IF 19:06:31 31-01-2022
ZM1902IF.019
КФП - декември - дефицит

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма
за 2021 година е отрицателно - 3 на сто от БВП,
отчита МФ


София, 31 януари /Христо Воденов, БТА/
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2021 г. е отрицателно в размер на 3910,4 млн. лв. (3,0 на сто от прогнозния БВП), съобщава Министерството на финансите.
Отрицателното салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4033,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 123,1 млн. лв. За сравнение, заложеният максимален размер на дефицита в актуализираните разчети към закона за бюджета за 2021 г. е 4604,2 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 г. са в размер на 52 340,1 млн. лв. или 103,5 на сто спрямо актуализираните годишни разчети. Съпоставени с предходната година, постъпленията нарастват с 8,0 млрд. лв. (18,1 на сто). Ръст се отчита както при данъчните приходи, така и при неданъчните постъпления и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС и други безвъзмездни средства. Спрямо актуализираните разчети по КФП от септември 2021 г. се отчита преизпълнение на годишния план с близо 1,8 млрд. лева.
В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален ръст спрямо предходната година има при данъчно-осигурителните приходи (5,0 млрд. лв.). Съпоставено с актуализираните разчети, превишение на плана за годината има при повечето от основните данъци и при приходите от здравноосигурителни вноски.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 40 876,3 млн. лв., което представлява 103,7 на сто спрямо планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 78,1 на то от общите постъпления по КФП за годината.
Приходите от преки данъци са в размер на 8258,4 млн. лв. или 107,4 на сто спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 18 976,3 млн. лв. (104,2 на сто спрямо разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 12 978,5 млн. лв. (105,7 на сто спрямо планираните), от акцизи възлизат на 5659,8 млн. лв. (100,3 на сто спрямо разчета), а тези от мита са в размер на 289,7 млн. лв. (120,1 на сто спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени ) са в размер на 1411,7 млн. лв. или 113,4 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12 229,9 млн. лв., което представлява 99,6 на сто от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 8000,4 млн. лв., което представлява 118,4 на сто спрямо годишните разчети, и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на "Летище София". Постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове за 2021 г. са в размер на 1629,3 млн. лв., като нарастват със 751,4 млн. лв. (85,6 на сто) спрямо предходната година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3463,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2021 г. възлизат на 56 250,5 млн. лв., което е 102,0 на сто спрямо актуализирания разчет за годината.
Значителният ръст на разходите спрямо предходната година (17,6 на сто) е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато отчетените разходи за борба с пандемията от КОВИД-19 бяха значително по-ниски, докато през 2021 г. тези разходи са съществени и са за цяла година, и от друга страна - с политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в Закона за бюджета за 2021 година.
Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,7 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците от октомври до декември). Освен това, в изпълнение на Решение на Народното събрание от 23 декември 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи за 2021 г. бяха обезпечени 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева за първите шест месеца на 2022 г. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказа и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. Във връзка с посочените фактори разходите за пенсии отчитат номинален ръст спрямо 2020 г. от 3,1 млрд. лева.
В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване с 0,6 млрд. лв., свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с КОВИД-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу КОВИД-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.
Значителен номинален ръст от близо 2,7 млрд. лв. се отчита и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, за което допринасят основно плащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, разходите на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други. През 2021 г. се изпълнява Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия и Програма за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи, като се предвижда двете програми да продължат да се прилагат до март 2022 г. Възможно е програмите да бъдат преработени и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за компенсиране на небитовите потребители на електрическа енергия за справяне с последиците от съществените и неблагоприятни колебания на цените на електрическата енергия до края на 2021 г. са в общ размер на над 1,3 млрд. лв., вкл. 0,45 млрд. лв. в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г., за плащания през първото тримесечие на 2022 година.
Ръст спрямо 2020 г. се отчита и в частта на предоставените субсидии за болнична помощ, където разходите нарастват с 0,2 млрд. лева.
Нелихвените разходи за 2021 г. са в размер на 53 941,0 млн. лв., което представлява 101,9 на сто спрямо годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 50 028,8 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3866,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 45,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 628,5 млн. лв. (95,6 на сто от планираните за 2021 година).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1681,0 млн. лв.
Размерът на фискалния резерв към края на 2021 г. е 10,7 млрд. лв., в т.ч. 9,7 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,0 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
/ЦМ/