EZ 10:23:31 14-02-2022
RM1020EZ.003
Пловдив - изложба - непоказвани творби

Изложба под мотото "Ехо" показва непоказвани творби на трима автори в различни възрасти


Пловдив, 14 февруари (Дима Шопова, БТА)
Галерия "Сариев" в Пловдив представя трима автори, обединени в една обща изложа "Ехо". Творбите на Владимир Иванов, Станка Цонкова - Уша и София Грънчарова могат да бъдат видени до 12 март 2022 г.

По думите на галеристката Веселина Сариева експозицията преоткрива ранни художествени практики на авторите от 70-те и 80-те години, като изважда от архивите непоказваните им творби от този период. Според нея изложбата "Ехо" е емигриране в нова реалност, темпоралност без линейно време, комуникативна среда без фиксирана знакова система.

Разглеждането на "Ехо" предполага "движение и динамика на посетителя, които граничат с перформативност на начина на лично виждане и осмисляне", казва още Веселина Сариева.

Представяйки преоткрити архивни творби и преработени скорошни произведения, изложбата поставя въпроси за творческата икономия, рециклирането на изкуството и образите в една актуална система, произвеждаща и предполагаща творческо и визуално изобилие, подчерта Веселина Сариева.

Станка Цонкова - Уша сподели за БТА, че участието й в тази изложба е след 10-годишно "мълчание". Дали по стечение на обстоятелствата или по неин личен избор се е била дистанцирала от целия този живот, което по думите й се оказва много здравословно за нея. Сега по много нов начин възприемам работите, допълва тя. Запитана защо в Пловдив, Уша отговаря: "Защото тук винаги много ми е харесвало. Тук съм правила много изложби, той има особена атмосфера, има страхотни колеги и на мен ми е приятно и изключително вълнуващо да направя и в тази галерия, и с тези колеги". Събирането на тримата автори и мотото на изложбата тя посочи, че е изцяло заслуга на галеристката Веселина Сариева. Това, което направи тя, е да събере в едно пространство минало и настояще и се получи нещо съвсем органично, нормално и в случая заглавието на изложбата е изключително подходящо, защото ехото от миналото по някакъв начин се трансформира в по-младото поколение и се препраща по някакъв начин, коментира Уша. Тя изказа респект по отношение участието на София Грънчарова, която, по думите й, по много особен начин е усетила цялата тази атмосфера, която носят техните работи, включително опита и преживяването и се е намесила много деликатно и в същото време категорично.
Любопитството й налага преди много години да вземе фотоапарата и да снима, а по-късно чрез фотографията опознава животът такъв, какъвто е. По-късно се опитва да създава някаква друга реалност, която е хем лична, хем интересна с това, че "просто фотографията в един момент не ме задоволява и исках да разширя рамките й". От дистанцията на времето установява, че фотографията е била един път, едно изследване на самата нея, но не би могла да посочи някакви теми, на които е акцентирала. Просто това беше моят живот, а той беше много бурен и разнообразен и част от моите преживявани и емоции, уточнява фотографката. Уша е категорична, че професионален фотограф никога не е била, защото не си е изкарвала хляба с фотография, а по-скоро любител, който безкомпромисно се отнася към фотографията без да я употребява за комерсиални или други цели. Категорична е, че оттук нататък е "архив". При мен вече може да се "бърка в склада" и да се вади, а каквото се извади може да е тема, която да се развие в друга, смята Уша. По-скоро за мен сега е важна провокацията, че младото поколение открива тези неща и оттам очаквам някакви провокации и ще ми бъде особено приятно и вълнуващо да споделям и да радвам, казва още тя.

Бидейки в компанията на тези страхотни художници, откриваме много общи точки като подход на възприемане на реалността - дали политическа, или информационна, дали в много други посоки, каза София Грънчарова в отговор на въпрос на БТА защо е избрала да бъде част от тази компания. Но начинът на възприемане, на взимане на нещата извън контекста и поставянето им в друг, за да ги осмислим по задълбочен или по-смислен начин, допълва тя и уточнява, че може би именно там е връзката. А ехото е като една рефлексия в огледало и то може да се повтаря много, и много. Както едно звуково ехо се повтаря, но то се променя от първоначалния си контекст и остават, може би, някакви малки елементи, които може би носят истинското съдържание, твърди художничката. 

По думите й след като "ехото заглъхне" тя ще продължи да си работи по темите, които я интересуват, има и планирани няколко изложби за тази година, за които много се вълнува. Според нея мястото на младите автори може да бъде на много места и много се радва, че тази изложба показва, че то може да бъде и сред такива автори като Влади Иванов и Уша, както и на места, които те желаят и си извоюват. Още тази година през септември предстои самостоятелна изложба в Института за съвременно изкуство в София, както и участия в общи изложби, но в момента най-важното е да работи в новото си ателие и да може с по-голям размах да се задълбочи в нещата, които прави и които изненадват дори самата нея. София е художник, родена в София, учила във Франция изящни изкуства. Когато се връща в България през 2016 година, среща хора и попада в среда, която са я накарали да остане в родината си.

Владимир Иванов е от Варна и през този период работи в областта на концептуалното изкуство, използвайки различни медии - от рисунка, през принтер и инсталации, до намеси в градското пространство и природата. Изложбата в Пловдив изважда най-ранните му творби, правени в студентските му години и по-късно по време на комунистическия режим.

/РУМ/