SM 14:43:31 11-02-2022
MG1440SM.004
българка - стихотворения - поезия - Чикаго

Елка Бърдарова: Има нужда от повече медийна гласност на културните събития зад граница


София, 11 февруари /Мартина Ганчева, БТА/
"Има нужда да се даде повече медийна гласност на всички културни събития, случващи се зад граница и това да се отразява и в България", казва в интервю за БТА и рубриката БГ Свят Елка Бърдарова, член на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Тази неделя, на 13 февруари, сънародничката ни ще участва в първия по рода си онлайн рецитал на български поети от различни държави - събитие, за което БТА по-рано информира.

Елка Бърдарова живее в Чикаго от осем години. В момента работи върху първия си роман. Зад гърба си има написани над 750 стихотворения, част от които събрани в три стихосбирки („Душата избира“, „Да обичаш с Душата“ и „Здравей. Обичам те“). "Ще ме откриете в любовната лирика", споделя сънародничката ни. Творбите й се радват на топъл прием от българската общност в Чикаго и въобще в САЩ. Отвъд поезията работи като застрахователен агент. Със съпруга й имат и семейна транспортна фирма.

Ето какво сподели Елка Бърдарова за пътя от родното Велико Търново до Америка и за носталгията по България специално за БТА и рубриката БГ СВЯТ.

От застраховател в голяма компания до утвърден поет в Чикаго. Това е огромен завой и промяна. Кога и защо заминахте за Америка?

Идването ми в САЩ наистина беше огромен завой. Преди да имигрирам, много от моите бивши колеги от застрахователната компания, в която работех, не можеха да повярват, че ще тръгна и ще загърбя кариерата, коята вече имах. Имаше и такива, които ми предлагаха да си взема неплатен отпуск, да отида до Щатите, да видя как е и да се върна обратно. Аз обаче бях твърдо решена, че тръгвам и няма да се обръщам назад. Така и направих.

Съпругът ми вече беше заминал със зелена карта, а аз трябваше да изчакам дъщеря ни да завърши средното си образование, да си вземе дипломата и тогава да потеглим. Така в началото на месец юли 2014 г. моето (нашето) пътешествие към новото и непознатото започна. Няма да забравя проливния дъжд, който се изля в България този ден, а един познат тогава каза: "Ти тръгна и след теб потоп...".
Цялото пътуване беше запомнящо се, защото вместо да имаме само две прекачвания, в един момент се оказа, че полетът ни има пет ( София - Амстердам - Филаделфия - Шарлот - Чикаго) и вместо да стигнем на 8 юли в Чикаго, пристигнахме на 9. Междувременно съпругът ми се беше побъркал от притеснение за нас. Тогава си казах "И времето е против това пътуване".

Бях напълнила куфарите си с делови костюми, защото това беше моя гардероб в България, а се оказах домакиня вкъщи. В моето ежедневие вече нямаше график, пълен от горе до долу с предварително уговорени срещи с клиенти и агенти, нямаше непрестанно звънящ телефон, нямаше хиляди имейли. Бях в шок. Но знаех какво искам да правя и с какво искам да се занимавам и в САЩ. Това беше застраховането.

Не знам дали да нарека случайност всичко, което се случва в живота ми, но винаги се случва това, което истински съм искала и неообходимата ми информация винаги сама не намира. Съседка ме запозна с нейната застрахователна агентка, тя пък ме заведе на среща с нейния мениджър и така разбрах, че първо трябва да си взема лиценз, ако искам да работя като застраховател в САЩ. За два месеца седнах и с помощта на телефона и Google преводача преведох от А до Я двата учебника, върху които трябваше да положа изпит, явих се и взех въпросния лиценз, който ми позволяваше да работя като застрахователен агент. И подписах първия си договор за работа в САЩ с една от най-големите и стари животозастрахователни компании тук. В последвие започнах да работя като независим агент и сключих договори с още много компании, които ми дадоха възможност да предлагам пълната гама от застрахователни продукти включително и застраховки за пътуване в чужбина и за гостуващи в САЩ. Именно с този тип застраховки ме познават нашите сънародници тук от почти всички щати и търсят моите услуги, когато им предстои пътуване в чужбина или пък очакват свои близки да им гостуват в САЩ.

Какво най-много Ви липсва от България?

Липсва ми това, че всичко е " на една ръка" разстояние, че дори и да нямам уговорена среща с някой за кафе, ще седна в едно от любимите си кафенета и най-малко един познат ще се появи и ще се присъедини към мен, без предварително да сме се уговаряли. Липсва ми да се разхождам по улицата и да виждам познати лица. Липсва ми да звънна на приятелката си и да ? кажа "Ванче, минавам да те взема с колата и отиваме да пием по един фреш" и тя винаги да е готова, и да си бърборим хиляди глупости, и да се смеем като деца. Липсват ми такива дребни неща.

Вие сте член на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Има ли интерес към българското изкуство, към българските творци по света?

Забелязвам, че хората в чужбина прегръщат и очакват с нетърпение всяко събитие и инициатива, свързани с представяне и популяризиране на различните видове българско изкуство. Но може би има нужда да се даде повече медийна гласност на всички културни събития, случващи се зад граница и това да се отразява и в България, защото творците в чужбина творят и то с пълна сила и вдъхновение.

/МГ/