EZ 09:12:01 16-02-2022
RI0905EZ.006
Видин - Антим I - годишнина -снимки

Уникална гробница - мавзолей във Видин
пази тленните останки на
Първия български екзарх Антим I


Видин, 16 февруари (Ирена Данаилова, БТА)
На 16 февруари отбелязваме 150 години от избирането (1872) на Видинския митрополит Антим I за първи български екзарх на Църковния събор в Цариград. Антим I организира борбата за независима българска църква. На 11 май 1872 г. с тържествена служба на екзарх Антим I в българския храм "Св. Стефан" в Цариград Българската православна църква е провъзгласена за независима, каза за БТА видинският митрополит Даниил. Екзарх Антим I съдейства за националното единство и за просветно-културното издигане на българския народ. След избухването на Априлското въстание (1876 г.) екзарх Антим I защитава въстаналия български народ и отстоява неговите права и политическа независимост. Заради неговата позиция по настояване на турското правителство е свален от екзархийския престол на 14 април 1877 г. и заточен в Мала Азия. Освободен е през 1878 г. след края на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и отново заема екзархийския си престол, припомня живота и делото му митрополит Даниил.
С тържествена литургия в митрополитския храм "Св. Николай" във Видин днес ще бъде отбелязана 150-ата годишнина от провъзгласяването на Антим за първи български екзарх. Службата ще бъде отслужена от видинския митрополит Даниил и свещеници от епархията. След службата духовенството, граждани и ученици от видинската природоматематическа гимназия, носеща неговото име, ще поднесат венци и цветя в мавзолея на Екзарх Антим, отбелязвайки патронния празник на гимназията и 150-ата юбилейна годишнина от избора му за Първи български екзарх.
Паметта и делото на Антим I ревностно се пази и почита във Видин и уникална гробница - мавзолей в дунавския град пази тленните останки на Първия български екзарх, който е бил и видински митрополит.
Екзарх Антим I, духовен водач и председател на Учредителното Народно събрание е погребан във Видин. На 16 септември 1934 г. официално в присъствието на целия български епископат, цар Борис III, принц Кирил, министри, представители на национални комитети и дружества, много граждани е открит - мавзолея - паметник на Антим I.
Дълга, но достатъчно документирана е историята на съграждането на мавзолея, в който почиват тленните останки на Първия български екзарх. След кончината му на 1 декември 1888 г. Антим I е погребан с подобаваща за сана и заслугите му към българската държава, народа и Православната ни църква церемония в старата черква "Св. Николай" във Видин, разказва Светлана Кръстева, директор на видинския държавен архив, изследовател на делото и живота на екзарх Антим I.

Историята на мавзолея

Първи постъпки за издигане на достоен паметник на Антим I предприема през 1915 г. Видинският митрополит Неофит. С писмо от 5 май 1915 г. той се обръща към Екзарх Йосиф: "Ваше Блаженство, Известно Ви е, че Вашият духовен старец и наш предшественик, блаженопочившият Видински митрополит и Първи български екзарх Антим е погребан в една пристройка при старата църква "Св. Вмчк. Пантелеймон" в гр. Видин. Ето вече 28 години тоя високозаслужил на народа и църквата първо йерарх лежи в гроб, скрит от очите на подрастващите нови поколения".
Митрополитът моли Светия синод за финансова подкрепа, като предполага, че 10 - 15 хиляди лева ще стигнат да се построи "нещо здраво и хубаво". През следващите девет години няма разрешение на проблема, разказва историята на паметника Светлана Кръстева. През април 1923 г. от Светия синод се получава писмо за учредяване на фонд за построяване на паметник на Екзарха и Синода отпуска от своите общоцърковни средства сумата 75 000 лв." Понеже средствата са недостатъчни, през юни същата година Видинският епархийски духовен съвет изпраща окръжно писмо до архиерейските наместници в епархията и до църковните настоятелства във Видинска околия да подпомогнат фонда според възможностите си. Активна дейност за набиране на средства развива архимандрит Евгений, лични средства дарява и митрополит Неофит. Учениците и учителите от Видинската народна прогимназия "Антим I" също събират дарения и ги внасят във фонда.
Достатъчно пари за започване на строителството са събрани едва през 1927 г. Първоначалната цена на строежа е 350 хил. лв. Срокът за извършване на строителните работи е определен на четири месеца. За избиране на изпълнител Видинската митрополия обявява търг с тайно наддаване. Във видинския държавен архив, се съхранява пълният комплект от документи по провеждането на търга. Сред тях са: скица на строителните петна на черквата "Св. Николай", Видинската митрополия и мавзолея; архитектурен проект на мавзолея в мащаб 1:50 (архитект е Коста Николов, роден във Видин през 1891 г.); поемните условия и подробно описание на каменоделските работи; сметки за каменоделските работи, количеството и стойността на необходимите материали. На 22 юни 1927 г. търгът е спечелен от предприемача от София Асен Аврамов.
През 1928 г. мавзолеят е съграден, но не е довършено вътрешното му оформление. Окончателно е завършен през 1934 г., изографисан и с поставена вътре каменна фигура на Антим I, изработена от скулптора Иван Дудулов. Програмата по освещаването е включвала богослужение в църквата "Св. Николай", литийно шествие, панахида за Антим I от Събранието на архиереите с молитва за освещаването, речи на домакини и гости. На страниците на "Църковен вестник" от 22 септември 1934 г. са поместени изцяло речите на участниците в освещаването, поздравителни адреси и телеграми от личности и организации от цялата страна. При откриването цар Борис III казва: "... За заслужилите дейци най-голямото възмездие е дълговечният спомен, който те оставят в поколенията. Пред тоя спомен аз дойдох тук да се поклоня с чувство на синовна почит и признателност. Като въздавам похвала и благодарност на Н.В. Видински митрополит Неофит и на всички, които с жертвена готовност спомогнаха да се изгради този паметник-мавзолей - веществен знак на признателност - обявявам мавзолея-паметник на блаженопочиващия Пръв български екзарх и Видински митрополит Антим I за открит. Нека той увеличава паметта на големия наш йерарх, чието дело служи за пример и поощрение на потомството за единна и примерна служба на Църква и народ".
Днес мавзолеят-паметник е част от един от най-красивите архитектурни и исторически комплекси във Видин, включващ в себе си две църкви, сградата на митрополията, джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу и над 120- годишна сграда на Видинската Синагога, която се реставрира.

/РИ/