща част от библиотеката на Ст. Михайловски с бележки от самия него.
Във витрините представяме издания от личната библиотека на Ст. Михайловски, така и издания на негови произведения и литературна критика за него. Интересен момент са книгите миниатюри, специално място е отредено на изявите му като оратор.

„Книга за българския народ“ е книга със сатирична поезия от Стоян Михайловски, издадена през 1897 година. Книгата е преиздавана през 1931, 1938, 1946, 1960 и 1991 г. Това произведение донася най-голяма известност на Михайловски. То е сред най-мощните явления в европейската литературна сатира по онова време.

Стоян Николов Михайловски е роден е в Елена през 1856 година и е потомък на стар възрожденски високо просветен род – син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865 – 1868), а в 1872 година завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. След 1878 година Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия в Свищов, в новообразуваното Княжество България. В 1886 година е избран за депутат в Третото Велико Народно събрание и участва в избора на нов български княз през април на следната 1887 година. В 1894 – 1896 година отново е депутат в Осмото Народно събрание. В 1903 година е избран за депутат в Тринадесетото Народно събрание. От 1892 година е дописен член, а от 1898 година действителен член на Българското книжовно дружество. Стоян Михайловски активно участва в дейността на Македоно-одринската организация.

Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ (Цариград). Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Сътрудничил е и на „Църковен вестник“. Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно – пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. 

Автор е на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща в училищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него. На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химн на Св. св. Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. 

БАН