OT 09:30:01 23-10-2015
AM1650OT.005 09:30
медийна среща на БТА в Атина - интервю с доц. д-р Николай Гочев

Доц. д-р Николай Гочев: Гръцките думи
в българския език
са неизброими


Преподавател в Софийския университет коментира българо-гръцките отношения в навечерието на медийната среща на БТА в Атина

Темата на форума тази година е "Медиите и културните различия. Диалог между съседи". Журналисти от над 20 държави ще обсъждат как общностите ни по света живеят в чужда културна среда и каква е ролята на медиите за преодоляване на различията. Представители на медии, институции и бизнес от България и Гърция ще търсят добрия диалог и сферите на сътрудничество между двете съседни страни.

Думата "диалог" идва още от античността и може да се преведе като "разговор", каза в интервю за БТА доц. д-р Николай Гочев, преподавател по гръцка античност в Софийския университет. По думите му гръцките думи в българския, както и повечето европейски езици, са неизброими, особено в областта на образованието, религията, науките и изкуствата.

Българите са земеделци и занаятчии, а гърците - корабостроители и моряци.

Връзките между народите и държавите ни са традиционни, но има неща, в които си приличаме и такива, в които се различаваме. "Без съмнение традициите на българите и гърците са сходни - имаме една и съща религия повече от хиляда години и съответно еднакви са и традиционните ни празници", коментира доц. д-р Гочев.

"Разликите между нас се дължат предимно на географските условия и климата. В Гърция е по-топло и хората прекарват повече време извън домовете си. Поради това те изглеждат по-подвижни и по-приказливи", допълва той.

Има ли диалог между съседите?

Според преподавателя по гръцка античност България и Гърция полагат усилия да поддържат добри отношения. "През последните години и особено след 2007-ма, контактите много се улесниха; и двете страни, за щастие, живеят в мир. Но добрите отношения изискват непрестанни усилия - те не са нещо дадено, което се съхранява само", убеден е доц. д-р Николай Гочев.

Доц. д-р Николай Гочев е доцент, доктор в катедра "Класическа филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по антична литература. Завършил е класическата гимназия в София, а след това и Атинския университет - специалност "Езикознание". Работил е по много проекти в областта на античната литература и философия. Превеждал е древногръцките мислители Софокъл, Аристотел, Платон. От 18 години е преподавател по гръцка античност в Катедрата по класическа филология в Софийския университет.

Следва цялото интервю с доц. д-р Николай Гочев:

Имат ли сходни традиции българите и гърците?

Без съмнение. Българите и гърците повече от хиляда години имат една и съща религия и поради това традиционните им празници - седмични, месечни и годишни - са едни и същи.

Как бихте определил културните различия между България и Гърция?

Те се дължат преди всичко на географските условия и климата. В Гърция е по-топло и хората прекарват повече време извън домовете си. Поради това те изглеждат по-подвижни и по-приказливи. Там обработваемата земя е по-малко и затова гърците сравнително малко се занимават със земеделие. Те разчитат повече на корабоплаването и свързаната с него търговия, тъй като живеят близо до морето. През последните десетилетия благодарение на морето туризмът се превърна в предмет на износ и заема важно място в живота на гърците.
В България се отделя повече внимание на земеделието, а също и на занаятите.
Освен това българите много ценят образованието, особено езиковото. Един от най-уважаваните празници в България е този на "буквите" (писмеността).

Какви са Вашите впечатления от културните забележителности, които сте посетил в Гърция?

Културните забележителности са свързани с античността, християнството и традиционния бит.
Аз съм античник по професия и затова съм се потрудил да посетя повечето от паметниците на древната цивилизация - тези в Атина, Пелопонес, на Егейските острови, а също по Малоазийското крайбрежие.
Християнските забележителности са още повече, намират се на същата територия и са много древни - още от първите векове след Христа. Но християнската традиция, за разлика от древногръцката, е непрекъсната - както и в България. Тя продължава през византийската епоха, през вековете на османското владичество, и достига до днешния ден.
Гръцкият традиционен бит, който в сегашния си вид се е формирал в поствизантийската епоха, е запазен най-добре в планинските области и много прилича на българския.

Според Вас добър ли е диалогът между България и съседна Гърция, предвид това, че работите повече от 20 години като преподавател по гръцка античност в Катедрата по класическа филология?

И двете страни полагат усилия да поддържат добри отношения. През последните години и особено след 2007-ма, контактите много се улесниха; и двете страни, за щастие, живеят в мир. Но добрите отношения изискват непрестанни усилия - те не са нещо дадено, което се съхранява само.

Има ли сходства между класическото образование в България и съответно - в Гърция? Вие преподавал ли сте на гръцки студенти?

Има сходства, но и чувствителни разлики. В Гърция преподаването на старогръцки език и литература започва още в училище и е по-разширено. В университетите вниманието е насочено повече към гръцкия, отколкото към латинския.
В България учениците, които се интересуват от старогръцки, се насочват главно към Националната класическа гимназия (НГДЕК). В специалност Класическа филология в Софийския университет на гръцката и римската древност се отделя еднакво внимание; а изучаването на латински във висшето образование има превес над старогръцкия.

Не съм преподавал в гръцки учебни заведения, но имам впечатления от висшето образование в Гърция. Завършил съм Философския факултет на Атинския университет със специалност "Езикознание".

Можете ли да посочите думи в нашия език, чийто произход е старогръцки? Да разгледаме произхода и значението на думата "диалог", например?

В нашия език има много думи от гръцки произход, които са преминали в него с посредничеството на западните езици; които пък са навлезли в тях чрез латински.
От друга страна, много от думите, употребявани в Църквата, също са гръцки, тъй като България е приела християнството от Константинопол; и е имало времена, когато нашата църква е била част от Константинополската (Цариградската).
Думата "диалог" идва още от античността. Тя е образувана от представката "диа" и съществителното "логос", и може да се преведе като "разговор".
Но гръцките думи в българския, както и повечето европейски езици, са неизброими, особено в областта на образованието, религията, науките и изкуствата. Примерно - "история", "география", "математика", "физика", "философия", "теология", "теория", "практика", "политика", "поезия", "драма", "театър", "епископ", "патриарх" - всички тези думи са гръцки.
Освен това и много от личните имена идват от гръцки. Примерно: "Николай", "Георги", "Димитър", "Петър", "Александър", "Стефан", "Теодор", "Васил".
/АМ/