В настоящия анализ ще разгледаме поведението на основни икономически показатели през предходната година, както и ще посочим прогнозите за тяхното развитие през 2021 г. Ще се спрем на два много важни източника – Конвергентната програма и пролетните прогнози на Европейската комисия. Ще цитираме и прогнози на Института по икономика и политики, които се оказват доста прецизни към настоящия момент.

Икономическо развитие през 2020 г.

Кризата с коронавируса предизвика спад в икономиката на България в размер на -4.2%, като 10 страни от ЕС имат по-малък спад, а Ирландия успя да отбележи икономически растеж. Реализираният спад беше много близък до прогнозата на Института по икономика и политики, която бе за намаление в размер на -4%. Да припомним, че по същото време, в своята зимна прогноза, Европейската комисия оценяваше спада на -4.9%, а правителството беше твърде оптимистично с прогноза от само -3%. Можем да припомним, че в предкризисната 2019 година България отбеляза растеж от 3.7%, което ни нареди на 8-мо място в ЕС. Следователно, по време на кризата отбелязваме известно отстъпление в това отношение.

Инфлацията през 2020 г. е в размер на 1.2%, като тя е значително по-висока от средната инфлация в еврозоната от 0.3%. В рамките на Европейския съюз 20 страни имат по-ниска инфлация от нашата през 2020 г. Припомняме, че стабилността на цените е основен критерий от Маастрихт, който трябва да посрещнем, за да може да приемем еврото като официална валута. През 2019 г. инфлацията е 2.5% и в 19 страни от ЕС е по-ниска от нашата.

Безработицата също се увеличи по време на кризата и достигна 5.1% през 2020 г. Припомняме, че при предходни кризи българският пазар на труда реагира с известно забавяне спрямо негативните тенденции и безработицата продължава да се влошава, след като отмине най-острата година на криза. В рамките на ЕС 8 страни имат по-ниска безработицата от нашата през 2020 година. Резултатите са сходни с предкризисната 2019 г., когато 7 от ЕС страни имат по-ниска безработица от отбелязаните 4.2% при нас.

Бюджетният баланс е показателят, по който през 2020 г. имаме най-добро относително представяне. Бюджетният ни дефицит е в размер на 3.4% от БВП, като само Дания и Швеция имат по-добри резултати от нас. През 2019 г. имаме излишък в бюджета в размер на 2.1% от БВП, като само Дания и Люксембург имат по-висок излишък от нас.

Потенциалният растеж е важен за развитието ни в дългосрочен период, но е един от показателите, по който нямаме добри резултати, особено в сравнение с останалите страни от Централна и източна Европа (ЦИЕ). През 2020 г. потенциалният растеж е в размер на 1.8%, което ни нарежда на 14-то място в ЕС по този показател. Седем страни от Централна и източна Европа отбелязват по-добър резултат от нас. Ситуацията през 2019 г. е сходна – потенциалният ни растеж е 2.6%, което ни нарежда на 11-то място в ЕС, като отново седем страни от ЦИЕ са преди нас. И през двете години Словакия, Чехия и Хърватия отбелязват по-слаби резултати от нас.

Важен фактор, свързан с потенциалния растеж, са вътрешните инвестиции. За съжаление, в последните години те не са достатъчни и не подпомагат достатъчно растежа. В периода 2002 – 2008, преди Глобалната криза, реалният растеж на вътрешните инвестиции е 15.5% средногодишно, което ни нарежда на челно  място, докато в периода 2013-2019 г. е само 1.8%, което ни нарежда на едно от последните места в ЦИЕ. България реализира най-силния, за страните от ЦИЕ, спад в относителния дял на инвестициите от 31,5% (2008) до 19,3% (2019). На инвестициите негативно влияе и силно влошената бизнес среда, което се потвърждава от редица международни класации.

През 2020 г. реалният спад на вътрешните инвестиции е -5.1%, което ни нарежда на 17-то място в ЕС. Има държави, които успяват да реализират растеж по този показател, което вероятно се дължи на по-добре насочени и управлявани мерки за подкрепа – Естония, Латвия, Дания, Румъния и Швеция. Тези мерки се отнасят както за публичния, така и за частния сектор. През 2019 г. реализираме растеж в размер на 4.5%, което ни нарежда на 12-то място в ЕС. Следователно, по този показател също отбелязваме отстъпление в кризисната година и допускаме относително висок спад на инвестициите.

В ситуация на криза, публичните инвестиции могат да изиграят важна роля за ограничаване на спада в икономиката, както и да спомогнат за съхранение на работни места. Поради тази причина глобално се разработиха редица програми. През 2020 г. растежът на публичните инвестиции в България е 4.5%, което ни нарежда на 10-то място в ЕС. През 2019 г. растежът на показателя е 3.4%, което ни нарежда на 15-то място в ЕС. Следователно, по този показател сме се представили относително по-добре през кризисната година, но това не е било достатъчно да допринесе за подобрение по отношение на икономическия растеж като цяло.

Друг много важен фактор за потенциалния растеж е заетостта. Отново можем да съпоставим периодите преди Глобалната криза и преди тази с коронавируса. Сред страните от ЦИЕ, България има най-висок средногодишен темп на растеж на броя на заетите в периода 2002-2008 г. в размер на 2.5%. В периода 2013-2019 г. растежът на заетостта е на предпоследно място в ЦИЕ и е в размер на 0.4% средногодишно. Това е силно неблагоприятно развитие и през 2019 г. заетостта е със 7.4% по-ниска от тази през 2008 г. Това означава загуба на 281 хил. заети към 2019 г. спрямо 2008 г., като се връщаме на нива на заетостта от 2005 г.

През 2020 г. броят на заетите спада с -2.3%, като по този показател сме на 24 място в ЕС. Само Естония и Испания имат по-голям спад, а в Латвия е равен на нашия. Това е отново силно негативен резултат, който е свързан с по-ниската ефективност на мерките за подкрепа на икономиката и запазването на заетостта спрямо останалите страни в ЕС. През 2019 г. заетостта нараства само с 0.3%, което ни нарежда на 23-то място в ЕС, като дори и преди кризата развитието на този показател е неблагоприятно и това се отразява негативно на икономическия растеж.

Можем да обобщим, че от разгледаните 8 фактора в сравнителен план с останалите страни от ЕС, по време на кризата през 2020 г. сме отстъпили позиции в  6 от тях. Негативното развитие на потенциалния растеж и основните фактори, от които зависи, предполагат недостатъчно бързо възстановяване и проблеми в средносрочен период.

Прогнози за икономиката

Два са основните източника на оценки за бъдещото развитие. Първият е пролетната прогноза на европейската комисия, която позволява да се съпоставим с останалите страни от ЕС. Конвергентната програма 2021-2023 г. е вторият източник. Тя съдържа сценарий за икономическото развитие, както стратегията на фискална политика, която правителството мисли да следва и какви последици ще настъпят от това. Тази програма е разработена от предходното правителство и представя неговата визия за развитието на страната.

Според Европейската комисия икономическият растеж в България през 2021 г.  ще бъде в размер на 3.5%, което ни поставя на 17-то място в ЕС (през 2020 г. сме на 12 място). Възстановяването на икономиката няма да е с много високи темпове, което се дължи, както казахме на влошените фактори като потенциален растеж, инвестиции и заетост. Прогнозата на Института по икономика и политики е сходна, като за 2021 г. предвиждаме растеж от 3.6%, като рисковете са в негативна посока, поради несигурността относно пандемията и нестабилната политическа ситуация. Прогнозата на предходното правителство в Конвергентната програма е за растеж от 2.7%, което е доста по-ниска стойност от тази на Европейската комисия и е поредно признание за икономическите проблеми пред страната.

Европейската комисия прогнозира инфлацията в страната през 2021 г. да бъде в размер на 1.6%, което ни нарежда на 13-то място в ЕС. Правителството предвижда по-висока инфлация в размер на 1.8%, което съвпада с прогнозата на Института по икономика и политики. Според правителството инфлацията ще остане на нива около 2% и през следващите години.

Безработицата се очаква да намалее до 4.8% през 2021 г. според ЕК, което ще ни нареди на 7-мо място в ЕС, което е относително същото като в предходните години. Според правителството безработицата ще бъде 5%, а според Института по икономика и политики – 5.2%. Както вече отбелязахме, българският пазар на труда се влошава малко по-бавно, но после възстановяването също може да отнеме повече време, така че и при този фактор рисковете са по-скоро в негативна посока.

Според Европейската комисия бюджетният дефицит през 2021 г. ще се подобри спрямо 2020 г. и ще е в размер на 3.2% от БВП, което ще ни отреди трето място в ЕС. За съжаление, предходното правителство не е съгласно и оценява дефицита в края на 2021 г. на 5.6%, което е сериозно влошаване спрямо 2020 г., както и спрямо предходни оценки на министерство на финансите, включително и в обосновката към бюджета. Това е още един индикатор, че фискалната ситуация сериозно се влошава и беше необходимо да се направи актуализация на бюджета, която не се случи. Нещо повече, през 2023 г., когато е вероятно да оценяват готовността ни за членство в еврозоната, дефицитът е прогнозиран от предходното правителство да бъде 3.1%, което е повече от критерия от Маастрихт в размер на 3%. Това показва, че предприетата фискална политика е недисциплинирана и резултатът е по-висок дефицит с 2.2 процентни пункта в година с очакван икономически растеж.

Потенциалният растеж през 2021 г. е прогнозиран в размер на 2.1% от Европейската комисия, което ни поставя на 13 място в ЕС, което е съпоставимо като позиция с предходните години. Подобен потенциален растеж не може да осигури устойчива конвергенция към средните европейски нива. Прогнозата на предходното правителство в Конвергентната програма е за по-нисък потенциален растеж в размер на 1.9%.

Вътрешните инвестиции ще нараснат с 3.4% според Европейската комисия, което е твърде оптимистично според предходното правителство, чиято прогноза е за спад с -3.4%. Ако прогнозата на правителството се сбъдне, това ще бъде втора поредна година на спад и подобно изоставане ще изисква реални реформи да бъде наваксано.

Броят на заетите ще се увеличи през 2021 г. с 0.6% според ЕК, с 0.5% според предходното правителство и с 0.4% според Института по икономика и политики. Която и прогноза да се сбъдне, подобно нарастване е незначително, не може да компенсира спада от предходната година и допълнително затруднява потенциалния растеж и конвергенцията.

Както икономическото развитие, така и прогнозите за 2021 г. очертават редица предизвикателства пред българската икономика. Основните фактори на растежа се развиват с бавни темпове, което е предопределено от влошената бизнес среда и перспективи. За да се постигне ускоряване на растежа и догонване са необходими редица реформи, които не бяха започнати и направени през последните години.

 

УНСС