Ще бъде ли МНС пречка за мира в Близкия изток? /Йорам Елрон, посланик на Израел в България/
OT 12:33:02 22-02-2021
MG1229OT.008
Израел - МНС
Ще бъде ли МНС пречка за мира в Близкия изток?
/Йорам Елрон, посланик на Израел в България/
"Международното правосъдие може да спомогне за дългосрочен мир", е декларирано на уебсайта на Международния наказателен съд (МНС). За съжаление в наскоро постановеното решение на състава за досъдебно производство на съда е заявено, че той има юрисдикция по отношение на въпроси от израелско-палестинския конфликт, което означава, че е по-вероятно той да подкопае мира в Близкия изток, отколкото да допринесе за него.
Почти три десетилетия след подписването на последния мирен договор между Израел и един от арабските му съседи, Йордания, през последните няколко месеца се наблюдава забележителен период на помиряване и изграждане на мостове. В рамките на Авраамовите споразумения са постигнати мирни спогодби и споразумения за нормализиране между Израел и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко. Те вече са послужили като основа за широк спектър от практически споразумения за прилагане и меморандуми за разбирателство в области като технологии, инвестиции, икономическо и търговско сътрудничество и др.
Отвъд практическото сътрудничество, тези споразумения, които подчертават значението на междурелигиозния диалог, борбата с радикализацията и насърчаването на взаимното разбирателство, изпращат послание към един скептичен регион, че посредством диалог и информационни дейности могат да бъдат преодолени исторически наложили се предразсъдъци и мирът в действителност да бъде възможен.
Неотдавнашното решение на МНС отправя съвсем различно послание. Палестинският опит да изправи Израел пред съда е израз на ясно стратегическо решение за отхвърляне на преките преговори и компромиси. Вместо това тази стратегия има за цел да се възползва от автоматичното антиизраелско мнозинство в политическите органи на Организацията на обединените нации, за да интернационализира конфликта и да впрегне съдебните органи като част от политическа кампания.
Палестинските лидери никога не са крили тази своя стратегия. В редакционна статия в "Ню Йорк Таймс" от 2011 г. президентът Абас призна, че целта му е да се постигне "интернационализация на конфликта като правен въпрос, а не само в политическо измерение..., [което] също така ще ни позволи да предявим претенции срещу Израел в ООН, органите по правата на човека и Международния наказателен съд".
Очевидно палестинските ръководители намират този подход за привлекателен. Той не изисква държавнически умения, самоанализ и компромиси. Само че вероятно с него няма да се постигне напредък - както последните десетилетия са доказали - към истински и траен мир, при който всяка страна признава стремежите и правата на другата. В трагичната история на палестинския народ този подход е още едно признание от ръководството, че е избрало да преследва илюзорни политически печалби в международни форуми за сметка на практическите ползи от истински мир и изграждане на държавата.
Решението на МНС да допусне до разглеждане палестинската инициатива е сериозна пречка за умерените кръгове от всички страни. Решението, с което се отменя значимостта на споразуменията от Осло - трудно постигнатите договорености, създали условия за днешното палестинско самоуправление, изпраща тревожно послание до застъпниците за мира, че усилията за постигане на компромис и споразумение имат нищожна стойност. В същото време фактът, че съдът разчита на необвързващи, едностранни резолюции на ООН, а не на истински безпристрастен правен анализ, подсказва на палестинското ръководство, че е ефективна неговата стратегия на отхвърляне и използване на политизацията на ООН.
Ако има някакви съмнения за кого е благоприятно и за кого е неблагоприятно решението на съда относно юрисдикцията, то нескритата възхвала на решението от страна на екстремистката организация Хамас, която на теория остава решена да унищожи Израел, а на практика продължава да обстрелва с ракети неговите граждани, не оставя място за съмнение.
Всяко решение, което така отслабва силата на умерените субекти в региона и окуражава екстремистите, не вещае нищо добро за мира.
Йорам Елрон
Посланик на Израел в България
/МИГ/
MG1229OT.008
Израел - МНС
Ще бъде ли МНС пречка за мира в Близкия изток?
/Йорам Елрон, посланик на Израел в България/
"Международното правосъдие може да спомогне за дългосрочен мир", е декларирано на уебсайта на Международния наказателен съд (МНС). За съжаление в наскоро постановеното решение на състава за досъдебно производство на съда е заявено, че той има юрисдикция по отношение на въпроси от израелско-палестинския конфликт, което означава, че е по-вероятно той да подкопае мира в Близкия изток, отколкото да допринесе за него.
Почти три десетилетия след подписването на последния мирен договор между Израел и един от арабските му съседи, Йордания, през последните няколко месеца се наблюдава забележителен период на помиряване и изграждане на мостове. В рамките на Авраамовите споразумения са постигнати мирни спогодби и споразумения за нормализиране между Израел и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко. Те вече са послужили като основа за широк спектър от практически споразумения за прилагане и меморандуми за разбирателство в области като технологии, инвестиции, икономическо и търговско сътрудничество и др.
Отвъд практическото сътрудничество, тези споразумения, които подчертават значението на междурелигиозния диалог, борбата с радикализацията и насърчаването на взаимното разбирателство, изпращат послание към един скептичен регион, че посредством диалог и информационни дейности могат да бъдат преодолени исторически наложили се предразсъдъци и мирът в действителност да бъде възможен.
Неотдавнашното решение на МНС отправя съвсем различно послание. Палестинският опит да изправи Израел пред съда е израз на ясно стратегическо решение за отхвърляне на преките преговори и компромиси. Вместо това тази стратегия има за цел да се възползва от автоматичното антиизраелско мнозинство в политическите органи на Организацията на обединените нации, за да интернационализира конфликта и да впрегне съдебните органи като част от политическа кампания.
Палестинските лидери никога не са крили тази своя стратегия. В редакционна статия в "Ню Йорк Таймс" от 2011 г. президентът Абас призна, че целта му е да се постигне "интернационализация на конфликта като правен въпрос, а не само в политическо измерение..., [което] също така ще ни позволи да предявим претенции срещу Израел в ООН, органите по правата на човека и Международния наказателен съд".
Очевидно палестинските ръководители намират този подход за привлекателен. Той не изисква държавнически умения, самоанализ и компромиси. Само че вероятно с него няма да се постигне напредък - както последните десетилетия са доказали - към истински и траен мир, при който всяка страна признава стремежите и правата на другата. В трагичната история на палестинския народ този подход е още едно признание от ръководството, че е избрало да преследва илюзорни политически печалби в международни форуми за сметка на практическите ползи от истински мир и изграждане на държавата.
Решението на МНС да допусне до разглеждане палестинската инициатива е сериозна пречка за умерените кръгове от всички страни. Решението, с което се отменя значимостта на споразуменията от Осло - трудно постигнатите договорености, създали условия за днешното палестинско самоуправление, изпраща тревожно послание до застъпниците за мира, че усилията за постигане на компромис и споразумение имат нищожна стойност. В същото време фактът, че съдът разчита на необвързващи, едностранни резолюции на ООН, а не на истински безпристрастен правен анализ, подсказва на палестинското ръководство, че е ефективна неговата стратегия на отхвърляне и използване на политизацията на ООН.
Ако има някакви съмнения за кого е благоприятно и за кого е неблагоприятно решението на съда относно юрисдикцията, то нескритата възхвала на решението от страна на екстремистката организация Хамас, която на теория остава решена да унищожи Израел, а на практика продължава да обстрелва с ракети неговите граждани, не оставя място за съмнение.
Всяко решение, което така отслабва силата на умерените субекти в региона и окуражава екстремистите, не вещае нищо добро за мира.
Йорам Елрон
Посланик на Израел в България
/МИГ/
EUR 1.9558
USD 1.7284
CHF 1.8677