Според астрономическия календар за 2021 г. на института по астрономия към БАН http://nao-rozhen.org/astrocalendar/2021/Astronomical_calendar_2021.pdf астрономическата есен е започнала на 22.IX и продължава до 21.XII. Метеорологичната есен, обаче, е тримесечният период на септември, октомври и ноември. Тук са дадени няколко данни за метеорологичната есен на 2021 г.

Тя е със средни сезонни температури близки до нормалните, но е най-студената есен от 2015 г. насам. На фигура 1 са показани карти на средната сезонна температура и нейното отклонение от климатичната норма. Сезонни карти за температура и валеж за метеорологичните сезони могат да бъдат намерени  на http://www.meteo.bg/bg/seasonAnalyses . На фигура 3 в лявата колона са показани карти на отклонението на средната месечна температура от климатичната норма за трите есенни месеца. Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/minalMesets . Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.

 

Фигура 1. Средна сезонна температура (°С) (а) и нейното отклонение от климатичната норма (б) за есента на 2021 г.

Сезонните количества валеж са близки до климатичната норма в Северна и Източна България или по-големи в Югозападна и Южна централна България. На фигура 2 са показани карти на сезонното количество валеж като абсолютна стойност и като процент от климатичната норма ( http://www.meteo.bg/bg/seasonAnalyses  ). На фигура 3 в дясната колона са показани карти на месечното количество валеж като процент от нормата за трите есенни месеца ( http://www.meteo.bg/bg/minalMesets ).

Фигура 2. Сезонно количество валеж (mm, l/m2) (а) и в процент от климатичната норма (б) за есента на 2021 г.

Фигура 3. Отклонение на средната месечна температура от климатичната норма (°С) (лява колона) и месечно количество валеж в процент от климатичната норма (дясна колона) за есенните месеци септември (първи ред), октомври (втори ред) и ноември (трети ред)

Сезонните суми на валежите са близки до нормата или по-големи, но по-голямата част от валежните количества са реализирани в средата на октомври (8-16.Х – фиг. 5). Септември и ноември са относително сухи месеци (фиг. 3 – дясна колона). Септември на 2021 г. е най-сухият месец септември от 2012 г. насам, а ноември е един от трите най-сухи месеци ноември от 2012 г. насам. Като относително най-топли периоди се открояват средата на септември и началото на ноември, а като относително най-студени – почти целия месец октомври и средата на ноември. Септември на 2021 г. е най-студеният месец септември от 2015 г. насам. Октомври на 2021 г. е най-студеният месец октомври от 2004 г. насам, а ноември е един от най-топлите месеци ноември от 2010 г. насам[1]. На фигура 4 са показани диаграми на сезонния ход на температурата, а на фигура 5 са показани диаграми на сезонния ход на валежите в София, Пловдив, Плевен и Варна. Диаграми на месечния ход на температурата и валежите могат да бъдат намерени на  http://www.meteo.bg/bg/minalMesets . В оперативните метеорологични станции на НИМХ най-⁠високата измерена температура е 35.0 °С в Ловеч на 17.IX, а най-ниската – -13.0 °С на връх Мусала на 30.XI. Най-голямото 24-⁠часово количество валеж е 85 mm от дъжд. Измерено е в с. Веселие, обл. Бургас, на 13.Х.

Фигура 4. Сезонен ход на температурата (°С) като 7-дневна пълзяща средна стойност за София (а), Пловдив (б), Плевен (в) и Варна (г) през есента на 2021 г.

През първата половина на септември все още има висока степен на пожароопасност.  На фигура 6а е показана карта на индекс на пожароопасност за 14.IX ( http://www.meteo.bg/bg/forecasts/fireindex ). Масови есенни слани започва да има през втората половина на октомври (фиг. 7а), а масови мъгли – през първото десетдневие на ноември (фиг. 7б). Валежи от сняг има още в края на септември в планините над 2000 m надморска височина. През валежния период в средата на студения октомври в планините над 1200 m надморска височина отново вали сняг и се образува снежна покривка. В последния ден на ноември преминава средиземноморски циклон и вали сняг, освен в планините, също и по високите полета на Западна България и в Предбалкана. В София на 30.XI сутринта натрупва 12 cm сняг. Най-голяма височина на снежната покривка през есента е измерена на Черни връх на 15.Х – 24 cm. На фигура 6б е показана карта на снежната покривка в България на 30.XI ( http://www.meteo.bg/bg/snPokrivka ).

Фигура 5. Сезонен ход на валежите (mm, l/m2)  през есента на 2021 г. за София и Пловдив (а) и Плевен и Варна (б)

Фигура 6. Индекс на пожароопасност на 14.IX (а) и височина на снежната покривка на 30.XI (б)

Фигура 7. Брой станции със слана (а) и мъгла (б) през есента на 2021 г.

НИМХ публикува месечен (ISSN 1314-894X) и годишен (ISSN 2738-781X) хидрометеорологични бюлетини. Последният излязъл брой на месечния бюлетин е достъпен на http://www.meteo.bg/meteo7/sites/storm.cfd.meteo.bg.meteo7/files/Bulletin.pdf , а годишните бюлетини за 2019 и 2020 г. са достъпни на http://www.meteo.bg/bg/zaNas/godishen .

 

НИМХ