Гърция - икономика - технологии

Гърция търси своето място под слънцето
в сектора на информационните
технологии


София, 6 февруари /Петър Къдрев, БТА/
Повечето свързват гръцката икономика с туризма - морския и културно-историческия, а дори и тези, които познават страната малко по-добре, обикновено се сещат най-много за корабоплаването като друг водещ сектор от икономиката. И докато несъмнено Гърция има намерение да задържи водещите си позиции в тези области, страната все повече търси перспективите си и в технологичния сектор, който да я извади от икономическата периферия на Европа и да й позволи да се премести по-близо до световните процеси.
"Гърция не е просто страна, която се издържа с туризъм и чудесните си плажове, но освен това има човешки ресурси в технологичния сектор, което ни кара да сме оптимисти, че технологията ще заема все по-нарастващ дял от брутния вътрешен продукт на страната" - това заяви гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис в четвъртък при посещението си в офисите на "Вива Уолет" (Viva Wallet), един от поредицата гръцки технологични стартъпи, които намират нишата си на световната сцена. А интересът на банката беше привлечен именно от технологичния профил на гръцката компания, която предоставя на международно равнище своя платформа за платежни услуги.
Подобен интерес към гръцкия технологичен сектор обаче не е изолиран случай. През последните дни стана известно, че компанията-майка на Фейсбук "Мета Платформс" е в напреднали разговори с цел да учреди дъщерно дружество в Гърция с перспектива в него да бъдат прехвърлени дейности, които в момента се извършват в други страни. Още по-интересно обаче е намерението на "Мета" да придобие гръцката компания за софтуер за музикална продукция "Акюсонъс" (Accusonus). Според информациите, публикувани в "Катимерини", "Мета" ще купи 100 процента от дяловете на "Акюсонъс" (Accusonus) от основателите й Александрос Цилфидис, Илиас Кокинис и Михалис Дзанес, както и от другия акционер "Биг Пи Венчърс". Цената на "Акюсонъс", която ще плати "Мета", се оценява на 70-100 милиона евро. Целта на придобиването е гръцкият стартъп да предостави звуковите решения, които се изискват от виртуалната реалност, която развива американският технологичен гигант. Продуктите на гръцката компания, основана през 2013 г., се използват и от мнозина продуценти, носители на награди "Грами", които са работили с изпълнители като Боб Дилън, Лу Рийд, Шакира и др.
Друга сделка в сектора на технологиите, която привлече вниманието на медиите в последно време, беше придобиването на гръцката "Полфиш" (Pollfish), компания в сектора на пазарните проучвания, от американската Prodege. Както съобщава сайтът "Мъниревю" (moneyreview), твърди се, че стойността на сделката е около 75-80 милиона долара. Гръцката компания е създала платформа за проучвания, която дава възможност на компании и организации да провеждат допитвания и да получават обратна връзка от клиенти чрез хиляди приложения за мобилни телефони. Около 200 милиона души участват в проучванията, които се показват на мобилните приложения и на сайтовете, с които си сътрудничи "Полфиш".
Както коментира "Катимерини", решаваща роля за стъпването на Фейсбук или по-скоро на "Мета" в Гърция, но вероятно това може да бъде отнесено и за другите придобивания в IT сектора, изигра обстоятелството, че през последните две години Гърция успя да привлече инвестиции от технологични гиганти като "Майкрософт", "Амазон" и "Диджитъл Риалити" (Digital Realty). Тези компании развиват центрове за данни и за облачни услуги от последно поколение в страната и предлагат нужната инфраструктура, която да поеме част от дейността на останалите технологични компании.
Особено широко беше отразен планът на "Майкрософт" да създаде три центъра за данни в Гърция, който беше обявен през октомври 2020 г. в Атина от президента на компанията Брад Смит в присъствието на премиера Кириакос Мицотакис. Смята се, че общият финансов отпечатък на инвестицията на "Майкрософт" ще бъде около 1 млрд. евро, а за нуждите си компанията обяви план за обучение в дигиталните технологии на около 100 хиляди гърци към 2025 г. Според "Майкрософт" това ще постави Гърция сред основните играчи в сферата на облачните услуги, включително за бизнеса.
Какво обаче привлича инвеститорите от технологичния сектор към Гърция? Опит да даде отговор на този въпрос прави сайтът "Стартъпър" (startupper.gr), който посочва няколко фактора за това явление. От една страна гръцката икономика се възстановява, а правителството оказва сериозна подкрепа на цифровия преход, която вече дава резултати, докато дигитализацията на публичната администрация се развива с бързи темпове. Доверието в страната се увеличава, а успешното управление на кризата с КОВИД-19 допринася за преодоляването на предразсъдъците към нея. Доверието на едни инвеститори увеличава доверието и на останалите. Същевременно гръцкият план за възстановяване и устойчивост беше сред първите, одобрени от Европейската комисия, и се очаква да донесе 32 млрд. евро в гръцката икономика, да увеличи брутния вътрешен продукт със 7 процентни пункта и да създаде 180 хиляди работни места до 2026 г. Около 25 процента от гръцкия план за възстановяване освен това ще бъдат насочени към дигитална трансформация. Правителството предприе стъпки и да замени "бюрократичния лабиринт" пред инвеститорите с "червен килим", да намали данъчната тежест за заетите, но и за капитала, да реформира трудовите отношения и законодателството за несъстоятелността и т.н.
Сред предимствата се посочва и човешкият капитал на Гърция и високото му образователно равнище. По-конкретно гърците са на четвърто място по процент на завършилите висше образование сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), 60 процента владеят поне един чужд език, а завършилите STEM (Science - Technology - Engineering - Mathematics) обучение е около средното равнище за ЕС.
Сред другите предимства на Гърция се посочват стабилизацията на банковата система, както и природните и културно-историческите дадености, които създават привлекателна среда не само за туристите, но и за "дигиталните номади" и многонационалните технологични компании.
Днешна Гърция има амбицията да преодолее не винаги справедливия, но вкоренен стереотип за приятна, но сънлива страна с бавен ритъм и леко ориенталски привкус. Дали стремежите да заеме позицията на технологичен лидер в региона в конкуренция с останалите играчи ще се реализират, ще покаже времето, но със сигурност усилията в тази посока вече показват едно по-слабо познато за света лице на Гърция.

/ПК/