ДОКЛАД 3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ
OT 16:06:30 28-01-2015
EG1606OT.003
ЕС - ЕК - доклад за България (част трета)
ДОКЛАД
3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ
От последния доклад на Комисията през януари 2014 г. напредъкът
във връзка със справянето със съдебната реформа и постигането на
конкретни резултати по отношение на корупцията и организираната
престъпност е бавен. Фактът, че през периода, обхванат от
настоящия доклад, се изредиха три различни правителства и
липсата на работещ парламент, определено допринесоха за
недостатъчната решителност за реформи. Все пак в основата на
предприемането на реформи е да се признае наличието на проблеми
и да се определят мерките за тяхното решаване. Настоящото
правителство предприе важна стъпка, като прие стратегия за
съдебна реформа с впечатляващо ниво на прецизност. Налице са
също така признаци, че предстоящият анализ на съществуващите
мерки за противодействие на корупцията ще бъде полезен при
обсъждането на бъдещата стратегия. Като следваща фаза би
следвало да се покаже, че реформата е истински политически
приоритет, като се реализира напредък по вече установените
рамки, постигне се консенсус и се установят конкретни действия с
конкретни етапи, а след това се гарантира изпълнението им. За
тази цел ще бъдат необходими по-нататъшна промяна на
политическата култура и действително чувство, че тези въпроси са
на челно място в дневния ред.
В някои от ключовите институции продължават да се осъществяват
управленски промени, които следва да бъдат в подкрепа на
усилията за извършване на реформи чрез промяна на практика.
Освен ускоряването на реформите в съответствие със
стратегията, по-систематичното и професионално събиране на
данни и по-голямата прозрачност при пускането на информацията в
публичното пространство също биха допринесли за изграждане на
доверие в професионализма и заангажираността на властите.
Надеждността на напредъка ще зависи и от реакцията по отношение
на конкретни спорни въпроси и постигането на напредък по
конкретни дела. В миналите доклади по МСП се отбелязва, че
общественият скептицизъм относно реформите се подхранва от
полемиката в области като прозрачността и заслугите при
назначенията в съдебната власт или реакцията на нарушения като
укриването на осъдени престъпници или очевидни злоупотреби при
разпределянето на делата на случаен принцип. Реакциите на
българските власти в такива случаи продължават да бъдат
неубедителни, което подхранва съмненията относно независимостта
на съдебната власт. Факт е обаче, че броят на окончателните
съдебни решения за корупция на високо равнище и по дела,
свързани с организираната престъпност, е много малък. Тези
слабости, с които се характеризират ключовите мерки за промяна,
също са в основата на скептицизма на българите по отношение на
досега извършените реформи, както се вижда от проучванията на
общественото мнение [38].
Комисията приканва България да предприеме действия в следните
области:
1. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт
Стратегията за съдебна реформа включва много предложения,
насочени към преодоляване на слабостите в тази област. Такива
мерки трябва да бъдат прилагани с ясното съзнание, че
надеждността на системата зависи от това органите
да демонстрират максимална обективност и да гарантират, че по
отношение на нарушенията се предприемат сериозни действия.
* Продължаване на реформата на организацията на ВСС,
с участието на професионалните организации и други
заинтересовани страни, включително с перспективата за
процедурите за провеждане на следващите избори за членове на
ВСС, които да доведат до сформиране на вдъхващ доверие ВСС.
* Прилагане на обективни стандарти за заслуги, професионална
етика и прозрачност при назначенията в съдебната власт,
включително на висши длъжности, и своевременно извършване на
тези назначения. Въпросите, свързани с
професионалната етика, са от особено значение и лицата, които
отговарят за назначенията, трябва да покажат, че всички въпроси
се проследяват.
* Бързо решаване на безизходното положение във връзка с
кандидатурите за поста на главен инспектор.
* Бързо подобряване на сигурността на системата за
разпределяне на делата на случаен принцип и ускоряване на
текущата работа по нейното модернизиране. Извършване на щателни
и безпристрастни разследвания на всички случаи, в които
съществуват подозрения за възможно манипулиране на системата.
2. Реформа на съдебната система
Стратегията за съдебна реформа представлява солидна основа за
бъдещи действия и дебатът, която тя предизвика, позволи на
органи като главния прокурор да дадат конструктивен отговор.
* Изпълнение на новата съдебна стратегия, приета от
правителството, както и на разработените идеи, предложени от
прокуратурата.
* Справяне с проблематичните разпоредби в Наказателния кодекс,
които спешно се нуждаят от подобрение, за да се
засили борбата срещу корупцията и организираната
престъпност.
* Постигане на съгласие относно подробен график за обсъждане в
по-дългосрочен план на основните цели на новия Наказателен
кодекс.
3. Ефикасност на съдебната система
Висшият съдебен съвет предприе някои важни управленски мерки,
които понастоящем трябва да дадат резултати.
* Финализиране на методиката за оценка на натовареността
магистратите и съдилищата и организиране на консултации с всички
основни заинтересовани страни, за да се създаде обективна
основа за реформа на съдебната карта (ако е необходимо,
разделяне на съдебната карта от картите на географско
разположение на другите публични органи).
* Въвеждане на ясни процедури и стандарти за санкциите,
за да се гарантират последователни решения в дисциплинарните
производства.
* Предприемане на действия за затваряне на "вратичките" в
ефективното изпълнение на съдебните решения, като възможността
за укриване, за да се избегне изпълнението на присъди с
лишаване от свобода, или неприлагането на финансовите
наказания, наложени от съда.
* Отбелязване на конкретен напредък в областта на електронното
правосъдие като средство за подобряване на съдебния процес.
4. Корупция
Предстоящата оценка на стратегията на България за
противодействие на корупцията следва да предостави полезен
анализ на предизвикателствата, пред които е изправена България.
Той може да помогне както при изработването на нова стратегия,
така и за предприемането на конкретни стъпки, за да започне
решаването на проблемите, по отношение както на превенцията,
така и на ефективното наказателно преследване.
* Предоставянето на една-единствена институция на правомощията и
самостоятелността, необходими за координирането и
контролирането на изпълнението на дейностите по противодействие
на корупцията. Създаване на единни минимални стандарти за
обществения сектор във връзка с контролните органи, оценката на
риска и задължението за отчитане.
* Изработване на стабилна национална стратегия за
противодействие на корупцията, като се започне с публикуването
на анализа на недостатъците на настоящата стратегия.
* Предприемане на решителни последващи действия във връзка със
стратегията за развитие на сектора обществени поръчки, приета
през юли 2014 г.
* Приключване на процедурите за издигане на кандидатури за
оставащите членове на
КПУКИ и на законодателните промени в областта на конфликта на
интереси.
* Извършване на оценка на това как системата за деклариране на
имотното състояние да бъде използвана по по-подходящ начин
(като например за целенасочени проверки чрез оценка на риска).
* Укрепване на капацитета на прокуратурата за преследване на
случаите на корупция на високо равнище.
* Следене на напредъка по делата за корупция на високо равнище и
определяне и предприемане на мерки, за да се избегне
използването на процесуалните
"вратички" за забавяне на процеса на правораздаване.
5. Организирана престъпност
Известен факт е, че големият брой нерешени случаи и малкото
примери за постигнат напредък хвърлят сянка върху действията за
справяне с организираната престъпност и повишаване на
професионализма на правоприлагащите органи в тази област.
* Създаване на необходимите условия, за да могат
специализираният съд по дела, свързани с организираната
престъпност, и прокуратурата към него да могат да съсредоточат
усилията си върху знакови, сложни дела.
* Следене на напредъка по делата, свързани с организирана
престъпност на високо равнище, и определяне и предприемане на
мерки, за да се избегне използването на процесуалните "вратички"
за забавяне на процеса на правораздаване.
* Гарантиране на това, че са предприети необходимите
предпазни мерки за предотвратяване на възможността
високопоставени подсъдими да се укрият от правосъдието или да
успеят да укрият придобита по престъпен начин собственост преди
произнасянето на окончателното решение от съда, с ясно
разпределение на отговорността за всякакви пропуски.
* Гарантиране на това, че всички промени в структурите,
участващи в разследването на организираната престъпност се
извършват по начин, който гарантира оперативната приемственост.
---
[1] Заключения на Съвета, 17 октомври 2006 г. (13339/06);
Решение на Комисията за създаване на механизъм за
сътрудничество и проверка на напредъка на България в
постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа
и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, 13
декември 2006 г. (C(2006) 6570 final).
[2] Заключения на Съвета относно предишни доклади:
http://ec.europa.eu/cvm/key_documents_en.htm.
[3] Експресно проучване на Евробарометър щ 406.
[4] Някои държави членки предоставят техническа помощ на
България в свързани с МСП области.
[5] COM(2014) 36 final, стр. 3.
[6] Технически доклад, раздел 2.1.
[7] От получените сведения обаче става ясно, че тази възможност
е поставена под съмнение при обсъждане в Народното събрание на
21 януари 2015 г.
[8] COM(2012) 411 final, стр. 12.
[9] Вж. напр. COM(2012) 411 final, стр. 7 и COM(2014) 36 final,
стр. 11.
[10] COM(2014) 36 final, стр. 4.
[11] Народното събрание започна отначало процедурата с краен
срок за издигане на кандидатури 30
януари 2015 г.
[12] Вж. препоръката на стр. 11 от СOM(2014) 36 final.
[13] По-специално във връзка с разпределението на
производствата по несъстоятелност по две емблематични дела.
Вж. Технически доклад, раздел 4.1.
[14] Би могло да се очаква това да бъде подходяща област за
предоставяне на подкрепа чрез средства на ЕС.
[15] Тя може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на
правосъдието (на български език):
http://mjs.bg/107/
[16] Изглежда, че някои елементи от стратегията са били
поставени под въпрос в парламента.
[17] През мандата на временното правителство текстът беше
представен като проект през октомври
2014 г.
[18] Вж. най-вече горепосочените предложения за разделяне
на ВСС на колегии за решенията относно назначенията и
дисциплинарните въпроси.
[19] Конкретните предложения, представени от главния прокурор,
които имат за цел създаването на по-децентрализирана
прокуратура, действаща при по-голяма прозрачност и
отчетност, биха
могли да се разглеждат също в контекста на по-широкообхватните
промени в Наказателно-
процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
[20] Подготвителната работа, която в тази област е в ход от 2009
г., следва да съставлява изобилен източник на аналитичен
принос.
[21] Отчасти в отговор на препоръките от доклада по МСП (вж.
напр. COM(2014) 36 final, стр. 12) аналитичната работа, която
понастоящем се извършва в рамките на ВСС, също би могла
допълнително да подобри основата за оценяване, например чрез
по-добро отчитане на натовареността и разработване на по-ясна
основа за редовно оценяване на магистратите.
[22] Има последствия за териториалната организация на други
публични органи.
[23] Технически доклад, раздел 4.2.
[24] Вж. Технически доклад, раздел 6.2.
[25] Експресно проучване на Евробарометър щ 406.
[26] Също така в доклада на ЕС за борбата с корупцията от 2014
г. се подчертават множеството предизвикателства пред България
(COM(2014) 38 final). Корупцията (както и независимостта на
съдебната власт) са посочени като предизвикателства за България
и в специфичните за отделните държави препоръки за 2014 г. в
контекста на европейския семестър за координация на
икономическите политики. (ОВ C 247, 29.7.2014 г., стр. 7).
[27] COM(2014) 36 final, стр. 8. Технически доклад, раздел 5.4.
[28] Като например да се избягва практиката митническите и
граничните служители да работят с пари в брой или ротацията на
персонала.
[29] Технически доклад, раздел 5.4.
[30] По този случай е започнало наказателно производство.
[31] В доклада за дейността на ДАНС за 2014 г. беше отбелязана
много по-наситена дейност във връзка с организираната
престъпност, отколкото в сферата на противодействието на
корупцията.
[32] Тя се възприема като голям проблем от 96 % от
български гражданин, отговорили на неотдавнашно експресно
проучване на Евробарометър щ 406.
[33] Технически доклад, раздел 6.1.
[34] В неотдавнашния случай на убийството на свидетел по знаково
дело свидетелят е отказал да участва в програма за защита на
свидетелите.
[35] COM(2014) 35 final, стр. 10.
[36] Технически доклад, раздел 6.1.
[37] COM(2014) 35 final, стр. 10.
[38] Експресно проучване на Евробарометър щ 406.
/ЕГК/
EG1606OT.003
ЕС - ЕК - доклад за България (част трета)
ДОКЛАД
3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ
От последния доклад на Комисията през януари 2014 г. напредъкът
във връзка със справянето със съдебната реформа и постигането на
конкретни резултати по отношение на корупцията и организираната
престъпност е бавен. Фактът, че през периода, обхванат от
настоящия доклад, се изредиха три различни правителства и
липсата на работещ парламент, определено допринесоха за
недостатъчната решителност за реформи. Все пак в основата на
предприемането на реформи е да се признае наличието на проблеми
и да се определят мерките за тяхното решаване. Настоящото
правителство предприе важна стъпка, като прие стратегия за
съдебна реформа с впечатляващо ниво на прецизност. Налице са
също така признаци, че предстоящият анализ на съществуващите
мерки за противодействие на корупцията ще бъде полезен при
обсъждането на бъдещата стратегия. Като следваща фаза би
следвало да се покаже, че реформата е истински политически
приоритет, като се реализира напредък по вече установените
рамки, постигне се консенсус и се установят конкретни действия с
конкретни етапи, а след това се гарантира изпълнението им. За
тази цел ще бъдат необходими по-нататъшна промяна на
политическата култура и действително чувство, че тези въпроси са
на челно място в дневния ред.
В някои от ключовите институции продължават да се осъществяват
управленски промени, които следва да бъдат в подкрепа на
усилията за извършване на реформи чрез промяна на практика.
Освен ускоряването на реформите в съответствие със
стратегията, по-систематичното и професионално събиране на
данни и по-голямата прозрачност при пускането на информацията в
публичното пространство също биха допринесли за изграждане на
доверие в професионализма и заангажираността на властите.
Надеждността на напредъка ще зависи и от реакцията по отношение
на конкретни спорни въпроси и постигането на напредък по
конкретни дела. В миналите доклади по МСП се отбелязва, че
общественият скептицизъм относно реформите се подхранва от
полемиката в области като прозрачността и заслугите при
назначенията в съдебната власт или реакцията на нарушения като
укриването на осъдени престъпници или очевидни злоупотреби при
разпределянето на делата на случаен принцип. Реакциите на
българските власти в такива случаи продължават да бъдат
неубедителни, което подхранва съмненията относно независимостта
на съдебната власт. Факт е обаче, че броят на окончателните
съдебни решения за корупция на високо равнище и по дела,
свързани с организираната престъпност, е много малък. Тези
слабости, с които се характеризират ключовите мерки за промяна,
също са в основата на скептицизма на българите по отношение на
досега извършените реформи, както се вижда от проучванията на
общественото мнение [38].
Комисията приканва България да предприеме действия в следните
области:
1. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт
Стратегията за съдебна реформа включва много предложения,
насочени към преодоляване на слабостите в тази област. Такива
мерки трябва да бъдат прилагани с ясното съзнание, че
надеждността на системата зависи от това органите
да демонстрират максимална обективност и да гарантират, че по
отношение на нарушенията се предприемат сериозни действия.
* Продължаване на реформата на организацията на ВСС,
с участието на професионалните организации и други
заинтересовани страни, включително с перспективата за
процедурите за провеждане на следващите избори за членове на
ВСС, които да доведат до сформиране на вдъхващ доверие ВСС.
* Прилагане на обективни стандарти за заслуги, професионална
етика и прозрачност при назначенията в съдебната власт,
включително на висши длъжности, и своевременно извършване на
тези назначения. Въпросите, свързани с
професионалната етика, са от особено значение и лицата, които
отговарят за назначенията, трябва да покажат, че всички въпроси
се проследяват.
* Бързо решаване на безизходното положение във връзка с
кандидатурите за поста на главен инспектор.
* Бързо подобряване на сигурността на системата за
разпределяне на делата на случаен принцип и ускоряване на
текущата работа по нейното модернизиране. Извършване на щателни
и безпристрастни разследвания на всички случаи, в които
съществуват подозрения за възможно манипулиране на системата.
2. Реформа на съдебната система
Стратегията за съдебна реформа представлява солидна основа за
бъдещи действия и дебатът, която тя предизвика, позволи на
органи като главния прокурор да дадат конструктивен отговор.
* Изпълнение на новата съдебна стратегия, приета от
правителството, както и на разработените идеи, предложени от
прокуратурата.
* Справяне с проблематичните разпоредби в Наказателния кодекс,
които спешно се нуждаят от подобрение, за да се
засили борбата срещу корупцията и организираната
престъпност.
* Постигане на съгласие относно подробен график за обсъждане в
по-дългосрочен план на основните цели на новия Наказателен
кодекс.
3. Ефикасност на съдебната система
Висшият съдебен съвет предприе някои важни управленски мерки,
които понастоящем трябва да дадат резултати.
* Финализиране на методиката за оценка на натовареността
магистратите и съдилищата и организиране на консултации с всички
основни заинтересовани страни, за да се създаде обективна
основа за реформа на съдебната карта (ако е необходимо,
разделяне на съдебната карта от картите на географско
разположение на другите публични органи).
* Въвеждане на ясни процедури и стандарти за санкциите,
за да се гарантират последователни решения в дисциплинарните
производства.
* Предприемане на действия за затваряне на "вратичките" в
ефективното изпълнение на съдебните решения, като възможността
за укриване, за да се избегне изпълнението на присъди с
лишаване от свобода, или неприлагането на финансовите
наказания, наложени от съда.
* Отбелязване на конкретен напредък в областта на електронното
правосъдие като средство за подобряване на съдебния процес.
4. Корупция
Предстоящата оценка на стратегията на България за
противодействие на корупцията следва да предостави полезен
анализ на предизвикателствата, пред които е изправена България.
Той може да помогне както при изработването на нова стратегия,
така и за предприемането на конкретни стъпки, за да започне
решаването на проблемите, по отношение както на превенцията,
така и на ефективното наказателно преследване.
* Предоставянето на една-единствена институция на правомощията и
самостоятелността, необходими за координирането и
контролирането на изпълнението на дейностите по противодействие
на корупцията. Създаване на единни минимални стандарти за
обществения сектор във връзка с контролните органи, оценката на
риска и задължението за отчитане.
* Изработване на стабилна национална стратегия за
противодействие на корупцията, като се започне с публикуването
на анализа на недостатъците на настоящата стратегия.
* Предприемане на решителни последващи действия във връзка със
стратегията за развитие на сектора обществени поръчки, приета
през юли 2014 г.
* Приключване на процедурите за издигане на кандидатури за
оставащите членове на
КПУКИ и на законодателните промени в областта на конфликта на
интереси.
* Извършване на оценка на това как системата за деклариране на
имотното състояние да бъде използвана по по-подходящ начин
(като например за целенасочени проверки чрез оценка на риска).
* Укрепване на капацитета на прокуратурата за преследване на
случаите на корупция на високо равнище.
* Следене на напредъка по делата за корупция на високо равнище и
определяне и предприемане на мерки, за да се избегне
използването на процесуалните
"вратички" за забавяне на процеса на правораздаване.
5. Организирана престъпност
Известен факт е, че големият брой нерешени случаи и малкото
примери за постигнат напредък хвърлят сянка върху действията за
справяне с организираната престъпност и повишаване на
професионализма на правоприлагащите органи в тази област.
* Създаване на необходимите условия, за да могат
специализираният съд по дела, свързани с организираната
престъпност, и прокуратурата към него да могат да съсредоточат
усилията си върху знакови, сложни дела.
* Следене на напредъка по делата, свързани с организирана
престъпност на високо равнище, и определяне и предприемане на
мерки, за да се избегне използването на процесуалните "вратички"
за забавяне на процеса на правораздаване.
* Гарантиране на това, че са предприети необходимите
предпазни мерки за предотвратяване на възможността
високопоставени подсъдими да се укрият от правосъдието или да
успеят да укрият придобита по престъпен начин собственост преди
произнасянето на окончателното решение от съда, с ясно
разпределение на отговорността за всякакви пропуски.
* Гарантиране на това, че всички промени в структурите,
участващи в разследването на организираната престъпност се
извършват по начин, който гарантира оперативната приемственост.
---
[1] Заключения на Съвета, 17 октомври 2006 г. (13339/06);
Решение на Комисията за създаване на механизъм за
сътрудничество и проверка на напредъка на България в
постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа
и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, 13
декември 2006 г. (C(2006) 6570 final).
[2] Заключения на Съвета относно предишни доклади:
http://ec.europa.eu/cvm/key_documents_en.htm.
[3] Експресно проучване на Евробарометър щ 406.
[4] Някои държави членки предоставят техническа помощ на
България в свързани с МСП области.
[5] COM(2014) 36 final, стр. 3.
[6] Технически доклад, раздел 2.1.
[7] От получените сведения обаче става ясно, че тази възможност
е поставена под съмнение при обсъждане в Народното събрание на
21 януари 2015 г.
[8] COM(2012) 411 final, стр. 12.
[9] Вж. напр. COM(2012) 411 final, стр. 7 и COM(2014) 36 final,
стр. 11.
[10] COM(2014) 36 final, стр. 4.
[11] Народното събрание започна отначало процедурата с краен
срок за издигане на кандидатури 30
януари 2015 г.
[12] Вж. препоръката на стр. 11 от СOM(2014) 36 final.
[13] По-специално във връзка с разпределението на
производствата по несъстоятелност по две емблематични дела.
Вж. Технически доклад, раздел 4.1.
[14] Би могло да се очаква това да бъде подходяща област за
предоставяне на подкрепа чрез средства на ЕС.
[15] Тя може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на
правосъдието (на български език):
http://mjs.bg/107/
[16] Изглежда, че някои елементи от стратегията са били
поставени под въпрос в парламента.
[17] През мандата на временното правителство текстът беше
представен като проект през октомври
2014 г.
[18] Вж. най-вече горепосочените предложения за разделяне
на ВСС на колегии за решенията относно назначенията и
дисциплинарните въпроси.
[19] Конкретните предложения, представени от главния прокурор,
които имат за цел създаването на по-децентрализирана
прокуратура, действаща при по-голяма прозрачност и
отчетност, биха
могли да се разглеждат също в контекста на по-широкообхватните
промени в Наказателно-
процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
[20] Подготвителната работа, която в тази област е в ход от 2009
г., следва да съставлява изобилен източник на аналитичен
принос.
[21] Отчасти в отговор на препоръките от доклада по МСП (вж.
напр. COM(2014) 36 final, стр. 12) аналитичната работа, която
понастоящем се извършва в рамките на ВСС, също би могла
допълнително да подобри основата за оценяване, например чрез
по-добро отчитане на натовареността и разработване на по-ясна
основа за редовно оценяване на магистратите.
[22] Има последствия за териториалната организация на други
публични органи.
[23] Технически доклад, раздел 4.2.
[24] Вж. Технически доклад, раздел 6.2.
[25] Експресно проучване на Евробарометър щ 406.
[26] Също така в доклада на ЕС за борбата с корупцията от 2014
г. се подчертават множеството предизвикателства пред България
(COM(2014) 38 final). Корупцията (както и независимостта на
съдебната власт) са посочени като предизвикателства за България
и в специфичните за отделните държави препоръки за 2014 г. в
контекста на европейския семестър за координация на
икономическите политики. (ОВ C 247, 29.7.2014 г., стр. 7).
[27] COM(2014) 36 final, стр. 8. Технически доклад, раздел 5.4.
[28] Като например да се избягва практиката митническите и
граничните служители да работят с пари в брой или ротацията на
персонала.
[29] Технически доклад, раздел 5.4.
[30] По този случай е започнало наказателно производство.
[31] В доклада за дейността на ДАНС за 2014 г. беше отбелязана
много по-наситена дейност във връзка с организираната
престъпност, отколкото в сферата на противодействието на
корупцията.
[32] Тя се възприема като голям проблем от 96 % от
български гражданин, отговорили на неотдавнашно експресно
проучване на Евробарометър щ 406.
[33] Технически доклад, раздел 6.1.
[34] В неотдавнашния случай на убийството на свидетел по знаково
дело свидетелят е отказал да участва в програма за защита на
свидетелите.
[35] COM(2014) 35 final, стр. 10.
[36] Технически доклад, раздел 6.1.
[37] COM(2014) 35 final, стр. 10.
[38] Експресно проучване на Евробарометър щ 406.
/ЕГК/
EUR 1.9558
USD 1.7284
CHF 1.8677