Решения на съда на ЕС
OT 11:33:31 09-07-2015
MG1133OT.007
ЕС - съд - прессъобщения
Решения
на съда
на ЕС
София, 9 юли /БТА8
Приложени прессъобщения:
Решение по дело C-153/14 Minister van Buitenlandse Zaken/K и A
Държавите членки могат да изискват от гражданите на трети страни да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото преди събирането на семейството
Упражняването на правото на събиране на семейството обаче не трябва да бъде невъзможно или прекомерно трудно
Решение по дело C-87/14 Комисия/Ирландия
Комисията не е доказала, че Ирландия не е изпълнила задълженията си при прилагането на Директивата относно работното време за болничните стажант-лекари
Решение по дело C-360/14 P Германия/Комисия
След Общия съд, Съдът на ЕС също потвърждава решението на Комисията, с което забранява на Германия да запази граничните си стойности за арсена, антимона и живака в детските играчки
Съдът отхвърля подадената от Германия жалба срещу решението на Общия съд и приема, че като отхвърля жалбата на тази държава членка, той не допуска грешка при прилагане на правото
www.curia.europa.eu
Служба "Преса и информация" Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 78/15
Люксембург, 9 юли 2015 г.
Решение по дело C-153/14
Minister van Buitenlandse Zaken/K и A
Държавите членки могат да изискват от гражданите на трети страни да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото преди събирането на семейството
Упражняването на правото на събиране на семейството обаче не трябва да бъде невъзможно или прекомерно трудно
Директива на Съюза установява условията за упражняване на правото на събиране на семейството, с което разполагат гражданите на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки1.
1 Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).
2 Член 7, параграф 2, първа алинея.
В Нидерландия релевантното законодателство обуславя правото на събиране на семейството от успешното полагане на основен изпит за проверка на интегрирането в обществото. Изпитът включва тест по говорим нидерландски език, проверка на знанията за нидерландското общество и тест за четене с разбиране. Той се полага в посолство или в генерално консулство в страната по произход или по постоянно пребиваване на члена на семейството на кандидата за събиране на семейството и се провежда по телефон, пряко свързан с говорещ компютър. Предвидено е освобождаване от задължението за полагане на изпита за заявители, които поради умствено или физическо увреждане трайно не са в състояние да го положат, или в случаите, в които отхвърлянето на заявлението би довело до сериозна несправедливост.
K, азербайджанска гражданка, и A, нигерийска гражданка, изтъкват съответно здравословни проблеми и психическо увреждане, които ги възпрепятстват да положат изпита за проверка на интегрирането в обществото. При все това заявленията им за издаване на разрешение за временно пребиваване са отхвърлени от нидерландските органи.
Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), сезиран с жалби срещу посочените откази, решава да отправи запитване до Съда относно съвместимостта на изпита за проверка на интегрирането в обществото с Директивата.
Най-напред Съдът припомня, че при събиране на семейството в хипотези, различни от тези на бежанци и членове на семействата им, Директивата допуска държавите членки да обуславят издаването на разрешение за влизане на тяхна територия от придържането към някои предварителни мерки за интегриране.
Доколкото обаче Директивата2 се отнася само до мерки "за интегриране", Съдът заключава, че тези мерки са законосъобразни само ако позволяват да се улесни интегрирането на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството.
В този контекст Съдът подчертава значението на придобиването на знания по езика и за обществото на приемащата държава членка по-специално за да бъдат улеснени
www.curia.europa.eu
комуникацията, взаимодействието и развитието на социалните отношения, както и достъпът до трудовия пазар и професионалната квалификация.
Освен това според Съда, като се има предвид, че се изискват познания на елементарно ниво, това задължение само по себе си не накърнява целта за събиране на семейството, преследвана с Директивата.
При все това мерките за интегриране трябва да са насочени не към извършването на подбор на лицата, които биха могли да упражнят правото си на събиране на семейството, а към улесняване на интегрирането на последните в държавите членки.
Освен това особени лични обстоятелства, като възрастта, образованието, финансовото и здравословното състояние, трябва да бъдат взети предвид с оглед на освобождаването на съответните членове на семейството на кандидата за събиране на семейството от задължението да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото, когато поради тези обстоятелства се окаже, че посочените лица не са в състояние да се явят на изпита или да го издържат. В противен случай при такива обстоятелства това задължение би могло да бъде трудно преодолима пречка за ефективното упражняване на правото на събиране на семейството.
Съдът констатира, че видно от акта за преюдициално запитване, нидерландското законодателство не позволява членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството да бъдат освободени от задължението да положат успешно изпита за проверка на интегрирането в обществото във всички хипотези, в които запазването на това задължение би направило невъзможно или прекалено трудно събирането на семейството.
Съдът отбелязва също, че еднократните разходи за пакета за подготовката за изпита възлизат на 110 EUR и че таксата за записване е в размер на 350 EUR. Той смята, че размерът на тези разходи може да направи невъзможно или прекомерно трудно събирането на семейството. Това е така на още по-силно основание, предвид факта че таксата за записване трябва да се заплаща при всяко ново явяване на този изпит и от всеки член на семейството на кандидата за събиране на семейството, и че към тази такса се добавят разходите, които членовете на семейството на кандидата трябва да направят за пътуването до най-близкото дипломатическо представителство на Нидерландия, в което да се явят на посочения изпит.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708
Кадри от обявяването на решението са достъпни на "Europe by Satellite" (+32) 2 2964106
www.curia.europa.eu
Служба "Преса и информация" Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 81/15
Люксембург, 9 юли 2015 г.
Решение по дело C-360/14 P
Германия/Комисия
След Общия съд, Съдът на ЕС също потвърждава решението на Комисията, с което забранява на Германия да запази граничните си стойности за арсена, антимона и живака в детските играчки
Съдът отхвърля подадената от Германия жалба срещу решението на Общия съд и приема, че като отхвърля жалбата на тази държава членка, той не допуска грешка при прилагане на правото
През 2009 г. Европейският съюз приема нова директива "детски играчки"1, в която определя нови гранични стойности за някои химични вещества в детските играчки. Германия смята, че приложимите в нейната страна гранични стойности за оловото, бария, антимона, арсена и живака, които отговарят на стария стандарт на ЕС2, осигуряват по-добра защита. Затова Германия иска от Комисията разрешение да запази тези стари стойности. С решение от 1 март 2012 г. Комисията отхвърля това искане по отношение на антимона, арсена и живака и разрешава запазването на германските гранични стойности за оловото и бария само до 21 юли 2013 г. най-късно.
1 Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, стр. 1).
2 Директива 88/378/EИО на Съвета от 3 май 1988 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с безопасността на детските играчки (ОВ L 187, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 8, стр. 231).
3 Решение на Общия съд от 14 май 2014 г., Германия/Комисия (T-198/12, вж. също ПС щ 72/14).
4 Решение на Съда от 20 март 2003 г., Дания/Комисия (C-3/00, вж. също ПС щ 20/03).
Сезиран от Германия, Общият съд на Европейския съюз в решение от 2014 г.3, потвърждава решението на Комисията, като приема, че по отношение на арсена, антимона и живака Германия не е доказала, че германските гранични стойности гарантират по-високо равнище на защита от новите европейски гранични стойности. Общият съд обаче отменя решението на Комисията за оловото, тъй като смята, че то е противоречиво в това отношение. По отношение на бария Общият съд констатира, че вече няма основание за постановяване на решение по същество, тъй като междувременно Комисията е изменила граничните стойности за този тежък метал (затова жалбата остава без предмет).
Германия подава жалба срещу решението на Общия съд до Съда на ЕС.
С решението си от днес Съдът на ЕС отхвърля изцяло жалбата на Германия.
Съдът припомня, че за да обоснове запазването на съществуващи от по-рано национални разпоредби, държава членка може да се позове на факта, че оценката ? на риска за общественото здраве е различна от тази на законодателя на Съюза, направена в мярката за хармонизация. Законосъобразно е да могат да бъдат направени различни оценки на тези рискове, без непременно да се основават на различни или нови научни данни. Държавата членка обаче трябва да докаже, че нейните национални разпоредби гарантират по-високо равнище на защита на общественото здраве от мярката за хармонизация на Съюза4.
Според Съда Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото като приема, че Германия не е доказала това по отношение на арсена, антимона и живака.
www.curia.europa.eu
ЗАБЕЛЕЖКА: Решенията или определенията на Общия съд подлежат на обжалване пред Съда, което се ограничава само до правни въпроси. По принцип обжалването няма суспензивно действие. Ако жалбата е допустима и основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Когато фазата на производството позволява това, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото. В противен случай той връща делото на Общия съд, който е обвързан с решението, постановено от Съда в рамките на обжалването.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708
Кадри от обявяването на решението са достъпни на "Europe by Satellite" (+32) 2 2964106
www.curia.europa.eu
Служба "Преса и информация" Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 80/15
Люксембург, 9 юли 2015 г.
Решение по дело C-87/14
Комисия/Ирландия
Комисията не е доказала, че Ирландия не е изпълнила задълженията си при прилагането на Директивата относно работното време за болничните стажант-лекари
Директивата относно организацията на работното време1 предвижда, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка. Освен това средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредният труд, не трябва да надвишава 48 часа. На последно място, държавите членки могат да предвиждат референтни периоди за прилагането на тези правила, стига посочените периоди да не надвишават 6 месеца, а при наличие на обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа - 12 месеца.
1 Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
В Ирландия Ирландският лекарски съюз (Irish Medical Organisation), който представлява всички практикуващи на територията на тази държава лекари, и Изпълнителната служба по здравеопазването (Health Service Executive) - представляващият здравните органи публичен орган, сключват колективен трудов договор и изготвят типов трудов договор за болничните стажант-лекари (наричани по-нататък "NCHD").
Комисията смята, че някои разпоредби на колективния трудов договор и на типовия трудов договор са в противоречие с нормите на Директивата, по-специално с тези относно минималната продължителност на почивките и ограничаването на продължителността на седмичното работно време. Тъй като намира за незадоволителни представените от Ирландия обяснения, Комисията решава да предяви пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения.
В постановеното на днешна дата решение Съдът отхвърля иска на Комисията поради липса на доказателства.
По отношение на довода на Комисията, че някои часове за обучение на NCHD неправилно не се отчитат като "работно време" (тези обучения се организират от самостоятелни спрямо работодателя учебни заведения и се провеждат или в помещения на работодателя, или на други места, като продължителността им е между 2 часа и 30 минути и 17 часа на месец), Съдът отбелязва, че Комисията не е доказала, че по време на тези обучения NCHD са на разположение, за да оказват медицинска помощ на пациентите, и са длъжни физически да бъдат на определеното от работодателя място и да останат на разположение на последния, за да могат при необходимост незабавно да изпълнят съответните задачи. Освен това Съдът констатира, че типовият трудов договор не поражда за NCHD задължение за обучение и не предвижда или налага конкретни трудови задължения във връзка с обучението.
www.curia.europa.eu
Комисията поддържа също, че съгласно колективния трудов договор референтният период за NCHD, чиито трудови договори са със срок над дванадесет месеца, е увеличен от 6 на 12 месеца, а това според нея било в противоречие с разпоредбите на Директивата. В това отношение Съдът смята, че Комисията не е успяла да обясни защо не са изпълнени условията за такова увеличение, при положение че Ирландия изтъква наличието на обективна или свързана с организацията на работата причина по смисъла на Директивата (а именно че NCHD трябва да могат да бъдат включвани в служебния график при възможно най-голяма гъвкавост).
На последно място, Съдът разглежда довода на Комисията, че с типовия трудов договор, от една страна, на NCHD не се гарантира установената в Директивата минимална продължителност на междудневните и междуседмичните почивки или компенсирането с равностойни периоди за почивка, и от друга страна, не се ограничава изрично общата продължителност на седмичното работно време. Съдът посочва, че като се позовава на някои единични разпоредби на типовия трудов договор, по чийто точен обхват впрочем има спор между страните, Комисията не успява да докаже наличието на противоречаща на Директивата практика. Освен това Съдът отбелязва, че между страните няма спор, че правната рамка, установена със законодателството за транспониране на Директивата, е ясна и във всички случаи - приложима.
ЗАБЕЛЕЖКА: Искът за установяване на неизпълнение на задължения, насочен срещу държава членка, която не е изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, може да бъде предявен от Комисията или от друга държава членка. Ако Съдът установи неизпълнението, съответната държава членка трябва да се съобрази с решението във възможно най-кратък срок. Когато Комисията прецени, че държавата членка не се е съобразила със съдебното решение, тя може да предяви нов иск, като поиска налагане на имуществени санкции. В случай обаче, че Комисията не е уведомена за мерките по транспониране на дадена директива, по нейно предложение от Съда могат да бъдат наложени санкции на етапа на първото съдебно решение.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708
Cristina Miha(ilescu
Cour de justice de l'Union europe'enne
Unite' Presse et Information
Bureau ER/ 01 LB 0685
L-2925 Luxembourg
Tel. +352 4303 2062
/МИГ/
MG1133OT.007
ЕС - съд - прессъобщения
Решения
на съда
на ЕС
София, 9 юли /БТА8
Приложени прессъобщения:
Решение по дело C-153/14 Minister van Buitenlandse Zaken/K и A
Държавите членки могат да изискват от гражданите на трети страни да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото преди събирането на семейството
Упражняването на правото на събиране на семейството обаче не трябва да бъде невъзможно или прекомерно трудно
Решение по дело C-87/14 Комисия/Ирландия
Комисията не е доказала, че Ирландия не е изпълнила задълженията си при прилагането на Директивата относно работното време за болничните стажант-лекари
Решение по дело C-360/14 P Германия/Комисия
След Общия съд, Съдът на ЕС също потвърждава решението на Комисията, с което забранява на Германия да запази граничните си стойности за арсена, антимона и живака в детските играчки
Съдът отхвърля подадената от Германия жалба срещу решението на Общия съд и приема, че като отхвърля жалбата на тази държава членка, той не допуска грешка при прилагане на правото
www.curia.europa.eu
Служба "Преса и информация" Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 78/15
Люксембург, 9 юли 2015 г.
Решение по дело C-153/14
Minister van Buitenlandse Zaken/K и A
Държавите членки могат да изискват от гражданите на трети страни да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото преди събирането на семейството
Упражняването на правото на събиране на семейството обаче не трябва да бъде невъзможно или прекомерно трудно
Директива на Съюза установява условията за упражняване на правото на събиране на семейството, с което разполагат гражданите на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки1.
1 Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).
2 Член 7, параграф 2, първа алинея.
В Нидерландия релевантното законодателство обуславя правото на събиране на семейството от успешното полагане на основен изпит за проверка на интегрирането в обществото. Изпитът включва тест по говорим нидерландски език, проверка на знанията за нидерландското общество и тест за четене с разбиране. Той се полага в посолство или в генерално консулство в страната по произход или по постоянно пребиваване на члена на семейството на кандидата за събиране на семейството и се провежда по телефон, пряко свързан с говорещ компютър. Предвидено е освобождаване от задължението за полагане на изпита за заявители, които поради умствено или физическо увреждане трайно не са в състояние да го положат, или в случаите, в които отхвърлянето на заявлението би довело до сериозна несправедливост.
K, азербайджанска гражданка, и A, нигерийска гражданка, изтъкват съответно здравословни проблеми и психическо увреждане, които ги възпрепятстват да положат изпита за проверка на интегрирането в обществото. При все това заявленията им за издаване на разрешение за временно пребиваване са отхвърлени от нидерландските органи.
Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), сезиран с жалби срещу посочените откази, решава да отправи запитване до Съда относно съвместимостта на изпита за проверка на интегрирането в обществото с Директивата.
Най-напред Съдът припомня, че при събиране на семейството в хипотези, различни от тези на бежанци и членове на семействата им, Директивата допуска държавите членки да обуславят издаването на разрешение за влизане на тяхна територия от придържането към някои предварителни мерки за интегриране.
Доколкото обаче Директивата2 се отнася само до мерки "за интегриране", Съдът заключава, че тези мерки са законосъобразни само ако позволяват да се улесни интегрирането на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството.
В този контекст Съдът подчертава значението на придобиването на знания по езика и за обществото на приемащата държава членка по-специално за да бъдат улеснени
www.curia.europa.eu
комуникацията, взаимодействието и развитието на социалните отношения, както и достъпът до трудовия пазар и професионалната квалификация.
Освен това според Съда, като се има предвид, че се изискват познания на елементарно ниво, това задължение само по себе си не накърнява целта за събиране на семейството, преследвана с Директивата.
При все това мерките за интегриране трябва да са насочени не към извършването на подбор на лицата, които биха могли да упражнят правото си на събиране на семейството, а към улесняване на интегрирането на последните в държавите членки.
Освен това особени лични обстоятелства, като възрастта, образованието, финансовото и здравословното състояние, трябва да бъдат взети предвид с оглед на освобождаването на съответните членове на семейството на кандидата за събиране на семейството от задължението да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото, когато поради тези обстоятелства се окаже, че посочените лица не са в състояние да се явят на изпита или да го издържат. В противен случай при такива обстоятелства това задължение би могло да бъде трудно преодолима пречка за ефективното упражняване на правото на събиране на семейството.
Съдът констатира, че видно от акта за преюдициално запитване, нидерландското законодателство не позволява членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството да бъдат освободени от задължението да положат успешно изпита за проверка на интегрирането в обществото във всички хипотези, в които запазването на това задължение би направило невъзможно или прекалено трудно събирането на семейството.
Съдът отбелязва също, че еднократните разходи за пакета за подготовката за изпита възлизат на 110 EUR и че таксата за записване е в размер на 350 EUR. Той смята, че размерът на тези разходи може да направи невъзможно или прекомерно трудно събирането на семейството. Това е така на още по-силно основание, предвид факта че таксата за записване трябва да се заплаща при всяко ново явяване на този изпит и от всеки член на семейството на кандидата за събиране на семейството, и че към тази такса се добавят разходите, които членовете на семейството на кандидата трябва да направят за пътуването до най-близкото дипломатическо представителство на Нидерландия, в което да се явят на посочения изпит.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708
Кадри от обявяването на решението са достъпни на "Europe by Satellite" (+32) 2 2964106
www.curia.europa.eu
Служба "Преса и информация" Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 81/15
Люксембург, 9 юли 2015 г.
Решение по дело C-360/14 P
Германия/Комисия
След Общия съд, Съдът на ЕС също потвърждава решението на Комисията, с което забранява на Германия да запази граничните си стойности за арсена, антимона и живака в детските играчки
Съдът отхвърля подадената от Германия жалба срещу решението на Общия съд и приема, че като отхвърля жалбата на тази държава членка, той не допуска грешка при прилагане на правото
През 2009 г. Европейският съюз приема нова директива "детски играчки"1, в която определя нови гранични стойности за някои химични вещества в детските играчки. Германия смята, че приложимите в нейната страна гранични стойности за оловото, бария, антимона, арсена и живака, които отговарят на стария стандарт на ЕС2, осигуряват по-добра защита. Затова Германия иска от Комисията разрешение да запази тези стари стойности. С решение от 1 март 2012 г. Комисията отхвърля това искане по отношение на антимона, арсена и живака и разрешава запазването на германските гранични стойности за оловото и бария само до 21 юли 2013 г. най-късно.
1 Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, стр. 1).
2 Директива 88/378/EИО на Съвета от 3 май 1988 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с безопасността на детските играчки (ОВ L 187, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 8, стр. 231).
3 Решение на Общия съд от 14 май 2014 г., Германия/Комисия (T-198/12, вж. също ПС щ 72/14).
4 Решение на Съда от 20 март 2003 г., Дания/Комисия (C-3/00, вж. също ПС щ 20/03).
Сезиран от Германия, Общият съд на Европейския съюз в решение от 2014 г.3, потвърждава решението на Комисията, като приема, че по отношение на арсена, антимона и живака Германия не е доказала, че германските гранични стойности гарантират по-високо равнище на защита от новите европейски гранични стойности. Общият съд обаче отменя решението на Комисията за оловото, тъй като смята, че то е противоречиво в това отношение. По отношение на бария Общият съд констатира, че вече няма основание за постановяване на решение по същество, тъй като междувременно Комисията е изменила граничните стойности за този тежък метал (затова жалбата остава без предмет).
Германия подава жалба срещу решението на Общия съд до Съда на ЕС.
С решението си от днес Съдът на ЕС отхвърля изцяло жалбата на Германия.
Съдът припомня, че за да обоснове запазването на съществуващи от по-рано национални разпоредби, държава членка може да се позове на факта, че оценката ? на риска за общественото здраве е различна от тази на законодателя на Съюза, направена в мярката за хармонизация. Законосъобразно е да могат да бъдат направени различни оценки на тези рискове, без непременно да се основават на различни или нови научни данни. Държавата членка обаче трябва да докаже, че нейните национални разпоредби гарантират по-високо равнище на защита на общественото здраве от мярката за хармонизация на Съюза4.
Според Съда Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото като приема, че Германия не е доказала това по отношение на арсена, антимона и живака.
www.curia.europa.eu
ЗАБЕЛЕЖКА: Решенията или определенията на Общия съд подлежат на обжалване пред Съда, което се ограничава само до правни въпроси. По принцип обжалването няма суспензивно действие. Ако жалбата е допустима и основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Когато фазата на производството позволява това, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото. В противен случай той връща делото на Общия съд, който е обвързан с решението, постановено от Съда в рамките на обжалването.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708
Кадри от обявяването на решението са достъпни на "Europe by Satellite" (+32) 2 2964106
www.curia.europa.eu
Служба "Преса и информация" Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 80/15
Люксембург, 9 юли 2015 г.
Решение по дело C-87/14
Комисия/Ирландия
Комисията не е доказала, че Ирландия не е изпълнила задълженията си при прилагането на Директивата относно работното време за болничните стажант-лекари
Директивата относно организацията на работното време1 предвижда, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка. Освен това средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредният труд, не трябва да надвишава 48 часа. На последно място, държавите членки могат да предвиждат референтни периоди за прилагането на тези правила, стига посочените периоди да не надвишават 6 месеца, а при наличие на обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа - 12 месеца.
1 Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
В Ирландия Ирландският лекарски съюз (Irish Medical Organisation), който представлява всички практикуващи на територията на тази държава лекари, и Изпълнителната служба по здравеопазването (Health Service Executive) - представляващият здравните органи публичен орган, сключват колективен трудов договор и изготвят типов трудов договор за болничните стажант-лекари (наричани по-нататък "NCHD").
Комисията смята, че някои разпоредби на колективния трудов договор и на типовия трудов договор са в противоречие с нормите на Директивата, по-специално с тези относно минималната продължителност на почивките и ограничаването на продължителността на седмичното работно време. Тъй като намира за незадоволителни представените от Ирландия обяснения, Комисията решава да предяви пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения.
В постановеното на днешна дата решение Съдът отхвърля иска на Комисията поради липса на доказателства.
По отношение на довода на Комисията, че някои часове за обучение на NCHD неправилно не се отчитат като "работно време" (тези обучения се организират от самостоятелни спрямо работодателя учебни заведения и се провеждат или в помещения на работодателя, или на други места, като продължителността им е между 2 часа и 30 минути и 17 часа на месец), Съдът отбелязва, че Комисията не е доказала, че по време на тези обучения NCHD са на разположение, за да оказват медицинска помощ на пациентите, и са длъжни физически да бъдат на определеното от работодателя място и да останат на разположение на последния, за да могат при необходимост незабавно да изпълнят съответните задачи. Освен това Съдът констатира, че типовият трудов договор не поражда за NCHD задължение за обучение и не предвижда или налага конкретни трудови задължения във връзка с обучението.
www.curia.europa.eu
Комисията поддържа също, че съгласно колективния трудов договор референтният период за NCHD, чиито трудови договори са със срок над дванадесет месеца, е увеличен от 6 на 12 месеца, а това според нея било в противоречие с разпоредбите на Директивата. В това отношение Съдът смята, че Комисията не е успяла да обясни защо не са изпълнени условията за такова увеличение, при положение че Ирландия изтъква наличието на обективна или свързана с организацията на работата причина по смисъла на Директивата (а именно че NCHD трябва да могат да бъдат включвани в служебния график при възможно най-голяма гъвкавост).
На последно място, Съдът разглежда довода на Комисията, че с типовия трудов договор, от една страна, на NCHD не се гарантира установената в Директивата минимална продължителност на междудневните и междуседмичните почивки или компенсирането с равностойни периоди за почивка, и от друга страна, не се ограничава изрично общата продължителност на седмичното работно време. Съдът посочва, че като се позовава на някои единични разпоредби на типовия трудов договор, по чийто точен обхват впрочем има спор между страните, Комисията не успява да докаже наличието на противоречаща на Директивата практика. Освен това Съдът отбелязва, че между страните няма спор, че правната рамка, установена със законодателството за транспониране на Директивата, е ясна и във всички случаи - приложима.
ЗАБЕЛЕЖКА: Искът за установяване на неизпълнение на задължения, насочен срещу държава членка, която не е изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, може да бъде предявен от Комисията или от друга държава членка. Ако Съдът установи неизпълнението, съответната държава членка трябва да се съобрази с решението във възможно най-кратък срок. Когато Комисията прецени, че държавата членка не се е съобразила със съдебното решение, тя може да предяви нов иск, като поиска налагане на имуществени санкции. В случай обаче, че Комисията не е уведомена за мерките по транспониране на дадена директива, по нейно предложение от Съда могат да бъдат наложени санкции на етапа на първото съдебно решение.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708
Cristina Miha(ilescu
Cour de justice de l'Union europe'enne
Unite' Presse et Information
Bureau ER/ 01 LB 0685
L-2925 Luxembourg
Tel. +352 4303 2062
/МИГ/
EUR 1.9558
USD 1.7284
CHF 1.8677