Според климатичните особености на България, летните месеци се характеризират с по-ниски стойности на месечните суми на валежите. През последните години у нас се наблюдава начало на засушаване още в средата на м. юли, което преминава в суша през август и септември, а през някои от годините тази суша преминава от лятна в есенна и дори в зимна. Според дефинициите, агрометеорологичната суша, това крайно неблагоприятно за земеделието явление е свързано с недостига на вода в почвата. В съчетание с по-високите температури се създават условия за топлинен стрес на растенията, а последното се отразява пряко върху продуктивността на селскостопанските растения.

Какви са последствията от засушаването и сушата?

От гледна точка на агрометеорологията засушаването е период от най-малко 10 последователни дни, през който сумата на валежа е по-малка или равна на 1 mm, а сушата е период от 30 или повече последователни дни през които сумата на валежите е по-малка или равна на 1 mm. Подобни явления се наблюдават все по-често през последните 30 години у нас. Основен източник на вода за растенията са валежите, като почвата изпълнява функцията на резервоар. Колкото по-голям е обемът на съхранената в почвата и усвоима за растенията вода, толкова по-продъжително време растенията запазват нормалните си физиологични функции. Обемът на задържаната в почвата вода зависи от механичния състав на различните типове почви. Счита се, че когато почвата е наситена с вода е достигната пределната полска влагоемност (ППВ). Когато водата в почвата е 70 и повече процента от ППВ условията на овлажнение са оптимални; а когато те са по-ниски са налице различни степени на суша, които чрез индекса на почвно засушаване (SMI) се характеризират посредством 5 степенна скала. фиг. 1.

 

Фиг. 1. Условия за възникване на различни степени на суша през месеците юли, август и септември за 2018, 2019 и 2020 години в земеделските райони на България

При различните степени на суша и особено при температури над 28-30ºС се нарушават условията за нормално протичане на физиологичните процеси при селскостопанските растения, вследствие на което се наблюдават ниска фертилност на прашеца, нарушения в опложането, абортиране на цветове и завръзи и понижена продуктивност. При екстремните нива на суша растенията изцяло изсъхват и загиват.

Кои са най-уязвимите райони?

В резултат на непрекъснатия мониторинг на метеорологичната и агрометеорологична суша, представени съответно чрез баланса на сумата на валежите и сумата на изпарението и количеството на водата в почвата в проценти от ППВ дават възможност да се определят най-уязвимите от сушата на национално, регионално и до ниво землище райони. В НИМХ е направен обективен анализ по посочените показатели и като сухи и са определени районите - фиг 2, уязвими от суша в съответствие с критериите на Регламент (ЕС) 1305/2013 г.

Фиг. 2 Землища от земеделската зона на страната без тези от планинските райони, уязвими от суша към 2019 г.

Какво да очакваме през тази година?

Зимата на 2021 г. беше мека, а пролетта хладна и дъждовна. Това стана предпоставка селскостопанските посеви да презимуват успешно, без съществени загуби, вследствие на зимните условия. Агрометеорологичните условия през пролетта, в по-голямата част от земеделските райони на страната до края на м. юни формираха оптимално влагосъдържание в почвата. Месец юли започна с типично летни максимални температури, до 32-35ºС. През второто и третото десетдневие на юли агрометеорологичните условия ще се определят от топло, а в края на месеца – от сухо и горещо време. Прогнозираните наднормени топлинни условия през втората половина на юли ще са причина за скъсяване на междуфазните периоди и ускорено развитие на пролетните култури, което предполага високо потребление на вода от почвата, фиг. 3

Фиг. 3. Съдържание на вода в почвата (m³/m³) в слоя 30-70 cm на 14 юли 2021 г

Най-ниски са нивата на почвените запаси в Северозападна България, западната част на Тракийската низина и зоната около Любимец. С оглед получаването на високи резултати в тези райони, земеделските производители ще трябва да предприемат мерки за поливане на пролетните култури през следващите дни до края на месеца.

 

 

НИМХ