OT 13:07:01 05-02-2016
RM1306OT.012
БАН - Институт за исторически изследвания - съобщение

Историята
е и
наука


ДО МЕДИИТЕ

По повод на появилите се през последните дни и тиражирани в някои медии твърдения, че Институтът за исторически изследвания (ИИстИ) на БАН не е отговорил своевременно на запитване на Министерство на образованието и науката (МОН) на Република България във връзка с учебниците по история, Научният съвет на Института държи да заяви следното:

До Научния съвет на ИИстИ никога не е постъпвало запитване от МОН на Република България относно терминологията, с кояго да се обозначава периодът XV-XIX век от българската история в учебниците по история. Научният съвет никога не е дебатирал и не се е произнасял върху така развълнувалите напоследък общественото мнение термини: "владичество", "съжителство", "присъствие "робство" и др., тъй като никой не е поставял пред нас подобна задача.

По повод актуализирания публичен дебат относно термина, с който се обозначава периодът XV-X1X век от българската история, на 30 януари т. г. в медиите беше разпространено писмо от група историци (трима от тях са от ИИстИ), които професионално се занимават с изследване на този период. На свое заседание, проведено на 2 февруари т.г., Научният съвет на Института подкрепи с голямо мнозинство текста на това писмо (с 14 гласа - "за" и 1 глас - "въздържал се").

"Вотът "въздържал се" (който принадлежи на проф. Тодев, директор на ИнИстИ) бе обяснен от своя автор така: "Основанието ми да гласувам по този начин е, че откритото писмо излага само част от истината. Другата - и то по-важна! - нейна част гласи: Османската империя е била изостанала, назадничава, деспотична; в нея немюсюлманите са били подложени на узаконена, системна и немаловажна дискриминация, която твърде много прилича на апартейда в Южна Африка. В такъв контекст "господство ", "владичество", "власт", "управление" означава липса на свобода, вид несвобода, на която робството е само една от степените."

На свой ред, като един от авторите на "Отвореното писмо", доц. Олга Тодорова изтъкна, че писмото не имало за цел да дава цялостна характеристика на Османската империя, а само да разясни съдържанието на някои основни термини.

Вярно е, че историята или по-точно определени тълкувания на миналото се използват като важен ресурс за идентичност или като инструмент за легитимност. Вярно е също така, че миналото остава поле за разпространение на удобни "истини" и митове. Но нека да не се забравя, че историята е и наука за миналото, която гради своите изводи върху научния анализ на историческите извори и факти, а не "по целесъобразност". Наред с това, поради своята неекспериментална и ретроспективна специфика историята е не само фактологична, но и интерпретативна наука. Затова различните тълкувания на миналото сред историците винаги са съпровождали развитието на самата наука. Светът никога не е бил едноизмерен, за да бъде вместен в една-единствена обяснителна рамка. И ако от часовете по история учениците схванат дори само това, то тези часове няма да са отишли напразно.

Като професионални историци се надяваме, че развитието на историческата наука у нас ще върви към ограничаване на субективизма и на извън-научните влияния в изследванията, а оттам - към по-задълбочено и всестранно историческо познание, което да бъде по подходящ начин отразено и в учебниците! Обществото и държавата имат нужда от това.

Научен съвет на Института за
Исторически изследвания при БАН

/РУМ/