EZ 10:08:31 13-02-2022
AK1002EZ.002
тур - находка - София

Учени изследват останки
от тур, открити в центъра
на София


София, 13 февруари (БТА)
Находка на костен рогов ствол на рог на възрастен тур, датирана според археолозите от втората половина на 17 в. до първата половина на 18 в., е открита в центъра на София. Това съобщават от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН).

Тя е изкопана заедно с други костни останки от домашни и диви животни при спасителни археологически разкопки на ул. "Екзарх Йосиф" 35, от екип под ръководството на Полина Стоянова от Регионалния исторически музей в София през 2020 г. По-късно тези материали са проучени от проф. д.б.н. Златозар Боев от НПМ-БАН, а кратко съобщение е публикувано наскоро в специализираното научно издание "Линкс", издавано в Прага.

Находката е изкопана от 5,37 м. дълбочина от късно-средновековни отложения от втората половина на 17 в. до първата половина на 18 в., според археологическото датиране. Тя представлява основата на костен рогов ствол на десния рог на възрастен индивид, който по метричните си показатели заема междинно положение между мъжки и женски екземпляр.

Досегашните археологическите данни от България показват, че турът е просъществувал в страната докъм 16 - 17 в. В Преславския Балкан е оцелял поне до 16 в., а новите данни сочат, че до 16 - 18 в. все още се е срещал и в полите на планините около Софийската котловина. В самата София присъствието на тура вече е било доказано от проф. Боев в две находища - Форума на Сердика и Северна укрепителна стена на Сердика.

Според учения, въпреки че изглежда изненадващо в планините на Балканите, турът да е оцелял поне до втората половина на 17 в., това съвсем не е невъзможно. По това време тази част от Балканите и всички български земи са под властта на Османската империя. София е бил малък град, много по-малък от тогавашните Филибе (Пловдив) и Русчук (Русе). Планините около Софийската котловина все още са били добре залесени. Масовото им обезлесяване е започнало в началото на 19 век, когато нарастващото население имало нужда от дървен материал за промишлеността и строителството. Тогава започнал и масовият дърводобив в региона. Гъстите гори са били опустошавани и за по-лесното преследване на българските хайдути от османските сили.

Гъстите гори между София и Сливница са били известни през Средновековието като Silva Magna Bulgarica (Велика българска гора). В по-широк смисъл името е използвано за бившите "български" гори между днешния Белград в Сърбия и Ихтиман в България. Тази планинска част на страната не е била компактно населена и е вероятно някои от последните турове в Централните Балкани да са оцелели век по-дълго от "официално" известната дата на пълното изчезване на вида в дивата природа (1627 г.) в Централна Европа (Северна Полша), според изследователите. (ИРС)
/АКМ/