OT 11:44:01 05-07-2016 EG1142OT.005 ЕС - Съд Тази сутрин големият състав на Съда на Европейския съюз се произнесе по дело С-614/14 Огнянов (преюдициално запитване отправено от Софийски градски съд) Paliova Iliiana Пред Съда има друго висящо дело C 554/14 Огнянов (все още няма фиксирана дата за произнасянето на решението на Съда). С присъда от ноември 2012 г., постановена от съд в Дания, на г н Огнянов е наложено общо наказание от 15 години лишаване от свобода за грабеж при отегчаващи обстоятелства и убийство. След като е изтърпял част от наказанието лишаване от свобода в Дания, на 1 октомври 2013 г. г н Огнянов е предаден на българските власти за изтърпяване на остатъка от наказанието в България. По това дело Софийски градски съд поставя на Съда на ЕС различни въпроси относно тълкуването на Рамково решение на ЕС от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела. След поставяне на преюдициалните въпроси по дело C 554/14 Огнянов, Софийска градска прокуратура иска в настоящото дело по-специално отвод на състава на Софийски градски съд, разглеждащ делото, с мотива че при излагане на фактическата и правната обстановка по посоченото дело, съдът е изразил предварително становище по фактически и правни въпроси, преди делото да бъде обявено за решаване. Според българския Наказателно-процесуалния кодекс не може да участва в състава на съда съдия, който може да се счита предубеден. Според практиката на Върховния касационен съд изразяването от съда на предварително становище по съществото на спора преди постановяването на крайния акт представлява частен случай на предубеденост. В случай на предубеденост съдът е длъжен да си направи отвод, което означава, че първо, той спира да разглежда делото, второ, то се разпределя отново сред останалите съдии в съответния съд, и трето, новият съдебен състав разглежда делото отначало. Българската съдебна практика е особено стриктна при тълкуване на условието за "предубеденост". В това отношение тя отбелязва по-специално че контролът за спазването на това условие се осъществява служебно и дори и най-беглото посочване от съда, отнасящо се до фактите по делото или до правната им квалификация, води автоматично до основание за отвод на съдията. Изразяването на предварително становище от съдията води не само до негов отвод и отмяна на постановения от него краен акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу този съдия. Според Процедурния правилник на Съда на ЕС освен отправените до Съда преюдициални въпроси преюдициалното запитване трябва да съдържа задължителни елементи едни от които са кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите. В днешното си решение Съдът на ЕС се произнася по съответствието на цитираните разпоредби от българското право с правото на ЕС. Според Съда на ЕС правото на ЕС и Процедурния правилник на Съда не допускат национално правило, като това предвидено в българското законодателство, което задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по висящото дело, поради това че в преюдициалното си запитване е изложила фактическата и правната обстановка по това дело. Съдът уточнява, че когато запитваща юрисдикция като Софийски градски съд излага в своя акт за преюдициално запитване фактическия и правен контекст тя само изпълнява изискванията поставени от правото на ЕС. При това положение обстоятелството, че запитваща юрисдикция представя в акта си за преюдициално запитване релевантната фактическа и правна обстановка, отговаря на изискването за сътрудничество, присъщо на механизма на преюдициалното запитване, и само по себе си не може да наруши правото на ЕС. В настоящия случай е видно, че според българското право, представянето от български съдия на фактическата и правна обстановка в акта за преюдициално запитване се приема като изразяване на предварително становище от този съдия, което води не само до неговия отвод и отмяна на крайния му акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу него. Поради това прилагането на националните разпоредби в конкретния случай може да доведе до това националният съдия да предпочете да не поставя на Съда преюдициални въпроси, за да избегне отвод, налагане на дисциплинарни наказания или отправяне на недопустим акт на преюдициално запитване. Следователно подобно правило засяга правомощията, признати на националните юрисдикции а с това и ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване. Запитващата юрисдикция, в конкретния случай Софийски градски съд, не трябва да приложи национално правило, за което е прието, че противоречи на правото на Съюза. Съдът решава също така, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква, нито забранява след постановяване на решението по преюдициалното запитване запитващата юрисдикция да изслуша отново страните и да събере нови доказателства, които могат да я накарат да промени фактическите и правните констатации, които е направила в акта за преюдициално запитване, при условие че гарантира пълното действие на даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване на правото на Съюза. Илияна Пальова Юрист Отдел България, Румъния и Хърватия Дирекция Комуникация Съд на Европейския съюз Тел. (+352) 4303 3708 P Please consider the environment before deciding to print this e-mail. ________________________________________ This e-mail and any attachments contain information which is private and confidential and is intended for the addressee only. If you are not the addressee, you are not authorized to read, copy or use the e-mail or any of its attachments. If you have received this e-mail by mistake, please notify the sender by return e-mail and then please destroy it.. ________________________________________ /ЕГК/