Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) разработва и поддържа системи за ранно предупреждение при опасност от настъпване на неблагоприятни хидрометеорологични явления, в т.ч. наводнения причинени от разливи на реки и/или от интензивни валежи.

Системите за ранно предупреждение се използват от централните и местните власти за реализиране на политиките по превенция и намаляване на щетите от бедствия от естествен характер, които застрашават живота и стопанската инфраструктура по поречието на реките. Такива организации са на първо място МОСВ, МВР чрез Главна Дирекция Пожарна Безопасност и Защита на Населението (ГД-ПБЗН), областни и общински администрации.

Във филиал Пловдив на НИМХ се експлоатират няколко системи за прогнозиране и ранно предупреждение за наводнения от преливане на реки в басейните на р. Марица, р. Тунджа и р. Арда, които обхващат целия Южен централен район, Старозагорска и по-голямата част от Сливенска и Ямболска области. Тези системи са разработени с финансовата подкрепа на предприсъединителните фондове на ЕС за България, чрез която е осигурено закупуването на специализирано оборудване и софтуер и е изпълнена хидрологичната прогностична система за р. Марица и Тунджа (https://maritsa.meteo.bg) (фиг. 1).

Фиг. 1. Началния екран на информационната система Марица-Тунджа с код червен и прогнозата на водното ниво при Свиленград на 10.01.2021 г. с прогноза за преливане

Екип от учени и специалисти на НИМХ самостоятелно разработват такава за поречието на р. Арда до вливането ѝ в р. Марица на гръцка територия (https://arda.hydro.bg). Характерното за системата за ранно предупреждение на р. Арда (фиг. 2) е, че включва и влиянието на трите големи водохранилища от каскада Арда: яз. Кърджали, Ст. Кладенец и Ивайловград. Всички системи се поддържат в изправност, допълват се и се усъвършенстват от специалистите в НИМХ с национално финансиране осигурявано от МОСВ и чрез участието на НИМХ в нови проекти с европейско финансиране, като FLOODGUARD (http://www.greece-bulgaria.eu/approved-project/57/ ).

Фиг. 2. Нивомерната станция на яз. Ст. Кладенец

Системите за прогнозиране и ранно предупреждение за наводнения от реки използват информация за валежи от дъжд и сняг, температура и влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, слънчева радиация, данни за водните нива и други измерени в реално време данни, за да анализират картината на началното състояние на повърхността на земята. След въвеждане на резултатите от анализа, данните за същите променливи от прогностичните метеорологични модели се използват за изчисляване на хидрологичната прогноза за високи води и речни наводнения.

Поради тази причина хидрологичните прогнози следват плътно в качествено и количествено изражение териториалното разпределение на прогнозираните валежи и температура на въздуха (при случаи на интензивно снеготопене) от краткосрочните и средносрочни метеорологични модели.

Прогнозите се изчисляват автоматизирано през 12 часа – в 10 и 22 ч. всеки ден за постоянни точки – селища от поречията на реките, за 5 дни напред. Така например за поречие на р. Марица това са 15 селища, за р. Тунджа 6 селища и за целия басейн на р. Арда – 19 селища. При всяко селище са определени статистически и/или чрез геодезични измервания три прага на опасност от преливане, отговарящи на три алармени нива: „Предупреждение”, „Внимание”, “Тревога”. При статистическото определяне последното ниво отговоря на повторяемост на прогнозираното явление веднъж на сто години (Таблица 1) https://arda.hydro.bg/bg/index.php?glaven=techno и при това алармено ниво опасността от преливане е най-висока. При геодезичното заснемане, водните стоежи с най-високо алармено ниво се определят спрямо височините на дигите на двата бряга на реките в населените места.

Двете системи се експлоатират в оперативен режим без прекъсване,  и осигуряват важна предварителна информация за вероятността от преливане на реките Марица, Тунджа и Арда за всички заинтересувани органи в България. Най-често такива явления се наблюдават в горното поречие на р. Арда и р. Върбица (Фиг. 3) но в случаите на опасност от преливане на язовирите се предупреждават отговорните институции на Република Гърция и Република Турция. На второ место по честота са подобни явления в долното течение на р. Тунджа и р. Марица, обикновено след интензивни и продължителни валежи включващи големи зони от Горно Тракийската низина. Поради ниското разположение на тези зони и невъзможността за задържане на водите във водохранилищата в планините, обикновено до по-високи коти се покачват нивата на р. Тунджа в гр. Елхово и р. Марица при Свиленград (фиг. 1). Тези покачвания се прогнозират успешно и времето до евентуалното им възникване се използва от органите на ПБЗН за осъществяване на превантивни мероприятия в съответните селища.

Фиг. 3. Предупреждение и прогноза за високи води на р. Върбица, гр. Златоград

НИМХ