EZ 07:30:01 11-02-2022
RZ1819EZ.004 07:30
Варна - култура - експерт - интервю

Инвестициите в културата са шанс за преодоляване на ковид кризата, смята експерт


Варна, 11 февруари /Данаил Войков, Георги Генчев, БТА/
В отговор на поразяващото въздействие на пандемията от COVID-19 върху културния и творческия сектор, Европейският план за възстановяване включва дейности, културната основа на които се базира на общи принципи и ценности, каза за БТА експертът Любомир Кутин, доктор по социология, дългогодишен изследовател на културните политики и художествените фестивали, автор на тематични книги. С него БТА разговаря за подкрепата на културата, която следва да дойде от новия бюджет и Плана за възстановяване на ЕС.
Кутин коментира, че ковид кризата е поразила всички културни дейности и творчески продукти по веригата. В същото време тази ситуация помогна на обществото и политиците да погледнат с други очи към културата, смята експертът. Според него доброто е, че тази сфера е заела по-водещо място в системата на публичните политики. Има какво да се желае, въпросът е по какъв начин ще можем в дългосрочен план да извлечем ползи, които да изкристализират в обществени блага, в художествено творчество, в крайни перспективи за хората, ангажирани в изкуството, коментира специалистът.

Следва пълният текст на интервюто:

- Какво място намери сферата на културата в Европейския план за възстановяване като следствие от COVID-19?
- Първоначално този план се фокусира върху енергетиката, инфраструктурата, иновациите. Културата отсъстваше като тема. След едно категорично настояване и активна позиция на сектора, тя зае своето място, макар и скромно като дял. В някаква степен това включване е гаранция за дълго отлаганите реформи в публичните системи в областта на културата, наред с всички останали сфери от живота ни. Средствата, които ще дойдат по европейския план трябва да бъдат насочени към звената, които са настроени да градят капацитет.

- Каква е ролята в ситуацията на пандемия на Националния фонд за култура и необходими ли са някакви промени в него?
- В тази ситуация Националния фонд "Култура" придобива по-голяма тежест в системата на публичните политики за култура. Създаването на фонда е резултат от приетия базисен закон за закрила и развитие на културата в далечната 1999 г. Изминалите повече от 20 години налагат сериозно преосмисляне и адаптиране към сегашната ситуация. Ако допреди 2-3 години Националният фонд "Култура" разпределяше около половин милион лева бюджет, то през 2020 година ковид пандемията наложи шоковото им увеличаване на 20 милиона лева. Факт, който е голямо предизвикателство пред работещите във фонда специалисти. Искрено се надявам да се изгради необходимият капацитет, който да се гарантира и от нормативни промени. Защото в системата на културните политики именно Националният фонд "Култура" е звеното, което е един вид гарант за приобщаването на българската култура към европейските тенденции и процеси в тази сфера. Културата трябва да заеме подобаващо място в организацията на обществения живот. Днес всеки голям инвестиционен проект се съпътства задължително от оценка на въздействието на околната среда, а никой не се грижи от оценка на въздействието върху културната среда. По-сложно е, но е крайно необходимо, защото повсеместната и безогледна комерсиализация поразява жизнено важни обществени системи - образование, социално подпомагане, сигурност, отбрана. Пошлият вкус носи не по-малко дългосрочни и понякога фатални вреди, съизмерими с накърненото природно равновесие. И няма кой да озапти самозабравили се пишман "културтрегери", чиято основна грижа е задоволяване на собственото им его и безогледно паразитиране върху национални и световни художествени образци - по подобие на библейските търговци в храма. Ако природата съществува чрез равновесие, то културата, като човешка дейност, се подчинява на принципа на йерархията. Както е казал народа - "Всяка жаба да си знае гьола". Смислената реформа в културата означава наместване на пластове, ценности, отглеждане на правила и стандарти, които да дадат "зелена светлина" на всеки високо професионален творец. Културата, която битува на пазара е достатъчно жизнена да се подхранва сама. Не е нужно да получава публични средства - както преди време "Пайнер" беше финансиран с европейски средства. Това трябва да е основна грижа но отговорните институции - Народното събрание, Министерството на културата, Национален фонд "Култура", общинските администрации.

- Дава ли бюджетът основание за излизане от капана на епидемията?
- Инвестициите в културата следва да се разглеждат като необходимост за преодоляване на ковид кризата, защото тя порази всички културни и художествени дейности. Бюджетът винаги се съпътства с тригодишна средносрочна прогноза - в случая за периода 2022-2024 г. За съжаление в сферата на културата усилията за реформи чрез сметките на Европейския план и реформата на Националния фонд "Култура" още не кореспондират адекватно с тази тригодишна бюджетна прогноза. В голяма степен тази бюджетна прогноза по инерция продължава да се изготвя формално. В нея четем за "Оперно-филхармонични дружества, например" - институти, които не съществуват повече от 20 години. В културата дългосрочното планиране е от жизнено важно значение. И тази година във Варна няма да има балетен конкурс, организаторите на фестивала "Варна лит" също решиха да не го провеждат, защото до април няма да знаят с какви пари ще разполагат от общинския бюджет. Финансирането не трябва да е безусловно, а да се крепи на добре осмислени процедури за наблюдение и оценка, елиминиране на конфликт на интереси. Това е много трудно постижима цел, защото сме малко общество, оплетено в роднински и други връзки от най-различен характер. Именно от тази гледна точка Национален фонд "Култура" придобива особена тежест - да се превърне в инкубатор на идеи и съизмерване на нашата култура с европейските и световни процеси в същата област. Естествено в този конгломерат от интереси е необходимо да се калкулират някои неизбежни рискове. От друга страна изграденият корпус на установените културни институти и инфраструктура също се нуждае от подпомагане. Големият проблем, който съществува сега, е невъзможността да се отворят перспективи и програми с тригодишен срок, както е в Европейския съюз. В тази тригодишна рамка за финансиране на културни инициативи ние нямаме такива инструменти, а така няма как да гарантираме предвидимост.

- Необходима ли е в тази ситуация някаква по-специална "защита" за културната сфера или въвеждане на "защитени" специалности и професии?
- Подобно на защитените видове в екологията, културата също се нуждае от подобна грижа. Защото в ЕС за 27 държави, които изграждат европейското семейство, именно културното многообразие е богатство, изразяващо се в различни форми на културна активност. На фона на усилията за финансиране на културата, се очертават два проблема, които все още не намират решение. Недостатъчно внимание се отделя на творчеството. Така например, класическите сценични изкуства - симфоничната, камерната музика, операта, балета, художествената песен, не предлагат нова продукция. Сега представителите на киноиндустрията с основание протестират, че административни неуредици пречат на финансирането на нови продукции. Но не по-малко трябва да сме загрижени и за творчеството в споменатите музикални жанрове, защото без тях сме обречени в не по-малка степен на безкултурие. Вторият проблем е, че хората, заети в изкуството нямат добри, адекватни перспективи. Ето и пример - миналата година в Националната музикална академия са завършили шестима цигулари. За създаването на един добър музикант са необходими минимум 15-20 години само за обучение. Ето защо би следвало тези професии да се превърнат в защитен вид, защото скоро ще изчезнат. Тук отново ще напомня за специалните политики, които да развиват тези умения. Иначе онова, което ни очаква е духовната бедност. Има и една още по-малко забележима негативна тенденция. Културата черпи ресурси от образованието. Те са нещо като скачени съдове. Упадъкът на професионалното художествено образование е очевиден. На фона на ковид кризата се засили и упадъкът на образованието по изкуствата в общообразователните училища. Вече две години отглеждаме поколение, което се дезинтегрира от всякакви художествени дейности. Това е пагубно. В живота навлизат млади хора, тотално отчуждени от изкуствата - като любопитство и интерес. Излишно е да обясняваме какво е значението на изкуствата за оформянето на творчески нагласи във всички видове професии. От друга страна изминалите две години генерираха възможности. Изпитанията помогна на творците да се консолидират, да отглеждат и проявяват солидарност. А това е много важно, за да гарантира жизнеспособност на сектора. Въпреки, че COVID-19 създаде много проблеми, доброто еq че културата беше припозната и като нещо важно, което да заеме подобаващо място в системата на обществените отношения.
/РЗ/