На пръв поглед стопанската история не е най-подходящата наука, която да даде отговор на актуален въпрос от съвремието. Интуицията на първия поглед обаче не е съвсем точна. Историята е с нас и влияе на съвремието и когато не я познаваме и когато вярваме, че този път нещата са различни. Затова въпросът в заглавието е напълно легитимен.

За да потърсим отговор ще разкажем накратко някои детайли от българското парично минало. Не защото всичко е пари, а защото в него се пречупват важни културни особености на общността, които помагат да се обясни ниското ниво на ваксинация.

За едно държавно обещание

Още преди формирането на първото правителство на Княжество България е създадена Българска народна банка (БНБ). Съгласно нейния Устав, БНБ е правителствено учреждение с капитал от 2 милиона франка. Тя е официално открита на 23 май 1879 г. Банката извършва безплатно касовата служба на държавата, т.е. получава суми от различни държавни приходи и изплаща направени държавни разходи. БНБ приема суми по срочни и безсрочни влогове и по текущи сметки, раздава ограничени краткосрочни кредити и др. Не е предвидено право на банката да емитира банкноти.

В първите години след създаването на Българското княжество започва да се обсъжда реформирането на БНБ. На 11 февруари 1883 г. III Обикновено народно събрание приема Устав на БНБ. В член 2 на Устава е постановено, че „Българската народна банка има привилегията да издава банкноти, които тя ще изплаща в злато на предявителя“. Количеството на банкнотите се определя от Общото събрание на дружеството, в съгласие с правителството. БНБ трябва да има в касите си златна наличност „в едно количество, равно на третята част от стойността на издадените банкноти“. Банкнотите могат да се от 20, 50, 100, 500 и 1 000 лева, те се приемат от ковчежничествата на държавата и от всички правителствени учреждения и при поискване банката е длъжна да обмени банкнотите в златни монети веднага. Това е ключово обещание от страна на държавата, което цели да спечели доверието на потребителите, че зад хартията се крие съвсем реално златно покритие. 

През януари 1885 г. по идея на финансовия министър Петко Каравелов в парламента е приет Закон за БНБ, а през август същата година постановките на закона са доразвити в специален Устав. От гледна точка на печатането на банкноти, емисионните функции на банката предвидени през 1883 г. се запазват. Съгласно чл. 4 на закона БНБ има „изключителна привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежи в ковчежничествата на държавата и във всички правителствени учреждения… Банкнотите ще се заплащат веднага на предявителя в злато“. Обещанието, че книжните банкноти са заместители на златото остава. Запазва се и задължението на банката да пази в касите си златни монети, които са равни на поне на една трета от стойността на издадените банкноти.

Колко трае обещанието?

В самия край на 19 век българската икономика се изправя пред тежка финансова и икономическа криза. Правителствата на Стефан Стамболов и К. Стоилов са вземали заеми от чужбина, които са в злато и обслужването на тези заеми също е в злато. Голяма част от заемите са изразходвани за военни доставки и не носят никакви приходи в хазната. Самите приходи зависят от износа на зърнени храни, срещу който в чужбина се получават златни монети, но през последните години на 19 век, заради лоши природо-климатични условия реколтите от зърнени храни рязко падат. Като последица намалява износът и в хазната се стичат все по-малко пари. Повечето от приходите в държавната хазна постъпват в сребро, което е евтино, а заемите се обслужват в злато, което е скъпо. При тази перфектна буря идва и краят на обещанието, че банкнотите са просто заместител на златото.

На 13 ноември 1899 г. сред бурно заседание на Народното събрание, е приета поправка в Закона за БНБ, „малко законопроектче“ по думите на финансовия министър. Според него златните банкноти не се обменят в злато, а в сребро до 31 декември 1900 г. по курс злато сребро, който е определен от самата БНБ. Държавата се отмята от обещанието си, че банкнотите са заместител на златото. То удържа едва 14 години. Обещанието, че обмяната на банкнотите в сребро ще продължи само година също не е изпълнено. До октомври 1902 г. златните банкноти се обменят само в сребро.

Обратно към ваксинацията

„Законопроектчето“, с което се нарушават предварително дадени обещания е отдавна забравено в общественото съзнание. Вероятно с право. В припомнянето му все пак има смисъл: то е част от действията на държавата, поради които доверието към нея е критично ниско. Ниското доверие от  своя страна е в основата на ниското ниво на ваксинация. Очевидно неговите корени са дълбоко в историята и това едва ли може да се промени в бързо и лесно.

 УНСС