EZ 15:39:31 13-02-2022
AK1533EZ.013
музеи - финансиране - проблеми

Липсата на средства поставя
все по-сериозно въпроса с намирането
на кадри за музеите, смята проф. Николай Ненов


София, 13 февруари (Ирина Симеонова, БТА)
Проблемът с финансирането на музеите поставя все по-сериозно въпроса с намирането на кадри. Това каза пред БТА директорът на Регионалния исторически музей в Русе (РИМ-Русе) проф. Николай Ненов.

В своята фейсбук страница РИМ-Русе публикува изявление на специалистите в музеите, художествените галерии и библиотеките, в което те изразяват протеста си срещу малкия размер на средствата, предвидени за тяхното развитие в проекта за държавен бюджет за 2022 година. Професионалистите не приемат предвиденото увеличение на парите за националните и регионалните музеи и галериите спрямо миналата година, което е с 5 процента, и това за регионалните библиотеки - с 9,2 на сто.

Увеличението е с 916 лв. за година на субсидирана бройка за регионалните музеи и галериите и с 1850 лв. на субсидирана бройка за библиотеките с регионален характер. Заплатите на работещите в музеите висококвалифицирани специалисти - научни сътрудници, уредници, реставратори и художници, са най-ниските от всички категории специалисти с висше образование у нас, отбелязват още от гилдията. Според техните изчисления 73 процента от служителите по длъжностни нива в музеите получават по-ниско възнаграждение от тези в сектор Образование. Средната заплата в музейната сфера е 832 лв. От гилдията са притеснени, че е невъзможно да бъдат изпълнени клаузите от браншовия договор, влязъл в сила от 1 януари 2022 г., за минималните възнаграждения по длъжности в музеите и галериите и за увеличение на процента за прослужено време. Те напомнят, че в 182 музея и галерии работят на щат само 2947 души.

Средната работна заплата на уредник, което е най-висшата професионална длъжност, в регионален и общински исторически музей, е около 1000 лева бруто и може да достигне до около 1100 лв, ако служителят има по-висок стаж, разказа още Ненов. По думите му заплатите в сектора трябва да са като на учителите, защото хората в музеите имат същото образование, от една страна, а от друга са с подобни задължения - едните имат отговорността да образоват цвета на нацията - децата, а другите - да пазят съкровищата й. Работата ни е еднакво отговорна, отбеляза Ненов и допълни, че "за съжаление" разликата в заплащането е изключително висока. Според него в бранша има очаквания заради тази разлика част от специалистите да се пренасочат от музеите към училищата, особено тези, които имат такава квалификация. Ненов отбеляза, че разширяването на ножицата на доходите между двата сектора, ще има и такъв ефект. Като цяло ситуацията е изключително демотивираща, според директора на РИМ-Русе.

По думите на Ненов все повече музеи не само в малките населени места, но и в по-големите, имат проблем с намирането на историци и етнографи. "Ние в Русе също не можем да си намерим историк, отбеляза той. Ненов смята, че в по-големите населени места не е толкова сериозен проблемът с друг вид специализирани кадри като археолозите, но не така е навсякъде. В някои от музеите в по-малките градове нямат щатен археолог, защото няма човек от съответното населено място, завършил тази специалност или пък дори някой да е завършил, не желае да се върне там. Голям проблем откъм квалифицирани кадри е и намирането на консерватори и реставратори, каза още Ненов. Според него реставрацията и консервацията е национален проблем и той трябва да намери друго решение. "Не можем да очакваме, че консерватор ще се върне примерно в Тутракан, в Исперих, в Попово, Харманли или Карнобат", коментира Ненов.

На практика в музеите не остават никакви средства и за реализиране на същинските им дейности, защото 88,35 на сто от получената държавна субсидия се изразходва за възнаграждения по трудови договори, а 78 процента от всички приходи на тези институции се разпределят за издръжка на музеите, отбелязват от гилдията. Същевременно специалистите напомнят, че приходите на музеите заради пандемията рязко са намалели. През 2020 г. посещенията в музеите, съпоставени с 2019 г., са се понижили с 58,2 на сто. Специалистите посочват още, че непрекъснато се увеличават разходите за издръжка на музеите - за електроенергия, отопление, за преодоляване на последствията от ковид пандемията, поради инфлацията и др.

Намаляването на туристопотокът в последните две пандемични години е голям, включително и за обекти като тези от листата на ЮНЕСКО, каквито в Русенско са Ивановските скални църкви. През изтеклата 2021 г. в обекта край Иваново са били приети 13 000 посетители, разказа Ненов и допълни, че в предишни години са стигали и до 30 000 души.

От гилдията настояват да бъде увеличен с 50 процента единният разходен стандарт за субсидирана бройка на националните, регионалните и общинските музеи и галерии, Центъра за подводна археология, Културния център "Двореца" и Българската национална филмотека. Да бъдат определени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управляваните открити площи от музеите - археологически резервати.

Проф. Ненов отбеляза, че в момента държавата не дава никакви средства на тези музеи, които се грижат и за археологически резервати. В РИМ-Русе има два обекта - средновековният град Червен и Ивановските скални църкви, които са и обект на ЮНЕСКО, за които има определена по една бройка. Ние имаме назначавани на тези обекти още бройки, защото не е възможно да се поддържат само с по една, отбеляза Ненов. Той посочи, че примерно Общинският исторически музей в Исперих, който се грижи за археологическия резерват "Сборяново" и за тракийската гробница с кариатидите, която е паметник със световно значение в списъка на ЮНЕСКО, са много по-напред в някои отношения, защото са се регистрирали според Закона за охранителната дейност и имат право да извършват охрана и те пращат там не само екскурзоводи, но и охрана.

Друго искане на специалистите е да бъдат изготвени нормативни актове, с които да бъдат осигурени (извън единния разходен стандарт за издръжка на музеите), допълнително средства за обезщетение при пенсиониране и за работно облекло, както е в системата на образованието. Те искат още да бъде въведен допълнителен стандарт за дейност, свързана с обновяване на постоянни и временни експозиции, за създаване на изложби, събития, изследвания, публикации. Има искане и да бъде увеличен с 50 на сто единният разходен стандарт за субсидирана бройка на регионалните библиотеки.
/АКМ/