OT 11:19:31 06-12-2018 KL1118OT.013 Съд на Европейския съюз - прессъобщение . . . presseinfo-RO-BG-HR Dear Reader, Please find attached the Court of Justice press releases of today related to the cases: C 675/17 Ministero della Salute/Hannes Preindl Университетските дипломи от курсове, които отчасти са проведени едновременно, трябва да се признават автоматично във всички държави членки, ако са спазени минималните квалификационни изисквания, определени в правото на Съюза; and C 305/17 FENS spol. s r. o./Slovenska' republika Ц U'rad pre regula'ciu siet(ovy'ch odvetvi' Държавите членки не могат да налагат такса, с която се облага износът на електроенергия, произведена на тяхна територия. Kind regards, Corina Gabriela SOCOLIUC ---------------------------------------- Press and Information Unit Court of Justice of the European Union Tel: +352 4303 4293 www.curia.europa.eu Служба "Преса и информация" Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 188/18 Люксембург, 6 декември 2018 г. Решение по дело C-675/17 Ministero della Salute/Hannes Preindl Университетските дипломи от курсове, които отчасти са проведени едновременно, трябва да се признават автоматично във всички държави членки, ако са спазени минималните квалификационни изисквания, определени в правото на Съюза Държавата членка, в която е издадена дипломата, трябва да гарантира, че тези изисквания са спазени През 2013 г. Ministero della Salute (Министерство на здравеопазването, Италия - наричано по-нататък "министерството") уважава молбата на италианския гражданин г-н Hannes Preindl за признаване на удостоверение за професионална квалификация като "Doktor der Zahnheilkunde" с цел да упражнява в Италия професията "зъболекар". Това удостоверение му е издадено от Медицинския университет в Инсбрук (Австрия). През 2014 г. г-н Preindl подава в министерството молба за признаване на удостоверение за професионална квалификация като "Doktor der Gesamten Heilnunde", издадено също от Медицинския университет в Инсбрук, с цел да упражнява в Италия и професията "лекар" (medico chirurgo). Министерството отказва да признае последното удостоверение с мотива, че Директива 2005/36 относно признаването на професионалните квалификации1 не предвижда възможност едно лице да следва едновременно два курса на обучение. Всъщност редица изпити, положени от г-н Preindl, били признати едновременно както за издаване на удостоверението за квалификацията "зъболекар", така и за издаване на удостоверението за квалификацията "лекар". Макар да е разрешено от австрийското право, едновременното записване в два курса на обучение е изрично забранено от италианското право, което предвижда задължително редовно обучение. 1 Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (OВ L 255, 2005 г., стp. 22, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3, поправка в OB L 271, 16.10.2007 г., стр. 18). Г-н Preindl обжалва тази отказ пред италианските административни съдилища. В този контекст Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) пита дали Директивата изисква от държава членка, чието законодателство предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение, да признава автоматично удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка след обучения, които частично се припокриват. Consiglio di Stato пита също дали когато удостоверението е издадено след задочно обучение приемащата държава членка (в случая, Италия) има право да провери дали е спазено условието продължителността, нивото и качеството на задочното обучение да не е по-ниско от това на редовното обучение. В днешното си решение Съдът най-напред отбелязва, по-специално що се отнася до професиите "лекар" и "зъболекар", че Директивата предвижда система на автоматично признаване на удостоверенията за професионални квалификации, основана на минимални квалификационни изисквания, определени по взаимно съгласие между държавите членки. След това Съдът констатира, че Директивата, от една страна, дава на държавите членки право да разрешат задочното обучение, стига неговата продължителност, ниво и качество да не е по-ниско от това на редовното обучение, а от друга страна, не изключва възможността за държавите членки да разрешават едновременно записване в няколко курса на обучение. Следователно, държава членка, чието законодателство предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение, трябва да признава автоматично посочените в тази директива удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка, дори заинтересованото лице да е преминало задочно обучение или няколко курса едновременно или да се е обучавало по време на периоди, които частично се припокриват, стига да са изпълнени квалификационните изисквания, установени от посочената директива. Съдът подчертава, че държавата членка по произход (в случая, Австрия), а не приемащата държава членка, е тази, която следва да гарантира, че продължителността, нивото и качеството на задочното обучение е не по-ниско от това на редовното обучение, и по-общо, че са спазени всички изисквания, установени в Директивата. Всъщност система за автоматично и безусловно признаване на удостоверенията за професионална квалификация като предвидената в Директива 2005/36 би била сериозно застрашена, ако държавите членки имаха право по своя преценка да поставят под въпрос правилността на решението на компетентния орган на друга държава членка да издаде тези удостоверения. ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос. Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда. Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването. За допълнителна информация се свържете с Corina Gabriela Socoliuc (+352) 4303 4293 Кадри от обявяването на решението са достъпни на "Europe by Satellite" (+32) 2 2964106 ********************************************************* www.curia.europa.eu Служба "Преса и информация" Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 189/18 Люксембург, 6 декември 2018 г. Решение по дело C-305/17 FENS spol. s r. o./Slovensk? republika - ?rad pre regul?ciu sie?ov?ch odvetv? Държавите членки не могат да налагат такса, с която се облага износът на електроенергия, произведена на тяхна територия Целта да се гарантира стабилността на доставките на електроенергия в рамките на националната територия не може да обоснове подобна такса През 2008 г., за да се гарантира надеждността и стабилността на енергийната мрежа в Словакия след спирането на два блока от атомната електрическа централа "Jaslovsk? Bohunice", е наложена специална такса за използването на мрежата, с която се облага износът на електроенергията, произведена на територията на Словакия, включително износът за държави членки. В резултат на тази такса на Korlea Invest, доставчик на електроенергия по словашкото право (чийто законен правоприемник е дружеството FENS, също установено в Словакия), е наложена сума от около 6,8 милиона евро. Впоследствие Korlea Invest оспорва законосъобразността на тази такса, която не е налагана повече, пред словашките съдилища, като изтъква, че всъщност става въпрос за такса с равностоен на мито ефект, чието налагане е забранено от принципа на свободно движение на стоките. Okresn? s?d Bratislava II (Окръжен съд Братислава II, Словакия), пред който делото е понастоящем висящо, пита Съда дали разглежданата такса противоречи на този принцип на правото на Съюза. В решението си от днес Съдът посочва най-напред, че електроенергията представлява стока по смисъла на правото на Съюза и че такса, която се събира не върху стока в това ? качество, а върху използването на мрежата, служеща за преноса ?, трябва да се счита за налагана върху самата стока. Поради тази причина спорната такса попада в обхвата на разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоките. Съдът констатира след това, че с таксата се облага единствено електроенергията, произведена в Словакия и изнесена от тази държава, така че тя е наложена поради факта, че електроенергията преминава границата. В това отношение Съдът отхвърля довода на Словакия, че поради наличието на идентичен налог, с който се облага потребената в Словакия електроенергия, произведената в Словакия и изнесена от тази държава електроенергия би следвало да се третира по същия начин като произведената в Словакия и потребена в тази държава електроенергия. Всъщност с тези два парични налози, единият от които се плаща от износителя, а другият - по-специално от крайния клиент, електроенергията не се облага на един и същи търговски етап, така спорната такса действително обременява стоката поради преминаването на граница. При тези условия Съдът прави извода, че въпросната такса представлява такса с равностоен на мито ефект, при това както що се отнася до електроенергията, изнесена за друга държава членка, така и за електроенергията, изнесена извън територията на ЕС. По отношение на износа за други държави членки, Съдът отбелязва, че принципът на свободно движение на стоките не допуска налагането на подобна такса. По отношение на износа за държави, които не са членове на ЕС, Съдът припомня, че държавите членки са длъжни да водят обща търговска политика, чието функциониране би било застрашено, ако те имаха право да налагат едностранно такси с равностоен на мито ефект върху износа. Накрая Съдът припомня, че забраната държавите членки да налагат мита и такси с равностоен ефект представлява основно правило на правото на Съюза, за което Договорът за функционирането на ЕС не е предвидил никакво изключение, нито обосновка, независимо дали става въпрос за отношенията между държавите членки или за тези на държавите членки с държавите, които не са членове на ЕС. При тези обстоятелства Съдът прави извода, че в случая спорната такса не е съвместима с принципа на свободно движение на стоките. ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос. Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда. Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването. За допълнителна информация се свържете с Corina Gabriela Socoliuc (+352) 4303 4293 /КЛ/