София, 2 декември /БТА/ Изстрелян на 19 октомври 2006 г., Metop-A се е превърнал в първия полярно орбитален метеорологичен спътник за EUMETSAT (Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници) и съответно Европа. Спътниковата платформа е летяла в слънчево-синхронна орбита (тип полярна орбита, в която спътникът преминава над всяка точка над земната повърхност по едно и също местно време всеки ден) в продължение на над 15 години, съобщиха за БТА от Националния институт по метеорология и хидрология.

Този период е продължил три пъти повече от първоначално заложените за мисията 5 години. Metop-A не е единственият по рода си спътник и работи съвместно с Metop-B и Metop-C за формиране на полярната система от метеорологични спътници на EUMETSAT. Заедно, тези три спътника предоставят на потребителите значими данни за времето, които съществено подобряват числената прогноза и качеството на климатичните данни, които се използват за наблюдение на изменението на климата.

Metop-A е платформа, на която са инсталирани инструменти, които измерват различни параметри и характеристики на Земята. Първоначалните данни преминават през обширен цикъл на контрол на качеството. Получената информация спомага за оценка на измененията на температурата, влажността, състава на атмосферата, посоката и скоростта на ветровете и други важни променливи на състоянието на Земята.

Освен значимия си принос в научните и оперативни среди, Metop-А се явява и своеобразна начална точка в сферата на съвместните споразумения между научните програми на Европа и САЩ относно спътниковата метеорология. Измерващи инструменти, които са разработени от Националната администрация за океани и атмосфера на САЩ (NOAA), са поставени и на Metop-A. Така спътникът се превръща в платформа за съвместна работа между NOAA и EUMETSAT. „Силата на това партньорство ще продължи да бъде от ключово значение за посрещането на бъдещите предизвикателства за наблюдение на нашия глобален климат и океани от полярната орбита“, споделя д-р СтивВолц от NOAA.

Процесът по извеждане от орбита на първия от трите полярни спътника Metop-A, започва с поредица от маневри, с които се цели спътника да бъде спуснат на по-ниска орбита, така че разстоянието до Земята да бъде намалено от 817 км на около 530 км.

На 30 ноември, преди спътникът да бъде изведен от работната си орбита, е извършен експеримент с научна цел, която първоначално не е заложена в оперативните му задачи. Осъществена е маневра – обръщане “по гръб”, която продължава около петдесет минути, след което при достигане на точка над Шпицберген, Норвегия, Metop-A предава своите събрани данни от проведения експеримент. Извършването на тази маневра е първата по рода си за EUMETSAT, и позволява на инструментите, които обикновено сканират Земята, да сканират открития космос.

Така се получава информацията, с помощта на която да се определи и подобри  точността на измерване на инструментите на борда на спътника. Стандартно се правят сравнения на измерената температурата в синоптична станция на земната повърхност и измерването на температурата по спътников метод за същата точка. Тази процедура се нарича калибриране, като се прави съпоставка на температурите, измерени по двата метода. За съжаление, при така поставената задача се правят и някой приближения, които внасят неточност: понякога между спътника и земната повърхност има облаци, които правят стойността на измерената температура неточна. Но ако спътникът се обърне към открития космос, където няма облаци и измерваната температурата е еднаква и с известна стойност - 270,42 градуса по Целзий, това ще даде възможност за извършване на калибриране на инструментите на борда на Metop-A почти безгрешно. Ако резултатите са удовлетворяващи, това би помогнало за успешното калибриране и на останалите два спътника от полярната система, което ще подобри значително точността и последователността на дългосрочните записи на климатични данни в бъдеще.

Понастоящем, след като Metop-A вече е предал информацията от експеримента към наземната станция на Шпицберген, се очаква цялото останало гориво да бъде изразходвано чрез допълнителна серия от маневри и всички останали системи на борда последователно да бъдат изключени. По този начин спътникът ще бъде поставен в орбита, по която да се спуска в все по-ниски орбити, докато накрая не се разпадне при навлизане в земната атмосфера. Очаква се този процес да приключи в рамките на следващите двадесет и пет години, в съответствие с международните стандарти за смекчаване на негативното въздействие на космическите отпадъци. Въпреки че Metop-A е изстрелян преди въвеждането на тези стандарти и следователно не подлежи на тях, EUMETSAT се стреми да спазва тези стандарти, за да изпълни ангажимента си за поддържане на околоземното пространство чисто.

Двата оставащи спътника в полярната система на EUMETSAT, Metop-B и Metop-C, се очаква да работят съответно до 2027 г. и до 2030 г., като се гарантира, че основните данни, които тези спътници предават за околната среда на Земята, ще продължат без прекъсване.

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) използва директно и индиректно голяма част от получените данни от полярната мисия на EUMETSAT в своите дейности. Първичните данни получени от Metop-A са част от продуктите, които се асимилират в числената прогноза на времето и добавят важна информация в оперативната работа в различни области, сред които и част от дейностите на Института като хидрология, агрометеорология, следене на качеството на атмосферния въздух и други. В оперативната прогноза на времето, прогнозистите на НИМХ имат достъп и до продукти на Metop-A, които например дават информация за облачната покривка над страната и скоростта и посоката на вятъра на различни нива над водни повърхности – предимно над Черно море. Освен това информацията от полярните спътници се използва и в комбинация и с други метеорологични продукти, като така се получават качествено нови типове продукти, полезни както за научния кръг от хора, така и за широката общественост. /ПВ/